Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Влагат 1,2 млрд. евро в изкуствен мозък, който взема решения ТАНДЕМ: Един от директорите на проекта Томас Липерт (вдясно) и шефът на Суперкомпютърния център в Барселона бяха на конференцията в София.

роектът "Човешки мозък" може да се окаже новият Ноев ковчег, който да обедини всички знания на човечеството.
Дали създаваният с помощта на най-мощните суперкомпютри в Европа изкуствен интелект ще започне да мисли и да взема самостоятелни решения, тепърва ще разберем. За начинанието
вече са осигурени
1,2 млрд. евро
643 млн. от тях са от Еврокомисията, а останалите са от други източници.
Четирима от участниците в този перспективен проект тези дни бяха в София на конференцията "Партньорство по суперкомпютърни приложения в науката и индустрията" между Европа и Китай. Един от изпълнителните директори на проекта "Човешки мозък" - Томас Липерт, накратко представи моделирането, анализирането и симулирането на интелекта ни, казвайки, че за него са впрегнати едни от най-мощните машини в суперкомпютърния център в Юлих, Германия.
Останалите участници в проекта бяха шефът на суперкомпютърния център в Барселона проф. Матео Валеро, оперативният директор Серхи Гирона и Санцио Басини, шеф на департамент в Италианския суперкомпютърен център CINECA.
"Това е проект, който цели да разбере физиологията, поведението на човешкия мозък, как всъщност той работи. В същото време се опитваме да развием много технологични и трансферни възможности, свързани с компютрите, системите, мрежите и тяхната интеграция в суперкомпютрите", каза пред "168 часа" Санцио Басини. Според него целта е тези знания да послужат при създаването на нови суперкомпютри.
"Не забравяйте, че човешкият мозък може да доведе до съществен напредък в европейското суперкомпютърно ноу-хау, до нова инфраструктурна база за науката", допълни Басини.
Според него една от целите на проекта е
създаването на нови лекарства за мозъчните заболявания
"Това е един много реалистичен проект през следващите десет години, структуриран е на различни нива", допълни италианският експерт.
"Проектът изучава поведението на мозъка, опитваме се да разберем как става натрупването на знания, разбирането, как това може да се отрази на развитието на суперкомпютърните технологии", обясни Серхи Гирона, оперативен директор на суперкомпютърния център в Барселона.
Координатор на целия проект е проф. Хенри Макрам. Неотдавна той формулира няколко непосредствени задачи пред проекта. Първата е да се разбере човешкият мозък. Според него не може вечно да се експериментира с животни. Тезата на учения е, че е крайно време човечеството да вкара знанията си в един работещ модел и това да стане нещо като Ноев ковчег.
С проекта "Човешки мозък" учените искат да проверят теорията дали нашият интелект не си създава своя версия за Вселената. Окото възприема обекта като сбор от точки, а мозъкът създава окончателния образ. Така ако на 1000 души се покаже роза и бъдат попитани какво виждат, те ще кажат - роза. Причината е, че мозъкът ни е конструиран по един и същи начин. Смята се, че окончателният образ възниква в мозъка, тъй като очите не могат да възприемат толкова много детайли. На практика интелектът ни създава нашата реалност, а очите виждат само отделни парчета от нея.
С проекта ще се правят много мозъчни симулации, за да се провери дали тази теория е вярна и дали мозъкът не си изгражда свое възприятие.
В момента се прави точно компютърно копие на мозъка, с всички връзки, неврони и т.н. За да се проследят всички те и взаимодействието между тях, е впрегнат един от най-мощните суперкомпютри в света в Юлих, Германия.
Идеята е този изкуствен мозък да е като на дете и в него постепенно да започнат да се вкарват различни знания.
Една от целите на проекта е да се проучат мозъчната структура и функционалност.
Компютърът е само
носач на интелекта
и удобна среда, за да могат да се вкарат необходимите знания и научни достижения.
По време на картографирането ще се установява и кои са биологичните предразположености към заболяванията на мозъка. Примерно коя е тази част, която предизвиква болести като паркинсон или шизофрения? Какъв е механизмът на отключването им? Идеята е с помощта на проекта мозъкът така да се изучи, че да могат да се поставят ранни диагнози и да се предприема превантивно лечение.
"Най-вероятно ще се създадат и много нови лекарства", смята Санцио Басини.
Една от пречките пред учените е фрагментацията на мозъка и данните, които произвежда. В различните зони има различни частици и фази на развитие. Целта е всички тези данни да се интегрират, за да се разбере как действа интелектът ни.

