Вечерта на 30 април 2011 г. селяни от Българево откриват на брега в черноморския залив Дълбока изоставен автомобил с чужди регистрационни номера и около 21 часа подават сигнал за странната кола в полицията в Каварна.
На място веднага е изпратен автопатрул, който установява, че возилото е заключено. А минути по-късно на 30 метра от колата е открит и труп на мъж. Тялото е проснато върху скалите в залива.
В дрехите на чужденеца са открити румънски документи за самоличност. Те са на името на Спиридон Джордже, роден през 1962 г.
При първоначалния оглед намясто по трупа на чужденеца не са открити абсолютно никакви следи от насилие и тялото му е предадено за аутопсия в Съдебна медицина. Спиридон Джордже е намерен близо до залива, национално известен с ресторанта с мидената ферма.
24 часа по-късно обаче патоанатомите откриват, че румънецът не се е натровил с миди предния ден. Той действително е починал заради интоксикация, но от отрова, която съдържа антикоагуланти - те потискат остро съсирването на кръвта и жертвата умира от задушаване или инсулт.
Смъртта на Спиридон Джордже е била особено мъчителна, а един предмет, намерен до трупа му, разгадава как точно се е случило това. Предната вечер при огледа на местопрестъплението униформените полицаи откриват до тялото на чужденеца малка картонена кутия от натурален сок със сламка.
При химическо изследване в нея е открито същото отровно вещество като това в тялото на румънеца. Според експертизата - миша отрова.
Остава само да се разбере
кой е почерпил
с този опасен сок
Спиридон Джордже?
През юли 2010 г. украинските спецслужби отбелязват сериозен удар срещу наркобизнеса. На пристанището в Одеса е заловена пратка от цели 1,2 тона кокаин. Дрогата идва от Латинска Америка и по-конкретно от Венецуела. Най-скъпият наркотик се оказва скрит в стари индукционни пещи за топене, които са доставени в Одеса с кораб.
Тази пратка кока се оказва третият опит за трафик на дрога от Латинска Америка към Одеса в рамките на същия месец. Разследването веднага установява, че пещите са били предназначени по документи за частна фирма с чисто нова регистрация в Украйна. Според украинските служби доставката на старите пещи е била първата външнотърговска операция на дружеството и то най-вероятно е било регистрирано с една-единствена цел - трафика на заловените 1,2 тона кокаин.
Днес българските спецслужби твърдят, че новорегистрираната в Украйна фирма е била на почерпения с опасен сок Спиридон Джордже. 49-годишният румънец е дългогодишен митничар на румънския граничен пункт Негру вода, който се намира срещу нашето ГКПП Кардам. Според информация от медии в северната ни съседка той напуснал митничарската работа по свое желание няколко години преди да посрещне смъртта на скалите в залива Дълбока.
Още в дните преди инцидента с мишата отрова обаче Спиридон Джордже е бил обект на засилен интерес от страна на българските спецслужби. Те засичат поредица от негови лични срещи с обявения за кокаинов крал Евелин Банев-Брендо.
Според източниците на "168 часа" на тези разговори е било дискутирано залавянето на пратката от 1,2 тона кокаин в Одеса, а мишата отрова е наказание за провала на наркооперацията. По време на разследването още през пролетта на 2011 г. е било установено по дни какво точно е правил у нас Спиридон Джордже, а
срещите му с Брендо са
били документирани
Това всъщност е едно от убийствата, станали у нас в последните години, в които според вътрешното министерство по един или друг начин е замесен международният трафикант на кокаин. Всички те са свързани с провалени наркопратки и с избиване на свидетели, някои дори близки до семейството му.
В онези години Евелин Банев вече е разследван от Спецзвеното за борба с организираната престъпност и международен трафик на дрога на италианските карабинери. На 14 февруари 2007 г. в една международна операция на италианската, испанската и португалската полиция са заловени 6 тона кокаин - 4,5 тона на 80-метров кораб, спрян до испанския бряг, а останалите тон и половина - на яхта, заловена близо до остров Мадейра.
Разследването тогава установява, че яхтата и корабът
преди арестите са били базирани на Карибските острови - Сан Мартин, Тринидад и Тобаго. Тези два плавателни съда и още три други според италианските служби са били закупени от Брендо чрез негови сътрудници с българско гражданство.
Още през зимата на 2007 г., непосредствено след залавянето на 6-те тона кокаин, доклад на службите в Италия за наркоорганизацията на Брендо е предаден на български магистрати на международен форум и 48 часа по-късно се оказва в ръцете на самия Евелин Банев. Точно това е и документът, открит у него при ареста му през 2012 г. - поне така твърди МВР.
Заради този "теч" на информация според Джузепе Джорджино от Спецзвеното за борба с организираната престъпност и международен трафик на дрога акцията през 2007 г. е "анулирана", а българите, заловени тогава на островите Сан Мартин, Тринидад и Тобаго, са освободени. Така се проваля залавянето на последната очаквана доставка по веригата на 4 тона кокаин.
