Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Камелия - 475 часа в плен на Наглите ОБРАТ: Семейство Бончеви в съда, когато изглеждаше, че Камелия е преборила коварната болест.

 Умишлено не публикувахме текст непосредствено след смъртта на Камелия Бончева, която угасна след продължителна битка с рака на Коледа.
Днес обаче представяме на читателите на в. "168 часа" автентичния разказ на съпругата на Ангел Бончев за тези мъчителни 475 часа, прекарани в плен на бандата Наглите.
Правим го, за да не се забравя какво причиниха на Камелия похитителите, които в крайна сметка 30 месеца след отвличането станаха причина за нейната смърт. Сигурно е, че това няма да окаже влияние на предстоящото дело срещу Наглите пред Апелативния съд, но смъртта на тази съпруга и майка на две момчета ги превръща от похитители и в убийци.
Четете от първо лице как Камелия преговаряше за освобождаването на Ангел, как бе отвлечена, докато носеше откупа за живота му, как отслабна 15 килограма от стреса и за какво си мислеше и мечтаеше през тези фатални 475 часа в плен на бандата Наглите.

Обикновено ми пишеха след 15,30 часа следобед и вечер до 22,30 часа. Ако в този период не получа sms, значи денят е пропуснат.
Минаха около две мъчителни седмици, в които водеха преговорите с мен. Един ден ме попитаха за пореден път какво съм събрала и аз им написах: "395 350 евро. Повече не мога."
Тогава дойде дългоочакваният sms: "Добре. Ще получиш инструкции как да се предадат парите."
Те се съгласиха да вземат 395 350 евро в дребни купюри
Аз обаче не знаех, че са отрязали пръстите на Ангел. Гришата това го криеше от мен. Спести ми го, за да не се разстройвам.
След като се споразумяхме за сумата от 395 350 евро, ме накараха да им напиша в sms с каква кола ще отида да им предам откупа. Искаха да знаят какъв ще бъде цветът й, регистрационният номер. Колата не трябваше да бъде с тъмни стъкла. Взехме една под наем - черен "Фолксваген Голф". На 8 юли получих sms на следващия ден -9-и, в 22,30 часа да бъда на разклона на Околовръстното до караулката за Костинброд.
Тръгнах от нас в 21,30 часа. Сака с парите го сложих зад шофьорската седалка.
Точно в 22,30 часа бях на караулката
Отбих и започнах да чакам указания. Стана вече 22,45 часа и започнах да се притеснявам - сама жена, на това място с толкова много пари на задната седалка. Виждам как в един момент катаджията тръгна към мен. Казах си: "Боже, сега какво ще му кажа, като ме попита какво правя там?" Реших да му кажа, че сме се разминали с приятели и ги чакам да се върнат.
Точно в този момент получих следващия sms : "Карай към Суходол, но не минавай през Банкя, а през Филиповци. Там на един пътен знак ще има SIM карта за теб." Казах на катаджията, че точно съм получила съобщение от приятелите и тръгнах натам. Намерих на указаното място прима картата и я сложих в един чисто нов джиесем, който ме бяха инструктирали да си купя предния ден.
И пак започнах да чакам следващи указания. В този момент покрай мен профуча един моторист с голяма машина и получих SMS да карам към Дупница. След известно време получих съобщение: "Караш много бавно." Отговорих им, че не мога по-бързо.
Бях страшно притеснена.

Целия разказ четете в новия брой на в. "168 часа" 

Коментара ()

Вашият коментар