Преди малко повече от две години бившият военен министър Николай Цонев само дето не беше разстрелян при арест във Военномедицинска академия.
Той бе свален на колене, закопчан с белезници, а един прокурор дори му произнесе присъдата намясто: "Абсолютен престъпник!" Магистратът може би бе много прав да го извика, но едно е да го знаеш, второ - да го докажеш, и трето - да го пратиш в затвор.
След скандалния арест срещу Цонев бяха образувани цели 4 дела за различни престъпления - от длъжностни, през нарушения на Закона за обществените поръчки, неизгодни сделки за милиони до подкупване на следовател.
28 месеца по-късно обаче бившият военен министър е оправдан по 3 от делата, а по последното все още няма присъда дори и на първа инстанция. Цонев е до такава степен съдебно невинен и морално чист, че изплува с партия "Нова алтернатива".
В седмицата, в която той бе оправдан по поредното дело, се спука друг голям балон на прокуратурата - "Аферата САПАРД". Марио Николов, Людмил Стойков и останалите обвиняеми за пране на пари от финансовата програма, се оказаха невинни в зала на Софийския апелативен съд.
Те бяха оправдани не от случаен човек, а от съдия - избран за член на бъдещия Висш съдебен съвет. И той в мотивите си недвусмислено посочи, че една от причините аферистите да излязат невинни от залата е голяма грешка на прокуратурата още при старта на разследването.
Всъщност Цонев и "героите от САПАРД" не са единствените, срещу които прокуратурата се проваля. Само в последните месеци можем да изброим: Лидия Шулева, Вальо Топлото, Мария Мургина, Божидар Нанев, Асен Друмев, Маргините, Венцислав Върбанов, Ангелина Димитрова...
И това са само най-шумните дела, водени в София и наблюдавани от медиите под лупа. Общата картина сигурно е още по-отчайваща. Да се чудиш как магистратите отчитат едва 4 процента оправдателни присъди? Как жонглират с цифрите в отчетите? Дали не правят статистически хватки, както навремето в МВР намаляваха престъпността чрез заявителските материали в полицейските управления?
Няма да се гмуркаме дълбоко в цифрите, но загубите на прокуратурата в толкова много общественозначими дела показват, че или магистратите не са на необходимото ниво, или са действали по поръчка.
Те обаче са на заплата и са независими. И всички ние, данъкоплатците, им плащаме по два пъти - първо заплатите, после обезщетенията на оправданите, отсъдени в Страсбург.
Всички тези провали се случват в съдбовни за българското правосъдие седмици, когато се избира новият Висш съдебен съвет. А четиримата избраници на прокуратурата бяха ясни предварително - седмица преди за тях да гласуват колегите им.
Това напомня за времето на Живков. Хвърля съмнение за задкулисни сделки. И преди всичко е знак, че едва ли можем да очакваме от новия Висш съдебен съвет да върне морала и професионализма в магистратските среди.
Знак, че ще си останем държава с правосъдие по поръчка.