Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Протестът не иска смяна на власт, а смяна на статуквото Слави Ангелов Снимка: Архив
Колкото и да са с тотално различни позиции днес партиите в парламента, има едно нещо, което силно ги обединява. Всички те се правят, че не разбират какво точно искат хората от протестите.
Старите муцуни в парламента удобно "яхнаха" сметките за ток и монополите, като упорито не желаят да си дадат сметка, че те са само една искра, подпалила пожара от недоволство. Че огънят на напрежението тлее от години. Че гневът е насочен срещу статуквото, срещу модела на преход и срещу изродената политическа схема, която той създаде.
Същността на протеста е в дълбоката пропаст, която разделя хората от улицата от хората в парламента. Това, разбира се, не е от вчера. Но гладът днес изостри сетивата и смъкна границата на търпимост. Тези с плакатите и националния флаг на жълтите павета не смятат, че костюмарите в кулоарите на Народното събрание ги представляват по какъвто и да е начин.
Протестиращите се чувстват предадени, защото са гласували. Дали са вота си, но не са получили представителство. От години нито във финансовата, нито в социалната сфера се случва това, което те искат, дори и гласът им да е бил за партията, поела управлението на страната.
Гневните българи презират старите муцуни в парламента, защото добре знаят порочната схема - вкарват на изборите в Народното събрание определена партия, която сама реди листите си от нефелни послушковци, които пък след това се командват в пленарната зала с инструкции какво да говорят и със специални знаци как да гласуват.
Протестиращите обаче не искат повече мъртви души в парламента. Те искат пряк контрол върху управлението, за да постигнат контрол върху бъдещето си. И колкото и да изглеждаха хаотични говорителите на протеста в началото, тезите им са едни и същи, а първото нещо, което искат, са категорични мажоритарни избори, за да управлява народът, а не партиите.
Новите лидери (чети за всички тях от 3-та до 9-а стр.) са представители на средната класа, която бе потискана от всички управления в последните 23 г. за сметка на олигарсите и на финансовите кръгове, обръчи и съзвездия, свързани с всяко управление.
Оставени без подкрепа, на произвола на банки и на корумпирана администрация, новите лидери са точно като санкюлотите във Франция в края на XVIII век. "Оставени без гащи" (кюлоти), те щурмуват Бастилията и свалят монархията. И въпреки че скоро след това губят политическо влияние, те променят статуквото.
Същото, което искат днес и новите лидери.

 

Коментара ()

Вашият коментар