Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Славка Илиева-Братанова, началник на ТВО в Оброчище и Прослав: В женските лагери нямаше извращения и убийства

След разследванията за мъчителите в лагерите на смъртта като Николай Газдов и интервютата с бивши лагеристи, продължаваме поредицата с разказа на Славка Братанова, която в периода 1949-1950 г. е била началник в две от трудововъзпитателните общежития за жени, както са ги наричали тогава. Тези лагери са създадени по-рано от зловещите в Ловеч и Скравена и г-жа Братанова твърди, че при тях режимът не е бил толкова тежък.
С цел обективно изясняване на този мрачен период "168 часа" ще публикува и други гледни точки. Всеки, който смята, че истината е друга и иска да разкаже спомени за това време, може да се обади в редакцията на тел. 942-27-64.


- Г-жо Братанова, вярно ли е, че сте били началник на женски лагер?
- Въпреки че, моето ядро беше трудововъзпитателно общежитие, въдворените жени смятаха, че това е лагер, защото пристигаха там с милиция. Била съм началник две години - една в Оброчище, Балчишко, и една в Прослав, Пловдивско.
През 1949 г. бях толкова малка и на години, и на ръст... Спомням си, че винаги когато ме търсеха на вратата: "Извикайте, началника!" и се явявах аз, не ми вярваха, чудеха се. Но независимо от това смятам, че ми е вродено да бъда ръководител.
- Как станахте началник на ТВО?
- Нямах някаква предварителна подготовка. По това време министерството също нямаше подготвени кадри и му беше трудно да намери ръководител.
Взеха ме от РЕМС-а. Работех в Министерството на вътрешните работи, в отдела, който отговаряше за ТВО
и дори не бях военизирана. Министър беше Антон Югов. Началник на отдела - Дочо Колев, един много добър човек.
Той нямаше нищо общо с някои изкривявания, защото рядко ходеше на инспекции и не знаеше какво става по обектите. Един ден ме извика и ме попита: "Ти ремсистка ли си?" - "Да" - "Заминаваш за обекта в село Оброчище, Балчишко!" Косата ми настръхна - там имаше 150 души, а бях само на 22 години.
- Винаги когато се говори по темата за лагерите, в съзнанието на хората изникват най-страшни картини, кариерата в Ловеч, Белене, Мирчо Спасов, Николай Газдов...
- Това са имена, за които само съм слушала и съм се възмущавала, но това е друга тема. При мене беше различно, няма нищо общо с онова, което е ставало на обектите за мъже.
Имам впечатление от моите, а и от още два други, ако ги наречем лагери, където мои приятелки бяха ръководителки. Знам, че
нещата, които ще ви кажа, контрастират с описанията на подобни места, но ние просто се обичахме....
Ето го доказателството (отваря албум със снимки от лагера в Оброчище и показва). Ако го нямаше този албум, щяха да помислят хората, че това е измишльотина, а той е направен там и отразява живота в ТВО.
Няма лъжа, няма измама. Ето с какво са се занимавали, селскостопанска работа - зелки, чушки, не са копали. Дори с началничката си се целуват и поднасят този албум. Тука даже пише: "Спомен от преживяното ще остане завинаги у нас." Така ли е било в мъжките обекти? Сигурна съм, че не! Далече, много далече са от това! Поне от това, което чувам за тях (показва). Ето това е част от групата, а това е командирски съвет. Погледнете тази жена от Перник с шалварите. Съжалявам, че и нямам адреса, много се обичахме, - облякла се е така, защото имаме пиеса.
На тази снимка е уловен моментът, в който ми подаряват този албум, а това са началници от министерството, които идват на инспекция. На следващата снимка е физкултурната група, а накрая е обещанието, че ще станат добри граждани. Ето и къде работим, това е обектът - никакви колички, никакви лопати, само с по една ножовка.
Развивахме самодейност. Имахме и обучение за неграмотните, защото много от тях не можеха да четат. Както виждате, и всички сме с навити коси, защото вечерта очакваме хора от Пловдив да танцуваме.