По онова време обаче европейските служби нямат достатъчно пълна информация за Евелин Банев, когото наркотрафикантите наричат помежду си по телефона с кодово "Б". Те стигат отново до Брендо, когато 4 години по-късно започват да разследват италиански гражданин, който от дълги години живее в Хърватия.

Този човек се оказва голям посредник на международни наркоорганизации. В един и същи момент свързва картелите в Латинска Америка с купувачи на кокаин в Милано, които не са подчинени на големите мафиотски структури в страната, както и с банда в Амстердам, която пък разпространява дрогата чрез куриери. С напредването на това разследване италианските карабинери стигат до българин в Перу, който работи за италианеца, базиран в Хърватия. А много скоро, движейки се нагоре по веригата, се натъкват отново и на Брендо. В новата схема обаче
българският бос се оказва финансист и организатор
на каналите. Кокаинът се купува от картели в Колумбия и вече не се пренася на големи пратки към Испания, за да се избегне рискът от провали. Колумбийците си товарят дрогата на малки кораби и се срещат с купувачите на предварително определени джипиес координати в Атлантическия океан. Там наркотикът се разпръсва на по-малки пратки - максимум от по 200 килограма, на яхти, които според италианското разследване са купени от Брендо.
Проследени са парични преводи към конкретни фирми, които са платили за лодките, а след това български граждани са подготвили тайници в тях за пренос на кокаина.
Дрогата най-често е вкарвана в Испания. Там по-малки количества са скривани в тайници в скъпи лимузини. С тях са доставяни в различни точки на Западна Европа. После на мястото на кокаина куриерите са слагали евро банкноти. Автомобилите са прекарвани до България, където са
продавани в една и съща автокъща в София след изваждането на пачките
от тайниците
Пренасяните суми са огромни - само в два случая през 2012 г. са заловени общо 5 милиона евро - изгаря куриер от родния град на Брендо - Тополовград, и французин, който пък е хванат на границата между Испания и Франция.
Схемата с доставките директно към Испания е разнообразявана редовно в последните 5 години и с пратки с кораби през т. нар. "заден двор на Европа" - пристанищата Варна, Констанца в Румъния и Одеса в Украйна. По този начин значително се намалява рискът от митнически проверки, тъй като в тези страни фирмите получатели префактурират стоката и тя вече пътува към крайните си цели в Западна Европа като пратка не от рисковия континент Южна Америка.
Една стара схема, в която бившият румънски митничар Спиридон Джордже играе смъртоносната роля на бушон...

Удушиха Джузепе на 11 г. след 779 дни в плен

Коза Ностра отвлича момчето, за да отмъсти на бащата мафиот, който издава убийците на съдията Фалконе

Публикувайки тази зловеща история за пленничеството и смъртта на 11-годишния Джузепе ди Матео, не искаме да правим каквато и да било аналогия с отвлечената дъщеря на Брендо - Лара.
Разказваме за тези драматични 779 дни пленничество на момчето в ръцете на Коза Ностра, за да покажем истинското лице на хората, които отвличат. Те са еднакви навсякъде по света - по-извратени дори от убийците, които хладнокръвно натискат спусъка.
Марио Санто ди Матео е "мъж на честта" от мафиотската фамилия Алтофонте, Палермо. Наричат го Сантина Медзаназка заради деформирания му нос.
Марио Санто ди Матео не е обикновен член на организацията. Той получава т. нар. "пунчута" - убождане на пръста с бодил от див портокал в класическата церемония на мафиотска клетва. Това го задължава да пази омерта. През есента на 1993 г. обаче той решава да се "разкае" и от дребен, но лоялен играч в Коза Ностра се превръща в предател и ключов свидетел на италианското правосъдие. В един иначе съвсем обикновен ден
Марио става защитен свидетел
и сътрудник на прокуратурата, без да подозира в каква чудовищна история ще вкара 11-годишния си син Джузепе ди Матео.
Мафиотът проговаря след 4 месеца в килията. Той настоява да направи самопризнания лично пред известния магистрат Джан Карло Казели, за да му разкаже една ужасна тайна, която не може повече да задържи в себе си.
Така съвсем неочаквано се казва, че мафиотът от Алтофонте е участвал лично в атентата в Капачи - най-бруталната демонстрация на Коза Ностра срещу държавността в Италия. На 23 май 1992 г. на магистрала А29 между Палермо и международното летище е взривен брониран автомобил "Фиат Крома". Бомбата с над 1 тон тротилов еквивалент е заложена под един от водосточните канали на магистралата и взривена дистанционно, когато колата минава върху нея.
Във фиата загиват магистратът Джовани Фалконе, съпругата му Франческа Морвило и полицаите телоохранители Роко Дичило, Антонио Монтинаро и Вито Скифани. 12 месеца след дръзкия атентат разследването буксува. До деня, в който Марио Санто ди Матео проговаря.
Мафиотът от Алтофонте е човекът "отвътре" и разказва всичко с имена и конкретни роли в зловещия сценарий - взривът е подготвен от Пиетра Рампула, Калоджеро Ганчи е наблюдавал движението на автомобила с Джовани Фалконе и е подал сигнал бомбата да се активира. Копчето натиска Джовани Бруска-Свинята. А поръчката е дадена от кръстника на Бруска - Салваторе Рийна с прякор Тото Звяра.
