Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Когато в първия учебен ден просветният министър призна, че често е бягал от час, се сетих за студентите от Техническия университет по време на социализма.
Те бяха пъпчиви, с пластмасов електронен часовник Seiko с 12 мелодии, сменили завинаги гребена за очила.
Имаше дори виц - "стана инженер, купи си колело", който обясняваше безперспективността на тази професия преди 1989 г., сравнена примерно с института на МВР в Симеоново.
Днес ситуацията е коренно различна - възпитаниците на школата на вътрешното министерство пушат под кабинета на министъра в протести срещу ниски заплати, а студентите от Техническия университет са сред най-успелите компютърни специалисти.
Създатели на IT компании, на софтуер, който се продава по цял свят, днес те носят часовници Breitling.
Но какво се промени?
Защо инженерите смениха пластмасовите японски аксесоари с метални швейцарски?
Защото още като ученици бягаха от час.
И вместо да зубрят задачи, без да мислят, играеха StarCraft и Diablo. А години по-късно кандидатстваха в Техническия университет не за да станат инженери, както се правеше едно време, а за да усъвършенстват знанията си.
Те успяха, защото следваха интересите си, а не влязоха в матрицата. И днес са успешни, защото не са зубрили в училище и могат да приложат знанията си и в живота, тъй като са научени на най-важното - да мислят.
Зубрачите днес са провал повече отвсякога, защото са сбъркан модел, който се разпада в сблъсъка със задъхващото се всекидневие. Те са в миналото, защото преходът показа, че пълен с шестици бележник в училище, не значи отличник и в живота.
Напротив. Зубрачите са клишета, хора без въображение, умствено импотентни комсомолци в телевизионно шоу, политици, нереализирани в живота, висшисти с по две дипломи, които бъркат в кофите за боклук.
Те са просто извън реалността. Пример за това, че ще успяват все повече не "бележкарите", а тези, които се отварят към света и познанието.
Тези, които се научават да мислят, да виждат, да чувстват, да пипат истинския живот.
Ето как се оказва, че понякога бягането от час може да бъде много по-полезно от шестица по алгебра, примерно. Щом самият просветен министър го признава, не може да има съмнение, все пак днес този мъж е професор - историк, египтолог.
Но може би великият Айнщайн го е казал най-точно: "Образованието - това е онова, което остава, след като човек забрави всичко, което е учил в училище. След 30 години вие съвсем точно забравяте всичко, което се е налагало да запомните в училище. Запомняте само онова, което сте научили сами."

Коментара ()

Вашият коментар