Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Лъчезар, син на убития писател Георги Заркин: Пребиха до смърт баща ми в затвора ЖЕРТВА: Снимката от досието на Георги Заркин е запазена за доказателство, че убийците са си свършили работата.

"Трябва да предприема някакви действия, за да спася сина си Георги, защото вече има заплахи и за убийството му.
Част от полицаите в Самоков заедно със свързани с тях местни бандити го преследват. Бият го. Проблемът е много сериозен и ще поискам официална защита."
Това споделя пред "168 часа" видимо притесненият Лъчезар Заркин, син на убития в затвора от органите на ДС писател Георги Заркин.
"Ако не бяха събитията около правителството, мислех да напиша жалба и до министъра на вътрешните работи, защото
вече не става въпрос
за тормоз - не може
да се живее
Действащ офицер от МВР съвместно с наркопласьорите организира преследване на моя син. Напоследък все по-често - веднъж седмично, полицаят спира сина ми и му взема колата. Арестуват го безпричинно. После излиза от полицията, но отвън го чакат бандитите. След всяко оплакване срещу престъпните извършители следва нов тормоз, още по-голям", разказва той.
"Подаваме жалба в полицията, а те си влизат там, все едно са в квартално кафене, смеят се, излизат и го чакат. Уж ги предупреждават, но не им правят нищо. Въпреки че срещу тях има заведени дела за пребити деца, обикалят с ножове, с боксове- все едно градът е техен", разказва Заркин.
Макар че има много добра квалификация,
от 12 години
той не може
да си намери постоянна работа
Въпреки нелеката му съдба да бъде син на "враг на народа", той е успял да завърши две висши образования. Успешен треньор е и по класическа борба и ски, но специално за него не може да се намери свободно работно място в родния Самоков, оплаква се той.
"Основната причина, която никога не се изтъква и не се формулира за отношението към мен и семейството ми, е издаването на документалните книги "Вулкан - І I част" и особено "Вулкан - ІІ II част", която излезе през 2000 г.
Тези две документални книги са написани на базата на разследванията на Военната прокуратура в Пловдив във връзка с убийствата на политическите затворници в България, сред които е и убийството на моя баща Георги Заркин. В тях фактите бяха представени съвсем документално, за да не бъда обвинен в пристрастие", обяснява причините за безпокойството си Лъчезар Заркин.
"Целта ми беше
младите хора да се запознаят с действията на Държавна сигурност
и как тя крепеше тоталитарната власт в България, но това ми донесе страхотни неприятности. Само след няколко месеца ме уволниха. Оттогава, от 2000 г. до днес, непрекъснато чувствам дългата ръка на Държавна сигурност. Според мен диригентът е бившият следовател Петър Бъчваров, който е водил три пъти следствието на баща ми", допълва синът.
Бащата Георги Заркин е осъден на 6 години затвор през 1966 г. Присъдата е издадена заради това, че като журналист в тогавашния вестник "Земеделско знаме" е разпространявал нелегално позиви срещу режима, като за целта е купил циклостил. Съдържанието им е свързано с неуспелия преврат на Горуня и призовава за всенародна борба срещу комунистическата диктатура. Пише 6 различни позива, по хиляда броя от всеки вид от името на "Врачанския революционен комитет". Такъв революционен комитет не съществува, но трикът е за достоверност, а и за да покаже, че доста хора са готови да излязат в планината. Разпространява ги със съмишленици от родното му село. Когато е разкрит и го залавят в София, поема вината върху себе си. Осъждат го. В съда открито заявява:
"Не съм съгласен с режима на Тодор Живков."
В следствието е подложен на физически и морален тормоз. Според сина Лъчезар следователят Петър Бъчваров лично рисувал с нож петолъчки по гърба и по ръцете на арестанта.
При влизането в затвора Георги Заркин е 26-годишен. Той прекарва там 11 години и половина, като почти през цялото време е бил в изолация и при усилено строг режим. През 1968 г. Заркин отправя протестен апел от затвора по повод нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия, като пише писмо до Тодор Живков и обявява гладна стачка. Заради това и писане на "фашистка" поезия на 20 февруари 1969 г. старозагорски съд издава на затворника допълнителна 5-годишна вътрешна присъда по член 108 от тогавашния НК и потвърждава условията на изолация и усилено строг режим.