От профсъюзите също идваха всяка неделя и танцувахме. Толкова се заобичахме, толкова хубаво прекарвахме там. Просто се радваха, а пък работата беше толкова лека и сме в очакване, че вечерта ще дойдат младежи, пак ще играем, ще пеем.
Когато закриха обекта в Оброчище и дойде рейсът от Балчик, качват се тези, които бяха останали и всички плачеме. Много съжалявам, че нямам снимка от този момент, за да видите. Ходила съм, когато закриха ТВО в Копривщица да помогна на моята приятелка Ваня Доротеева, и там същото - не могат да се разделят с ръководителката.
- Имаше дори забави, така ли?
- Ееее, разбира се, ето тука на снимката тържественото ядене. Видях, че едно момиче, Жането, свири на акордеон. Казвам: Жани, връщам те в Плевен да вземеш акордеона. "Ама как ще ме върнете?", страхливо попита тя. Връщам те - погледни ме, имаш ли ми доверие. Донесе го и непрекъснато сме танцували.
- Изминали са повече от 60 години, а още пазите албума, каква е причината?
- Не знам по силата на какво, но тогава направих този албум и съм много доволна. Често го отварям вечер и след това не мога да заспя до сутринта.
Моята задача беше да оставя една чудесна диря и успях с това. Обичах хората и те ме обичаха. След като закриха ТВО даже много идваха на гости, с мъжа ми играеха белот и станахме и първи приятелки. Само за едно съжалявам, че много от тях вече не са между живите. Разбира се, други сигурно нямат и Бог знае какво хубаво впечатление оттам, защото все пак аз съм била от властта, която не е тяхна.
- Казват, че най-страшно е било в Ловеч...
- Даже не съм ходила в Ловеч. Никаква информация нямам и за Белене. Иначе знам, че в мъжките обекти, назначени и овластени от държавата, някои са се държали глупаво. Например имаше един Иван Щърков, началник в Горни Богров. Беше с някакви звездички на раменете. Веднъж като идва да поговори с Дочо Колев, му викам: "Щърк, я ни заведи с Ваня да видиме къде си началник." Качи ни на един джип и ни закара там. Като пристигнахме, веднага взе да се разпорежда: "Я извикайте ей онзи от обекта", казва, и те го извикаха. "Да ми лъснеш обувките!" - и си вдига краката. Викам: "Ти си бил много глупав бе! Затова ли ни извика?" И това само аз съм видяла, а кой знае колко е безобразничил и по другите обекти какво е било.
- Какви жени изпращаха при вас?
- Конгломерат от най-различни чешити. От циганката Шарифа Иванова Рамаданова от улица "Татарли" 49, до високопоставени дами, като Жасмина Тодор-Икономова. Тодор Икономов някога е бил министър на просветата, а тя беше негова снаха. Женена беше за сина му Иво, който е бил в друг лагер по същото време, не зная точно къде и за какво.
Понеже беше пианистка не я изпращах на обекта. Използвах я за агиттаблата, да отразява нашия живот.
Тогава така ги подбираха, че имаше и много грешки. Просто не знам какъв е бил подборът и изобщо имало ли е някакви правила. Много мешана работа.
Например една от мобилизираните беше Савка Пенчева от Варна, но понеже Савка е малко старинно име, решила на Силвия да се прекръсти. Живяла във Варна и още незавършила гимназия отишла в някакво капанче. А там пушат си хората цигари и си пият кафето и някои от мъжете казали: - Абе Силве, я ела тука да изкараш една песен. Тя беше малко по-така, свободолюбива.
Харесало и на следващата вечер пак отива и когато се получава заповед да се мобилизират всички такива елементи я погват и нея. Викам : "Силве, за тук ли си ти, бе?"
Някоя не искала да стане любовница на някого,
като Надежда от кв. "Надежда", която също беше много симпатична, хайде в списъка и нея.
Имаше и други случаи. Виолета Петрова от Богров напуснала родителите си, защото мащехата я малтретирала. Избягала и се хваща с двама-трима и обикалят в района на Женския пазар. Нямала образование, леко се е поддала на такива групи. Там някъде имали таванска стаичка, където мърсуват.
