Танцьорът Алфредо Торес се снима във филма "Улични танци", който в момента тече по кината. За ролята получава покана от кубинеца Майкъл Фонтс, с когото преподават танци в България.
"Майкъл ми каза за ролята и се съгласих веднага, въпреки че не е главна. Атмосферата на целия снимачен процес е невероятна и те обогатява много. Никога не знаеш с какви хора ще се срещнеш или какви връзки и контакти ще създадеш. Главните герои във филма са страхотни, но в момента има много по-добри танцьори по улични танци от тези, които участваха във филма.

Според мен кастингът е
могъл да бъде по-добър

Понякога е трудно да се намери перфектното съчетание актьор-танцьор. Може би, ако продукцията беше на САЩ, не на Великобритания, артистите щяха да са на по-високо ниво. Като цяло работих със страхотен екип, с голяма част от колегите ми се познавах и преди. Снимките бяха на моменти изтощителни, но пък и много забавни", разказва пред "168 часа" Алфредо Торес.
Кубинецът живее в България от десетина години. Доби популярност у нас с участие в телевизионните предавания "Стар академи" и "Випденс". Участвал е в много видеоклипове на певци като Лейди Би, Стратия, Галя и балет "Сатен", Азис. В началото на годината стана европейски шампион по салса, партнирайки си с Жоржет Илиева.
Освен скорошната му изява в киното танцьорът е влизал в роля и в театъра. Алфредо е бил на сцената на Народния театър в постановката "Пушката ще гръмне след антракта" на Теди Москов. Партнира си с актьорите Валентин Ганев, Мария Каварджикова, Ани Пападопулу, Валери Йорданов. А на сцената на Сатиричния театър играе рамо до рамо с Веселин Ранков, Иван Радоев, Валентин Ганев и Нона Йотова в пиесата "Клетка за сестрички" на Здравко Митков.

"В театъра ми харесва повече, отколкото в телевизията

Телевизионните изяви ти дават популярност, но живият контакт с хората е невероятен. Доста близко е като емоция, когато танцуваш на сцена. Виждаш хората, реакциите им и това те зарежда. Влизал съм в различни роли. Веднъж играх гей от Брюксел, друг път бях полицай от Хавана", казва Торес.
Алфредо се запознава със съпругата си Гена още в началото, когато пристига в България. Участва във вариете на хотелски комплекс, където жена му е барманка. Любовта им не пламва от пръв поглед, а кубинецът полага постоянни усилия, за да спечели сърцето . Треньорът по танци е почитател на големите семейства. Алфредо Торес е баща на пет дъщери и един син. Със съпругата му са щастливи родители на четири деца, а двете му големи дъщери живеят в Куба.
"В Латинска Америка харесваме големите семейства. Това е смисълът на живота. Хубаво е, когато остарееш и събереш семейството си на маса, да видиш колко различни и добри хора си оставил след себе си. Обичам всичките си деца, но с дъщерите ми в Куба не се виждаме често. Пишем си редовно, дори по-малката, която е на 16 г., иска да дойде да живее в България и скоро ще дойде тук", казва Торес. Той обаче забелязва, че преди години хората в България са имали повече деца, отколкото сега.
"Може би българите не искат много деца заради икономиката на страната. Но проблемът не е толкова в кризата. И Куба, и България са от страните, които никога не са били богати.

Самият ви манталитет е такъв, че не искате да имате повече от две деца

Често българи ме питат нещо много странно: "На кое от четирите си деца ще оставиш апартамента?" Ние не мислим как да осигурим жилище на всичките си деца. Учим ги, че когато пораснат, трябва сами да се оправят в живота. Това не е типично само за Куба, и в САЩ е така", разсъждава танцьорът.
Торес намира разлика и между българките и кубинките. Според него нашенките са много по-комплексирани.
"Когато дойдох в България, без да искам, разплаках една танцьорка. Тя беше леко понапълняла и аз казах, че е дебела и трябва да отслабне, за да изглежда по-добре. Тогава тя полудя и се разплака, а аз просто не знаех синоним на "дебела". Тогава едно момче ме дръпна настрани и ми каза, че у вас не се говори така на жените. Беше ми трудно да разбера нежеланието на българките да приемат реалността и да се променят към по-добро. Ако на някоя кубинки кажеш, че е напълняла, тя няма да се обиди. Дори ще се мобилизира повече, за да отслабне", спомня си за гафа Торес.
Алфредо потвърждава напълно твърдението, че на кубинците танцът им е в кръвта. Детството му минава под ритъма на салса, мамбо и ча ча ча.

"Запалих се по танците
от Майкъл Джексън

Гледах го и имитирах всяко негово движение. Чаках пред телевизора да повторят негов видеоклип, за да науча нещо ново", спомня си кубинецът.
Преди да започне да танцува професионално, Алфредо тренира няколко години бокс. Баща му Пабло Торес Валдес е треньор на кубинския национален отбор по бокс. Но в крайна сметка любовта по танците надделява и професията на баща му се превръща в негово хоби.
Според него хората, които танцуват по двойки, са по-контактни и социални. Алфредо е преподавал танци в много и различни държави и има наблюдение как хората се променят под ритъма на танца.
"Приятно изненадан бях, когато видях как немците се отпускат, когато танцуват салса. Още по-странно беше да видя как японците се справят доста добре с кубинските танци. Тяхната култура е толкова далечна от нашата, но въпреки това танцуваха салса качесвено. Като цяло е много по-лесно да научиш такъв танц от латиноамериканец. Представете си, че аз отида в Италия и се уча 1 г. на вашите хора от италианец. Затова най-добрият начин да научиш танци е от човек, който го носи в кръвта си и е част от културата му", разказва Алфредо Торес.