"В пряк текст му казват: Ще те държиме в затвора, докато сме на власт! А той им отговаря кратко и лаконично: Значи не ви остава още дълго време!", разказва синът Лъчезар. Според него процесите са били при закрити врати и в Стара Загора, защото там зам. окръжния прокурор Владимир Антонов е бил достатъчно послушен и изпълнителен. Многократно опитват и да го вербуват. Провокират го както с прокурорски свидетели, така и с подставени лица "камерници".
Заради неговата непримирост и отказите да бъде вербуван месеци преди изтичането на наказанието ДС скроява на Георги Заркин ново обвинение по същия член от кодекса.
Основни прокурорски свидетели са тогавашните затворници Михаил Пиралков и Коста Стоянов от Варна. На 23 декември 1974 г. получава трета присъда от 8 г. лишаване от свобода и е преместен в Пазарджишкия затвор при още по-сурови условия.
Въпреки нечовешките мъчения
в комунистическия зандан и благодарение на високия си дух и нравственост Георги Заркин успява да напише и да изнесе от затвора 20 сборника със свои творби. Те включват над 2000 стихотворения, епиграми, разкази, детски приказки, филмови сценарии, театрални пиеси, както и романа в три части "Чест".
През това време тоталитарната власт задейства разработка № 10664-2 от 4.06.1970 г. за неговото физическо неутрализиране. Върху нея през 1974 г. тогавашният зам.-министър на вътрешните работи генерал Григор Шопов с резолюция саморъчно утвърждава: "Гад! Да бъде унищожен!"
Повод за убийството е предстоящ международен форум. Макар че са взети строги мерки за секретност, личността и съдбата на Георги Заркин стават известни и извън границите на НРБ. През септември 1977 г. у нас трябва да се проведе Първият световен писателски конгрес. По информация от чуждите радиостанции
гостите са щели да потърсят Георги Заркин
и България е щяла да изпадне в деликатно положение.
"Активното мероприятие" е поверено на 5-и отдел на VIІ управление на ДС. На 8 август 1977 г. Георги Заркин е убит в затворническата килия.
"В същия ден са уведомени моите близки. По това време бях 15-годишен и бях на море в Ахтопол. В 11,45 часа
получават телеграмата
в Самоков, че в 15,00 ч. е погребението
в Пазарджик. Представяте си какъв шок и ужас изпитват баба ми, лелите ми и другите близки. Вземат таксиметрова кола и пристигат в 14,30 часа в затвора, но там им казват, че е откаран. Отиват на градското гробище на мястото, където се погребват безпризорни хора, и го виждат миг преди да бъде спуснат. Все пак забелязват в какво състояние е - със синини, натъртвания, още топъл. До ковчега е поставен магнетофон и копоите записват всичко. Близките ми започват да плачат. Предупреждават ги, дърпат ги, ритат ги. "Внимавайте какво ще говорите, че ще го смените в затвора", са ги заплашвали милиционерите от погребалната процесия. Това е трагедията, това е истината", разказва Лъчезар Заркин.
Вечерта преди убийството в затвора отишъл със служебна волга полковникът от ДС Ангел Ценов. Заедно с още един офицер те преспиват във вилата на затвора в Пазарджик и рано сутринта в 5 часа двама надзиратели и двама криминални затворници влизат в единичната килия на Георги Заркин, разказва синът на убития. Ангел Топкаров, началникът на затвора, е седял по това време в коридора, а те го убиват. За да няма фрактури,
убийството е извършено с удари с дебели маркучи и задушаване
След това закарват трупа при патоанатом, който издава фалшив смъртен акт.
"Разбира се, аз потърсих и намерих патоанатома, който се оказа много достоен доктор. Попитах го: Вие ли издадохте този фалшив смъртен акт на баща ми? Той каза: "Да, но има причина и това не е единственият случай на издаване на фалшив акт. Свършил съм си професионално работата от гледна точка на медицината". Казах му: "Не съм медик, така че бихте ли ми пояснили?" Тогава той ми обясни: "Независимо че бях принуден да издам фалшив акт, аз съм взел проби от всички главни органи на човека, които се пазят 15 години в Съдебна медицина." Бяха изминали 14 години и 8 месеца. Ако ги вземете, казва, и видите схемата на трупа, където съм отбелязал къде има натъртвания със син молив и охлузвания с червен молив и като се направят хистологични изследвания на тези органи, ще се установи точната причина за смъртта.
Човекът даде показания в прокуратурата, разказа подробно схемата на издаване на смъртните актове и беше доказано, че смъртта на Георги Заркин е насилствена. Главният прокурор Иван Татарчев назначи експертиза от медици, които след 6-месечни изследвания също установиха този факт", разказва Лъчезар Заркин.