Точно месец след изобличителните самопризнания на Марио Санто ди Матео са подписани първите заповеди за арести на атентаторите от Капачи
Мафията обаче разбира за предателството и отвръща на удара.
В средата на ноември 1993 г. в една фабрика за производство на негасена вар мафиотската организация настоява Джовани Бруска, чиито хора се оказват предатели, да вземе незабавни мерки. "Да ударим фамилията Ди Матео!" - предлагат босовете.
"Не можем да ги убием - контрира Бруска - бащата на предателя Сантино е също "мъж на честта", а съпругата му се отрече публично от него."
"Добре де, но той нямаше ли син - подхвърля един от мафиотите - да убием него!"
Джовани Бруска-Свинята, който е държал детето на колене и е гледал как израства, излиза с предложение: "Да го отвлечем. Да не го убиваме веднага. Така ще затворим устата на Сантино."
Години по-късно Бруска ще признае, че още тогава е бил наясно, че шансът детето да остане живо е едно на милион. Господарят му Тото Риина е още по-директен: "И в Босна всеки ден умират много деца, но никой нищо не казва."
Мафията атакува на 23 ноември 1993 г. Вторник е, и за 11-годишния Джузепе ди Матео е ден за езда - той е любимецът на конната база, спечелил много състезания и медали. А чистокръвното жребче му подарява точно босът Джузепе Гравиано, който на срещата във фабриката предлага малкият да бъде отвлечен.
Затова и мафиотите знаят за ездата и в този ден също са в конната база, само че
преоблечени в униформи
с надписи "Полиция"
"Ти ли си синът на Марио ди Матео? Трябва да те заведем при баща ти", представят се главорезите в съблекалнята, а 11-годишният Джузепе ги следва щастлив, без да подозира, че ще прекара в плен следващите 779 дни.
Вместо в прокуратурата момчето е закарано в няколко вили в безлюдни местности, а накрая в склад, където го връзват за халка за стената и му съобщават, че "баща му е боклук и предател". Два дни по-късно малкият Джузепе е предаден на други мафиоти - завързан с маска на главата, в багажник на автомобил. Дядо му пък получава съобщение с указания да предупреди бащата предател, че момчето е при тях.
В следващите 9 месеца Джузепе ди Матео е
местен непрекъснато от едно скривалище в друго
Държат го във влажни килии, в миризливи клозети и го хранят със студени сандвичи и пица. Често е вързан и с маска на главата. При всяко съмнение затворът се мести, като прехвърлянето се прави по празници, когато има по-малко полицейски патрули.
В следващите месеци бащата на момчето напуска тайната полицейска квартира и се опитва сам да намери сина си. Дядото пък праща посредници при босовете. И двамата се провалят.
На 14 август 1995 г. Джузепе е преместен за последен път - на специално място - бункер в областта Джамбашо. Там мафиотите правят за него истински затвор - в подземие, до което се слиза с монтиран за целта асансьор. Тясната килия с матрак на пода се затваря с желязна врата. Има и шпионка. Същински затвор, но без право на слънчева светлина, разходка на въздух и среща с роднини. След 770 денонощия плен малкият Джузепе се е превърнал в своя сянка - драстично отслабнал, немит, неподстригван, анемичен, отчаян...
770 денонощия и мафията в Палермо е в капан - не може да вземе решение за неговата съдба - босовете
не успяват да затворят
устата на баща му,
но и не могат да освободят момчето, защото ще загубят авторитета на "мъже на честта".
Присъдата над Джузепе ди Матео е произнесена на 11 януари 1996 г. в къщата на Джузепе Балдитучи. Присъстват Джовани Бруска-Свинята, босът от Партинико Вито Витале и Джузепе Монтичоло - човекът за мръсна работа на Бруска и един от тримата мъже, които вече месеци пазят детето в бункера.
И в този момент, когато за първи път Монтичоло решава да се оплаче на Бруска за грижите, които им създава малкият Матео, по телевизията съобщават, че Касационният съд на Палермо е потвърдил доживотната присъда на Бруска за убийство. Джовани Бруска побеснява и въпреки че това осъждане няма нищо общо с предателя Марио Санто ди Матео, отсича:
"Можеш да се отървеш
от зайчето!"
Монтичоло се връща в бункера с два варела от по 20 литра киселина. Там го чакат другите двама пазачи - Енцо Бруска и Винченцо Киодо. "Просто трябва да го направим" - казва Монтичоло, докато тримата вечерят пържоли на скара. Този път Енцо Бруска, Винченцо Киодо и Джузепе Монтичоло слизат при момчето без маски на главите. Обръщат го към стената и слагат примка на шията му. Бруска и Монтичоло държат Матео, а Киодо дърпа въжето. Детето не се съпротивлява. Няма сили за това.
След 779 дни плен Джузепе ди Матео изчезва завинаги във варела с киселина, а Бруска и Монтичоло целуват по бузите Киодо - първото му убийство е неговото кръщение в смъртта.