Дали крадат през деня, или какво правят не знам, но вечерно време се събират, разделят си плячката. Въртяли са едно шише. Двамата, към които сочат отворът и дъното на шишето, влизат зад завеса и мърсуват. Точно в такъв момент ги хваща и милицията. И започват да ги карат от гара на гара. Виолета пристигна много мръсна. Казвам: "Вили, веднага да те видя в банята."
- Нямаше ли изпратени и по политически причини?
- Накрая дойдоха няколко жени, за които ми се струва, че бяха политически. Доколкото съм чувала, техните мъже нещо в армията са се проявявали. За тях нищо със сигурност не знам, само че ме респектираха даже с възрастта си.
Държах се много прилично и с тях и си разговаряхме. Иначе останалите бяха млади момичета, още незавършили гимназия и едва ли са се интересували от политика.
- Нямаше ли и оплаквания от вас?
- Не. Само една жена, която беше от Елена, след като я освободих, отишла при майка ми и й казала: "Идвам да се оплача от началничката, защото тя ме караше да работя и в събота, а аз съм съботянка."
Пък аз не ги разбирах тия работи. Тя беше казала, че ще работи в неделя, вместо в събота, и след това и разреших, но понеже първите дни съм я карала, се оплакала.
- Нормите бяха ли по силите на хората?
- Работихме към ТКЗС. Обикаляхме три обекта. Единият беше точно където сега е курортът Албена, а другите - в Кранево. Нямаше норми, а както виждате на снимката, и
аз също съм на обекта и окопавам заедно с тях.
Когато излизахме, имаше ведомости и там пишеше всичко - колко души са изпратени на обекта и каква работа е свършена. Изкараните пари се изпращаха в министерството.
- Освен вас имаше ли други началници, бригадири?
- Не, бях сама. Разбира се, имаше местни хора, които помагаха. Там бяха и партийният секретар и началникът на ТКЗС-то, както и агрономът Атанас Стоименов.
- Рисувате идилична картина, но все пак някакъв проблем нямаше ли с жените, някоя да е бягала?
- О, най-много за това съм им говорила: "Недейте да си позволявате да бягате, защото не се знае, да не останете тука цял живот. Колкото по-добре се държите, толкова по-бързо ще ви освободя." В действителност аз нямах право да освобождавам, но можех да се обадя по телефона на Дочо Колев и ако той ми разреши. Но той много разчиташе на мене и ми вярваше.
При мене никога не е имало инциденти. Една-единствена, Виолета Петрова, беше забременяла и то не се разбра как е станало. Искаше да кръсти детето на мене. Викам Виолета моля те... (смее се).
- Получавахте ли заплата за тази дейност?
- Чиновническа заплата, която си идваше от министерството, където бях назначена като архиварка. Не си спомням на какво се е равнявала.
- Какви бяха битовите условия в лагера?
- За облеклото - всички бяха със сини дрехи и имаха гуменки и забрадки. Общежитието беше в двора на стопанството. Имаше нарове на два етажа, където вечер след умора всеки разказваше спомени и пеехме.
Дора Козарова например от Ямбол пееше: "Кажи ми, мамо, кажи ми, защо ме млада ожени, с мъжко дете на ръце и друго майко на сърце." Викам: Доре, изкарай я пак тая. Другарко началник, отговаря, ще я изкарам, защото тя и на мене ми дава настроение. А и момичетата я харесваха. Просто нямам оплакване.
- Ами храната?
- Извадихме две-три от жените, които в един участък на стопанството готвеха по желание. Искат фасул - даваме фасул. Със салата и различни други неща. Вечер, след дълга разходка, всичките тичат в кухнята да приготвят хубава маса.
- Медицински персонал имаше ли?
- Не. Дочо Колев ми даде един термометър и лъгахме, че следвам медицина, а всъщност бях току-що завършила гимназия. Целта беше да не ме лъжат, защото имаше такива, които се опитваха да не работят. "Стомахът ме боли", оплакват се. Казвам, я да видя, нали съм доктор и хайде рано-рано тръгваме за обекта.