 

Изследването може да улесни
колонизацията на Космоса

 

Някои учени отсега мечтаят да качат този изкуствен интелект на Марс или на друга планета с близки до нашите условия. Целта е машината да бъде съоръжена с всички необходими знания на човечеството и да направи наистина задълбочен анализ на средата.
За да стане това обаче обемът на изкуствения мозък рязко трябва да бъде намален. Смята се, че това може да стане с помощта на все по-популярния материал графен. Прогнозите са, че с него могат да се създадат транзистори от ново поколение, както и квантови елементи за компютрите. Учени смятат, че с графена може да се създаде бъдещата база на електрониката.
Идеята е с помощта на проекта "Човешки мозък" да се разработи нова категория нискоенергийни компютърни системи, но с мозъчна интелигентност.
"Така
гигантската машина в Юлих може да бъде смалена до един шкаф
и да харчи примерно по 1 киловатчас, а не както сега да наподобява на голямо предприятие", казват експерти.
В момента човешкият мозък работи с около 30 вата, а на един компютър му е необходим един мегават.
"Всичко е въпрос на нови материали", смятат учените.
"Проектът за графена се финансира от Еврокомисията, но много изследвания се правят и в Института по фотони в Барселона", казва Серхи Гирона.
Така ако бъде смален изкуственият мозък, той спокойно може да бъде качен на друга планета, мечтаят учени.
Примерно една малка машина, носеща този интелект, може да проучи подробно дадена планета, разполагайки с всички необходими знания по биология, медицина, химия и т.н. Ако бъде осигурен нисък разход на енергия, тя може да стои там 15-20 години и да анализира пробите от средата. Това е доста по-евтин вариант от този да се изпратят хора, за които ще е необходим кислород, вода, храна и какво ли още не. На този етап никоя ракета не може да издържи подобен товар - при това за двама души, които трябва да седят на някоя планета с години.
Някои учени отсега мечтаят, че изкуственият мозък един ден може
да помогне за евакуацията на хората в случай на катастрофа със Земята
Примерно този интелект може да имплантира човешкия геном във форми, които живеят на други планети. Целта е той да се постави в подходящ носител, разсъждават учени. Вместо да се пренасят хора, ще се изнесат само човешки геноми.
Примерно човек така може да се окаже крокодилоподобно на друга планета, но поне ще се гарантира оцеляването на човешкия вид.
Учени признават, че това не е особено интелигентно решение, но на този етап хората нямат никакъв изход в случай на катастрофа или внезапно влошаване на условията за живот на земята.
Не може да се изключи вариантът, че на следващ етап ще се провери
дали изкуственият човешки мозък може да действа самостоятелно
Експерти отсега се питат дали това ще е за добро или за зло.
"Няма опасност, това не е цел на проекта - обясни пред "168 часа" Санцио Басини. - Идеята не е той да замести човешкия потенциал, а да се установи какъв би могъл да е този потенциал, някои специфични негови характеристики, да имаме по-голямо разбиране и т.н.
Със сигурност това не е цел на проекта, а изучаването на мозъка и неговият невероятен потенциал за компютърното му изпълнение, за което ще е необходима много малко енергия. Проект, който може да доведе до ново разбиране за изпълнението на суперкомпютърните системи, енергийната им ефективност, намаляването на потреблението, подобряване на възможностите, на качеството на живота, а и да доведе до нови решения в обществото и преодоляването на научните предизвикателства."

 

Компютър описва всички връзки между невроните

 

Учените от проекта установяват, че мозъкът има различни нива на организация - гени, протеини, връзки, клетки, микроструктури и региони. Всички те се описват и стават част от изкуствения интелект в Юлих. Идеята на проекта е да се развият науки като неврологията, медицината, да се създадат компютри от ново поколение, нови лекарства и др.
Проектът има четири основни цели. Първата е да съберат стратегически данни за създаването на мозъчните атласи, изграждането на мозъчни модели и и др.
Втората цел е проектът да идентифицира математическите принципи във връзките между различните нива от мозъчната организация. Както и тяхната роля за способността на интелекта да акумулира, представя и да помни различна информация.
Третата цел е изграждането на компютърни платформи за целите на неврологията, клиничните изследвания и технологичното развитие.
Четвъртата цел е да се създадат такива модели и прототипни технологии, които да осигурят резултати с незабавно приложение в неврологията, медицината и компютърните технологии.
Друга важна цел е да се разбере връзката межуд мозъчната структура и неговата функционалност. Затова се изследва невронната архитектура, отговорна за специфични когнитивни и поведенчески умения - от най-простите до тези, които отличават човека от животните като научаването на език, трупането на знания и др.
Известно е, че мозъкът излъчва химия, която принуждава клетките да работят. Не случайно учените непрекъснато търсят кой е архитектът в тялото. Примерно когато се използват стволови клетки за възстановяване на болен панкреас, те да работят само за него. А не примерно да решат да правят нещо друго. Проблемът е, че засега този модел не е ясно как работи и как стволовите клетки да се накарат да работят за даден болен орган.

Коментара ()

Вашият коментар