През 1990 г. синът започва дело за разкриване на убийствата на политически затворници у нас по времето на тоталитаризма.
"Въпреки че делото се води срещу неизвестен извършител,
за нас е ясно
кои са извършителите
и поръчителите
на това убийство
Освен Григор Шопов с резолюцията си пряка вина имат и началникът на затвора в Пазарджик Ангел Топкаров и ген. Георги Кръстев от военното контраразузнаване, който също е дал потвърждение за извършването му. Игнат Колев, началникът на Старозагорския затвор, също е един от моралните убийци", казва Лъчезар Заркин.
"Когато започна следственото дело за разсекретяване и за причините и начините за убийствата на политическите затворници у нас, не само на Георги Заркин, а и на Борис Арсов и на Володя Наков, моята задача беше да се види истината и да хвърля светлина върху близкото ни минало. Григор Шопов не очакваше, че някога може да бъде повдигната завесата и да бъдат открити документите с негов параф. Следствието го потърси, но беше вече болен и макар че знаеше за делото, не стигна до съда - умря.
Ангел Борисов Ценов, полковникът от ДС и автор на разработките срещу баща ми, озаглавени "Проклетникът" и "Интелигентът", също беше болен по време на делото и впоследствие също почина. Бившият началник на затвора в Пазарджик Ангел Топкаров се яви с двама адвокати. Аз бях без адвокат, но с очевидец на убийството. Свидетелят беше много интересен криминален престъпник, на когото Топкаров е бил началник повече от 20 години. Трагикомичното в цялата ситуация беше, че когато бившия му затворнически началник го доведоха с белезници, моят очевидец, след като ги отключиха, му разтриваше ръцете и му казваше: "Мръсник, ти как стягаше белезниците... Казвах ли ти че ще се обърнат нещата", разказва Лъчезар.
"Жив и до момента е следователят Петър Бъчваров. Заради такива големи заслуги като справянето с "враг номер едно", както той определя Георги Заркин, този човек е стигнал много нависоко в йерархията.
Ето защо изключително интересно би било в демократична България да се види как е устроен животът на бившите копои, които тормозеха и които убиваха демократите, и какъв е животът на близките на почтените и честните хора. Паралелът е наложителен", настоява синът на убития писател.
Оказва се, че
без съд и присъда
още в първите дни
след 9 септември
1944 г. от комунистите е убит още един член на фамилията - Атанас Заркин, дядото на Лъчезар по бащина линия. Въпреки че е бил обикновен каменар и земеделски стопанин, той заедно с още шейсет и осем души от община Самоков, е хвърлен в 138-метровата пропаст от Черната скала над курорта Боровец.
Всички опити впоследствие на убития Атанас Заркин да бъдат скалъпени и приписани минали престъпления срещу дейци на комунистическото движение удрят на камък дори пред безмилостния Народен съд.
"Има Господ, да ги наказва той, защото, ако аз го направя, по нищо няма да се различавам от тях. Моята мисия беше не да ги наказвам или да ги тормозя, не дори да им търся отговорност, а да представя нещата такива, каквито са", казва днес Лъчезар Заркин.
Георги Заркин е един от десетте официално признати от Европа български дисиденти. У нас обществени организации, подкрепени от евродепутати, настояват президентът Росен Плевнелиев да награди посмъртно с най-високата държавна награда писателя и журналиста Георги Заркин, но засега тези призиви са без резултат.
Преди време Общинският съвет в София взе решение улица в кв. Драгалевци да бъде наречена на Георги Заркин. Това решение още не е изпълнено. До самоковската община също има предложение за именуване на родната улица на Георги Заркин в с. Бели Искър, но и по него няма движение.

Още материали по темата:

С чуждо име мъчителят от лагерите Газдов доживя до 89 г.

 Никола Дафинов, лагерник в Ловеч: Убиваха от бой с тояги, труповете - в клозета, а после на прасетата

Кольо Вутев от с. Торос, оцелял от лагера в Ловеч: Убиха пред мене бащата на Богдана Карадочева

Славка Илиева-Братанова, началник на ТВО в Оброчище и Прослав: В женските лагери нямаше извращения и убийства 

Божидар Витанов, заточен за слушане на музика: Убиваха и по 15 души на вечерна проверка в лагера в Ловеч 

Палачът от лагерите Юлияна Ръжгева се обесила в банята

Пастир Христо Куличев: ДС накара с глад и побоища духовници да признаят, че са шпиони

От завист Павел Вежинов изпратил писателя Йордан Вълчев в "Куциян"

Коментара ()

Вашият коментар