Веднъж една, от самоковското село Радуил, се разболя от малария. Веднага трябваше да отреагирам. Давам пари от моите. Викам, отиваш при родителите си, да те заведат на лекар и да те лекуват. Замина, а след това ми писа благодарствено писмо, че всичко е наред при нея. Единствено ми бяха на помощ от милицията в Балчик. В събота, неделя ги виках, за да отидем във Варна и там да се разходим, да се снимаме, да отидем на баня.
- Не ви ли беше страх, някои от момичетата изглеждат много здрави?
- Да, много яки бяха (смее се). Не ме беше страх. Важното е да докоснеш сърцето на хората и тогава си застрахован. Един случай не съм имала, когато да са ме безпокоили.
Имаше и някои проблеми, разбира се. Останалите не харесваха да има циганка с тях и някои я заплашили, че ще я удавят.
Циганката много се страхуваше и казваше:
"Че ме водиш все сас тебе, оти ако ме пуснеш, че ме удавът у морето"
Викам: Шарифа, бъди спокойна.
"Не можем да сам спокойна ма, а че ми дойдеш на гости, когато се прибереме." Викам- добре. И тогава накарах да сложат в моята канцелария едно легло и тя спеше при мене. Правеше ми компания и исках да я освободя от страха да не я бият другите.
- На снимките има и милиционери, предполагам, че те са ви охранявали?
- Никой не ни охранява, само ни карат. Казват в еди-колко си часа ще дойде автобусът да ни вземе и ни оставят.
- По онова време престоят на подобно място е сериозно петно в биографията за хората, които са били там...
- Сериозно, хубаво го казахте. Просто плакаха, когато се разделихме и се прибираха вкъщи, но какво ги чакаше там - те си знаят
Сто на сто, поне лошото око на комшиите и кой знае какви други неприятни преживявания.
Затова после, когато поискаха от милицията албума и искаха да го покажат по телевизията, ги предупредих да не го правят. Много от тях се ожениха за видни хора. Например една се омъжи за полковник, защо да развалям семейния живот?! Питам, има ли някои от тези, които са правили щуротии - Газдов, Гогов, Горанов, лагеристите да са се снимали лично с тях? А ето моята снимка, като сме ходили във Варна. Дръпнаха ме и казват: искаме за цял живот да имаме спомен с вас.
- Виждате ли се още с някои от тях?
- Да. Дори миналата година ми умря една, която много обичах. Научавам, че Тодор-Икономова също е умряла. Разбира се, това няма връзка с лагера - била си е болна жената.
- А в Прослав, каква беше атмосферата?
- Отидох в Прослав, за да заместя ръководителката, защото следвала и имала изпити. Влизам в помещението и лягам на един нар, а всички завити и ме чакат страхливо - идва новата началничка.
И аз - една педя човек им казвам: "Здравейте, я да видиме сега с коя песен ще ме развеселите? Ти кой глас пееш?"
После разбрах, че имали намерение да ми хвърлят одеяло и да ме пребият, защото предишната ги строявала строго сутрин: "Здравейте лагеристи!!!", и си мислели, че и аз съм от тях.
Разделих ги на групи - ха сега да изкараме тази песен, че като станахме да играем... И там работата беше в стопанството, чушки беряхме, картофи разравяхме.
- Какво мислите за периода непосредствено след 9 септември 1944 г.?
- Много силно изживявах този момент, защото беше желано и мечтано време за мене. Свидетел съм как
мои братовчеди, партизани, са били бити, вързани с главата надолу, и плачехме
Така че бях много обидена от тези явления при предишната власт. Затова и очаквах този период да бъде по-хубав. С удоволствие го чаках, но разбира се, дойдоха и много разочарования, които сега се отчитат и по телевизия, и по вестници.
- Как ви изглежда създаването на ТВО от днешна гледна точка?
- По онова време всичко минаваше по линията да се отърват от безделниците и празноскитащите. Разбира се, в сравнение с днешното положение това звучи смехотворно. Може би хората си казват: Абе защо тогава тия хора не са имали един Цветан Цветанов да гони простаци, измамници и убийци, ами са ходили да мобилизират момичета, дето пеели песни?
