Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Смъртта в пламъци е най-болезнената гибел. Обременено е със символика и крие зов за помощ

Човек не умира, докато гори. Съзнанието напуска тялото последно, чак когато то е станало на пепел. Болката е ужасяваща и я усещаш през цялото време.

Задушаваш се бавно от вдишваните газове, но природата е безмилостна и не те оставя да изпаднеш в несвяст. Обратното, рецепторите за болка се активират веднага и горящият усеща изтезанието на всяка клетка в тялото си.

Смъртта в пламъци е най-болезнената и бавна гибел, казва проф. Огнян Хаджийски. Той е началник на клиниката по изгаряне и пластична хирургия в "Пирогов".

Едва ли някой от самозапалващите се осъзнава каква нечовешка болка ще си причини.

При температура на пламъка 800-1000 градуса човек изгаря до пепел за 70 минути. Телесната температура на пламналия се вдига до 45-50 градуса, пропорционално на времето, през което той гори.

Първа е кожата - най-големият орган на човека с обща площ 2 кв. метра. Тъй като огънят променя пропускливостта на кръвоносните й съдове, 

от кожата веднага

се надуват мехури,

те се пукат и изпускат течности, които се изпаряват мигновено и човек замирисва ужасно. Отначало доминира мирисът на пърлена коса, после - на печено месо. Спуканите мехури се превръщат в отвратителни рани и ако изобщо оцелееш, заради тях влизаш в ада на страданието.

Обикновено човек си полива главата с бензин, така че тя и ръцете пламват първи. Това обаче са по-болезнени зони, казва професорът. Отворените кръвоносни съдове и липсата на кожа са врата за инфекции, дори за сепсис. След това се увреждат и белите дробове заради вдишваните токсични газове от горенето на дрехите и на тялото. Органите започват да отказват един след друг в зависимост от продължителността и степента на изгарянето.

Кожата има различни стадии на изгаряне. Най-тежка е трета степен. При нея кожата изгаря по цялата дебелина.

"Първоначално болката при 3-та степен липсва,

защото нервните окончания са изгорели и не могат

да я предадат.

Но това бързо се променя. Изпепелената кожа трябва да се отстрани хирургично и да се постави нова от друго място на тялото или трупна кожа. Операцията е болезнена и кървава, защото всяка рана трябва да се премахне.

При изгаряне от втора степен е унищожен вторият слой - дермата. При него се образуват мехури по кожата, но тя все още може да оздравее сама. Най-леки са последствията при първи стадий. Тогава е засегнат само повърхностният слой - епидермиса. Такова е слънчевото изгаряне. То е леко болезнено зачервяване, при което кожата се възстановява сама. След това страданието продължава и при смяната на превръзките", казва д-р Хаджийски.

"Увреждат се всички органи. Но трябва да се овладеят както външните последствия (белези, мехури), така и вътрешните (усложнения на храносмилателната и отделителната система, на белия и черния дроб, на бъбреците). Мъката е огромна и непоносима и затова поставяме пациентите с тежки изгаряния в изкуствена кома и на силни обезболяващи препарати. Болката от раните продължава 2-3 месеца, но последствията по органите са за години напред", казва проф. Хаджийски.

След изгаряне човек изпада и

в много тежко психологическо състояние.

Каквото и да се направи, кожата не може да бъде възстановена изцяло. Винаги изглежда като чужда. Човек се поглежда в огледалото и вижда чудовище, казва психоложката Галя Мутафова.

"Към всичките проблеми се прибавя и още една тежест - вече си инвалид. Това изолира човека от обществото и води до чувство за самота. Дори и да се среща с други хора, ще му бъде много трудно да понася ужаса в очите на околните. Отвращението е изписано на лицата на децата, на минувачите. Иска се много сила, за да се справиш с това", казва Мутафова.

Самозапалването е показно и болезнено за самия човек, но и за тези, които гледат.

Обременено е със символика и крие зов за помощ.

 Макар и неосъзнато, нашето подсъзнание свързва огъня с чистилище, очистване на всичко ненужно, за да покълне новото. Това е и една помитаща стихия, която, разбира се, е символ на силата. Факелът осветява пътя, символ е на светлината в тъмното, т. е. надеждата.

"На подсъзнателно ниво тези хора имат нужда да сложат ново начало, да дадат надежда и смисъл както за себе си, така и за другите. Поради липса на градивни начини да осъществят иначе добрите си намерения, съзнанието прибягва до едно изключително гротескно, мълчаливо и неразбрано от много хора решение - сам да изгориш като факел", казва Мутафова.

Героично е да запалиш надежда, а не да изгориш като факел нечут, неразбран и след няколко дни да изчезнеш в миналото.

"Как бихте реагирали, ако някой се беше обесил вкъщи, оставяйки предсмъртно писмо: "Възмутен съм от политическата система"? Нямаше да има гласност, а повечето хора щяха да си кажат: "Поредният луд! И ние не сме доволни, но не се бесим." Но когато има такава показност и жестокост, реакциите са други.

Въпросът е доколко е постигната целта?

Ето, сега се чудим - макар че сме изключително съпричастни като общество - за какво умря Пламен? Заради властта, обществото и всичко, което се случва вече 23 години? Заради сливането на власт и мафия, или заради всичко това в едно? Само Пламен можеше да каже, той обаче избра да изгори като факел, пискливо, но мълчаливо", допълва психоложката. Няма как да се стигне до самоубийство, ако няма чувство на безизходица. Това са хора, които не виждат смисъл в живота.

