Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Удивително е колко извратен праг на търпимост има българинът.
Как налагането на някои лични ограничения могат да го превърнат в бунтар, в участник в протести и улични барикади, а в същото време същият този човек се е свил като мишок, подложен на постоянно нарушаване на правата - неговите лични и на семейството му.
Ето сега например битката - да се либерализира ли тоталната забрана за тютюнопушене на обществени места? Ограничението възбуди протести в цялата страна - на пушачите, на собствениците на заведения, и активира съвсем разбираемо и дежурните лобисти в парламента. Те веднага пресметнаха, че за 5 месеца, откакто забраната е факт, са закрити около 20 000 работни места, а заради преките загуби за бизнеса в бюджета не са влезли около 50 милиона лева.
Като оставим настрана твърде съмнителния произход на тези цифри, първият въпрос, който възниква, е защо собствениците на заведения не приемат тези обстоятелства, както са го направили и колегите им в целия Европейски съюз, където ограничението е факт.
Да не говорим, че за предстоящата забрана за тютюнопушене се знае от години - така че загубите от нея дори не можем да приемем за пазарен риск, защото не са никаква изненада за никого.
Нима държавата се погрижи за строителните фирми, чийто лавинорастящ преди това бизнес рухна в кризата? Или може би някой компенсира собствениците на видеотеки, които торент сайтовете оставиха пусти? Не съм чул също така някой собственик на вестник да е поискал и получил обезщетение или някакъв особен статут от държавата, защото тиражите падат заради новините по интернет, а рекламата намалява от финансовата криза...
Всеки сам и отговорно трябва да си прави сметката. И както се радва на приходите, би следвало да приема и загубите. Това за собствениците на заведения. Пушачите пък, какъвто съм и аз между другото, трябва да се съобразяват с околните по същия начин, както например един шофьор спира на зебра, за да премине пешеходецът.
Най-странното лично за мен в тази история обаче е друго - какво конкретно може така силно да активира българина да си търси правата и какво е склонен той да търпи до критична точка?
Защо сънародниците ни примерно полудяват, когато им забранят домашната ракия, или пък да пушат в заведения? Защо се бунтуват, когато се вдига цената на бензина заради увеличената цена на петрола на световните борси или пък, когато се реши да се прибират насила бездомните кучета, които иначе хапят и сеят зарази по улиците, а е склонен да търпи с години некоректното отношение на банката, от която е изтеглил кредит?
Финансовата институция на няколко пъти му е увеличавала незаконно лихвата, в резултат на което месечните му доходи са намалели чувствително (тук влизат и парите за децата му), но българинът подвива опашка и най-много да се намръщи на касиерката в банковия клон, която няма нищо общо с проблемите му.
С такъв екзотичен праг на търпимост българинът днес не изглежда бунтар, а мишок. Защото комплексите му пречат ясно да разграничава големите несправедливости, срещу които си заслужава да се бори.

Коментара ()

Вашият коментар