Истината е, че тогава нямаше такива, нито измамници, нито убийци, каквито сега ги има. Нямаше кого да приберат, толкова обществото беше различно, много по-различно от сегашното.
- Хората бяха по-добри, така ли?
- След войната, след идването на Девети септември, у много хора имаше очакване за нещо хубаво, за нещо ново. Вярно е, че други бяха малко разколебани, но много от тях вярваха, че животът, че трудът ще преобрази човека. И той, трудът, наистина преобразява човека. Само ако се върнем в миналото ще видим трудовата дейност как променя начина на живот и изобщо човека.
Спорим често и с приятели, но не можеш на глава с тях да излезнеш, защото Бойко Борисов, като пригледа и като каже: "Станишев, а ти помниш ли ония моменти, когато са хвърляли хората на прасетата, или ги забравяш?"
Разбира се, и това е факт, може би. И това е факт, но и това което съм искала, не стана.
- Все пак и навремето казваха има кражби, негативни явления...
- Доколкото аз си спомням, имаше само един Жоро Павето, който пресрещал по някоя закъсняла жена на улицата. На пръсти се броят подобни елементи в онези години.
- Как продължи животът ви след работата в ТВО?
- След това със заповед от министерството обектите ги закриха. Началникът Дочо Колев, както казах, беше много сладък човек, и винаги ни казваше: След излизането им канете хората, не се дистанцирайте от тях.
Почерпете ги по един бонбон, кажете им блага дума... трябва да ги възвърнем тези хора. "Искаме да изчистиме обществото, много от тях не са ходили на училище, а те са най-много податливи на негативни влияния", ни казваше. Даже се считаха за вредни елементи.
Работих като секретарка в Министерския съвет. Впоследствие заминах за Белград, защото мъжът ми беше дипломат и започнах там да следвам италианска филология. След като се върнах, станах преподавател по италиански език в академията на МВР в Симеоново. Там се пенсионирах.
- Преподавали сте в академията на МВР, някои от управляващите не са ли учили при вас?
- Да, доста известни личности, като журналистите Росен Петров и Румен Михайлов са мои ученици. Дипломати също имаше много, но външният министър ги прочисти. Държи се като че ли му бъркат в джигера, а трябваше да бъдат поощрени, да се научи човек от тях, защото те имат голям опит - с езици, с практика. Трябваше по-поетапно, да се види кои наистина са вършили някакви противонародни неща. Сегашните са нещастни, нямат опит и Младенов много избърза, че ги взе. Бойко не го помня от академията, но той самият си казва, че е завършил нашата школа за противопожарна безопасност. За Цветанов нищо не знам.
- Имате ли политически предпочитания в момента?
- Как да нямам - открай време съм комунист, не съм слънчоглед
като някои други. Тези слънчогледи сега как да ги приемеш?! Как да оправдаеш Цецка Цачева?! Тя е била комунист, членувала е в комунистическата партия. То, първо, като човек не прилича. По този начин тя в живота не може да бъде стабилна, та ще ти води политика и да я слушам сега като говори. Това при всеки човек не е за уважение. Как да оправдаеш и Иван Костов - подава молба няколко пъти за членство в партията и те му я отхвърлят, да не говорим за жена му, а има и още много такива.
- Подкрепата ви за БСП не прилича ли малко на религиозна вяра?
- Даже и на наркоза. (Смее се.) Държа си просто за моите хора и очаквам да влезат в правата линия да поемат един истински курс. Дори искам да спечелят сега изборите, защото за Бойко вече ти казах.
Това не означава, че съм безкритична. Нашите трябваше да видят много неща. Например тези хотели по морето, които се вдигнаха още навремето, трябваше да ги видят. Не знам някой тогава да е казал злоупотребени са толкова и толкова пари, а сега ги откриват.
Доган построил сараи - ами вие къде бяхте, защо сега ГЕРБ ни го казва, те не знаеха ли?! Към Витоша като тръгнеш, също е страшна работа, огромни палати с басейни. Не са ни информирали, по тези въпроси има проспиване на времето. Такива зулуми са правени, а ние бяхме неинформирани. Напротив, сегашните са по-действени в това отношение.
- Вземате ли страна в борбите в БСП, като противопоставянето между Първанов и Станишев?
