Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Убитият и разчленен Николай, чиито останки изплуваха от река Огоста, загуби живота си заради 2000 лв. И няколко пити кашкавал.
Това е цената на живота в съвременна България, обзета от обсесията за икономии и раздаване на бизнес на свои хора. Понякога медиите и обществото си вдигат гнусливо носа и се взират в разни свои си неща, които изглеждат важни, гледани от терасата на хотел "Радисън". И остават напълно слепи каква мизерия всъщност цари у нас. Говорейки високопарно и понякога иронично за младежката безработица, не схващаме същността на личната житейска дупка, в която хлътват цели слоеве и региони от скъпата ни татковина.
Убиецът Адриан е типично дете на северозапада, най-бедната част на България. В която имаш два избора - да крадеш или да чакаш социални помощи, ако искаш да живееш по родните си места.
Как да очакваш, че човек може да бъде етичен, да милее за ближния си, след като Адриан е израснал сред бедност, сега живее бедно, а след време със сигурност не го чака нищо по-добро.
Да, наистина има много хора, които са бедни, без да стават убийци, но не можем да чакаме държавата ни да е населена само от саможертвени герои, които, гладувайки, остават честни, почтени и добри. В момент, в който отявлени разбойници се радват на безнаказаност и дори купена обществена почит.
Може ли човек да е добър и богобоязлив, когато по време на опело поповете не си изключват джиесемите, а владиците са архонтясали.
Сигурно не малко читатели ще си кажат, че само бедност не те докарва до такава жестокост и безчувственост, че да режеш и гориш труп, все едно е прасе. С единствената цел - да можеш пак да караш раздрънкания си опел.
Сигурно е имал нещо в главата, макар да ми се струва, че по-скоро е от този нов човешки вид, който се пръкна по нашите земи по време на голямото разграбване, израствайки в мизерия, бруталност и чалга.

Коментара ()

Вашият коментар