"За масови самоубийства е необходимо да има масова депресия.

Тя е налице вече 23 години

- потиснатост, отчаяние, неспособност да се справят с изискванията на живота. През 2011 г. статистиките потвърдиха реалността - всеки 7-ми е болен от депресия.

Трябва да се вземат мерки и да се подчертае, че масовата депресия не е свързана само с личните проблеми на хората, а и с бедността. Така че няма да е достатъчно цялото ни общество да мине на антидепресанти. Ще трябват и обществени мерки", анализира Мутафова.

Хората имат нужда да осмислят живота си и не бива по никакъв начин да се допуска това да стане с героизирането на самоубийствен акт.

"Много хора у нас са на ръба. Огромна грешка е да идеализираме подобни деяния. Това не е решение, а безумие. Така им се дава алтернатива за избавление, а на всичкото отгоре и аплодисменти за обществено значимия смисъл да умреш", казва специалистът.

Много хора в България таят в себе си първата искра, нужна, за да посегнат на живота си. Но за да се превърне във вълна, е необходимо и допълнително подклаждане - адреналинът.

"Протестите доведоха със себе си добър адреналин, който трябваше да бъде насочен към политиците. Те трябваше

да посочат конкретни действия и решения на исканията на хората,

дори само идея или намек, че се работи в тази насока. Адреналинът щеше да се насочи в смислена посока, но той остана да блуждае.

Постоянно се повтаряше как хората не знаели какво искат. Никой от властта не се изправи да обясни как исканията им могат да станат реалност. Така се добави още една щипка обезсмисляне на ситуацията. Това беше огромна грешка, чиито последствия тепърва ще се плащат. Адекватните мерки ще дадат смисъл и надежда. Само тогава ще има градивно насочване на обществения адреналин и крайните изяви ще спрат", казва Галя Мутафова.

Д-р Анета Аничкина: Лъжат се, че мъката в живота им е по-голяма от страданието при изгарянето

- Наблюдава ли се тенденция на подражание при случаите със самозапалвания?

- Има такъв елемент. Не може да се пренебрегне фактът, че много хора избират този жесток начин да се самоубият. Вероятно това, че Пламен Горанов беше натоварен с ореол на герой от медиите, може да се интерпретира като породило вълната. Но не може да се приеме, че човек подражава в желанието си да умре. При зрял човек не може да е само подражание. Всеки се е вглъбил в проблемите на собствения си живот. Взема решението, защото не може да продължи напред.

Истината е, че хората винаги са се самоубивали. Но начинът, по който такива деяния се приемат от обществото, зависи от медиите. Ако се огласят, те стават обществено достояние и предизвикват реакции, но ако се запазят в тайна, остават незабелязани. Мотивите са различни и няма как да разберем за тях. Става ясна мотивацията при хората с опити да сложат край на живота си, защото те остават живи и могат да разкажат за състоянието и преживяванията си. Дори тук невинаги нещата са автентични. Обикновено те описват състоянието си като пропаст и нежелание да се борят с живота повече.

- Не трябва ли хората да изпитват отвращение от гледката и мълвата за самозапалил се човек, а не да прибягват до същото?

- Не го правят, защото са харесали гледката. Избират този начин, повлияни от събитието, но е много трудно да се анализира и интерпретира категорично. Сигурно е само едно - никой не го прави от хубаво. Избират най-жестокото самоубийство пред живота, който водят. Вероятно страданието от живота е по-голямо от болката при изгарянето и я предпочиташ.

- Не се ли използва и като средство за манипулация?

- Има такъв тип опити за самоубийства, които се казват "поставяне на колене". Човек в тежка ситуация започва да си мисли, че товари близките си и стига до такова решение. А може и да използва акта на самоубийството като оръжие към друг човек, с цел да го накаже. Но заплахата трябва да се вземе под внимание. Никой не може да е 100% сигурен, че няма да се превърне в реален опит. В такъв случай за превенция специалист трябва да поговори с човека и да го разубеди.

- Има ли къде да се лекуват хората в България с психични проблеми?

- От 35 г. работя като психиатър. За това време психичното здраве на обществото никога не е било приоритет за държавата. Може би се дължи и на народопсихологията, но управляващите го обясняват с липса на пари. Организирането на опазването на психичното здраве се случва на няколко нива. Модерната психиатрия лекува пациентите си в общността между семейството, приятелите и работата им (ако работят). Представата, че тези хора трябва да бъдат заключени и да нямат достъп до външния свят, за да се запази обществото, е примитивна. Те трябва да получават помощ от психиатър, психотерапевт и социален работник. Тези специалисти трябва да работят в дневни центрове в общините. Там пациентът ще поддържа активна връзка със своя психиатър и ще овладее медикаментозното си лечение. Освен това трябва да участва в групова и индивидуална терапия през деня, а вечер да се върне при семейството си, да общува с него и да заспи в собственото си легло. А за хората без дом се организират защитени жилища, в които няколко пациенти живеят заедно и имат общ живот наред с лечението.

- Какво се промени сега? И преди е имало протести, тежки времена...

-Онези протести бяха възторжени и натоварени предимно с позитивизъм. Сменяше се политическият строй, хората бяха обладани от надежда и вяра, че нещата тръгват към по-добро. Никой не бе в състояние да ги разубеди. А от днешните протести лъха отчаянието. Хората са омерзени, измамени, притиснати до стената, нямат средства, с които да живеят, банките им отнемат жилищата.

Коментара ()

Вашият коментар