- Изчаквам да видя как ще се развият нещата. Важното е, че няма разделение.
Обичам Първанов, но
не одобрявам последната
му постъпка, защото иска
да измести Станишев
Станишев за мене е ценен кадър, с езиците, които знае, а вече и с опита, който има. Харесвам го, като излезне, дето казват, една дума важи за пет. Това не е Бойко, който е класически шоп и затова те го бият. Иначе и Бойко е симпатичен, като мъж - истински Аполон, а е пълен и с информация. Лошото е, че няма нужното държание, не знае как да купи хората, как да се ръкува. За разлика от него сестра му, която е лекарка, е ерудирана не само в своята професия, а и в говора.
Не знаят да говорят, ама не е само Бойко. Миналата седмица имаше такова изречение, още се смея: Еди-кой си, казва "осранен" от службата за един месец, защото не знам какви провинения. Буквата "Т" изчезна и не се появи до края. Работила съм 10 години в Министерския съвет, но оттам не излизаше постановление, без да се види какво е изречението и има ли грешки. Строял магистрали, чета че осем километра ленти прерязал. Това е много хубаво, но коя друга европейска страна няма магистрали - и в Италия, и в Югославия навремето сме минавали - красота.
- Тодор Живков по-добри маниери ли имаше от Бойко Борисов?
- И той беше малко като Бойко Борисов, не знаеше как да се държи. Веднъж, докато работех в Министерския съвет, дойде на посещение Ембоу, директор на организацията на всички университети в Европа. На това събиране имаше представители от целия социалистически лагер, които отговаряха по тази линия, и Тодор Живков, ама много глупав бе, вместо да направи приветствие, казва:
"Другари, ще ви
кажем следното: "Айде
сега вижте тука какво сме
ви сложили да ядете..."
Умирахме от срам от начина му на изказване - безцензурен. Но той така си се е родил. И Бойко така си се е родил.
- Защо сме най-бедни в Европа? Навремето се хвалеха с успехи в социалистическото строителство...
- Те си станаха. Такива стопанства, такива напоителни инсталации имахме...
А и не е вярно, че сме толкова бедни. Знаете ли колко хора богати има у нас, защото дори най-бедните получават пари от децата си от чужбина и имат милиони в чужди банки. Може ли да ги наречеш бедни, та да им даваме помощи!?
Само като мина за Банкя през Факултето, гледам ги ромите с пръстени - от край до край. Торбите им пълни, връщат се от пазара и още от декември с банани и портокали. За да се оправим, може би от тях трябва да започнем, защото те трябва да бъдат образовани, трябва да могат да се подписват. Сега ще ходят на референдум за електроцентралата в Белене да си дадат мнението - какво ти разбират такива от енергетика и от това какво е нужно за икономиката на нашата страна?!
- Защо не стана АЕЦ в Белене?
- Трябва да имаме такава - всички страни имат, а нас ни атакуват, за да бъдем подвластни и зависими, и БСП не е против да се изгради.
- Да, но когато имаха възможност, защо не я построиха?
- Не беше узряло още тогава положението, много неща се случиха. Управници нямаме умни, кой да го започне? Все пак имаше и някои умни де - Янаки Стоилов, Димитър Луджев. Кошлуков, дето участваше в подпалването на Партийния дом, също е много умен- отиде да учи в Америка, а сега следя с интерес предаването му.
На референдума
мисля, че всички
от БСП ще гласуват "за"
Някои много искат да не стане защото инициаторът е Русия и искат да ни отдалечат. Русия всичко прави за нас, много руснаци даже живота си дадоха за нашето освобождение.
- Какво бихте променили у нас, ако днес имахте възможност?
- Разграден двор. Просто не знам откъде трябва да се започне. На когото и да е няма да му е лесно. Сегашното положение за мене е толкова объркано, че няма начало, иначе може да има край.
В следващия брой очаквайте разказа на Божидар Витанов, син на известен радиоговорител, който седем пъти е смазван от бой в мазетата на "Московска" 5, а след това е изпратен на лагер в Ловеч и изселен.

Коментара ()

Вашият коментар