На мястото на новия президент Росен Плевнелиев веднага бих си купил един дългофокусен фотоапарат от "Технополис" в Бизнес парка и щях да си направя профил в "Туитър" или "Инстаграм" (със сигурност г-жа Плевнелиева може да му помогне).
И щях да снимам животни и да ги публикувам незабавно.
Защото най-големият дефект на бившия президент, нещото, което обърна кариерата му назад според мен, е ловната му страст. Не дори досието "Гоце". Населението започна да не го харесва в мига, когато взе да позира с пушки по изложенията и да излизат недомлъвки за убити животни, включително и прословутия архар. Последният скандал, изкаран от Яне Янев, е за злоупотреби в разузнаването, посветени на президентския лов.
Не знам защо, но г-н Първанов недооцени символното значение на ловната страст. Да си ловджия, винаги е било привилегия. Западната аристрокрация е държала това право само за себе си в продължение на векове. Ловът по българските земи, където "всички сме аристократи", е бил далеч по-демократичен. Но с идването на Кобургите ловът от средство за прехрана и обличане се превръща в перверзно удоволствие. Ако влезете в "Царска Бистрица", ще видите десетки препарирани глухари. Борис ги е трепел из Рила в любовния им период, когато тези диви петли буквално оглушават. Едва ли има по-перверзно удоволствие. При комунизма червената аристокрация присвои това право и създаде огромната мрежа от държавни ловни стопанства, където можеха да стрелят само членове на най-висшата номенклатура.
Ловът всъщност е въплъщение на най-голямата привилегия, която може да даде една власт - правото да отнемаш живот. Ловувайки трофейни животни, началникът или неговият подражател - богаташ, олигарх, тв водещ, прокурор, министър, си присвоява именно тая власт - да отнема живот.
Да, но в света има нещо, което се нарича нов глобален морал. Хората, независимо от тяхната религия или език, мразят насилието, мразят безконтролната власт, обичат животните и природата. Носителите на този нов глобален морал у нас са твърде много, въпреки че се стереотипизираме като мутри, обградени от девойки с вафли в косите. Вероятно заради тв сериалите, поп и рок музиката, холивудското кино, християнството хората вече са други. Та тези други хора не възприеха ловната страст на бившия президент Първанов и затова твърдя, че тя накърни имиджа му много повече от връзката му с ДС. Идеята, че на 4 години си избираме цар, който може да прави каквото си поиска, не работи. Впрочем Хуан Карлос - испанският крал, е изправен пред същия проблем. Той си счупи крака по време на лов за слонове в Ботсвана и бе подложен на неодобрението на сънародниците си, че се наложи да им се извинява. Впрочем какво са му направили слоновете, че трябва да ги убива. Нима си няма табуретки в двореца Сарсуела (стандартния сувенир от слонско сафари в Ботсвана е табуретка от препариран крак на слон). А удоволствието е съмнително и перверзно. Слонът го отглеждат във ферма, насочват го към платилия хиляди ловец и той просто го екзекутира. Колкото и да говорят за удоволствието от общуването с природата и дългото обикаляне и дебнене в гората, такива неща няма, даже чакалата вече са с климатик.
Тук говоря само за трофейния лов и символите на държавната власт. Има и един друг вид лов - за прехрана, който е широко разпространен у нас. Хиляди хора, кой законно, кой не чак дотам, ходят за диви прасета и сърни, които после изяждат или продават месото.
Подобен лов едва ли мога да укорявам, защото всяко убийство на живо същество е морално допустимо само ако го извършваш, за да се нахраниш.