Великият Марк Твен казваше, че най-лесното нещо в живота му било да отказва цигарите. Правел го ежедневно в продължение на десетилетия.
Горе-долу и аз съм в неговото положение. Ако не всеки ден, то поне всеки понеделник се заричам, че край. И после съм доволен, ако не надхвърля "дозата" от две кутии дневно.
Въпреки това обаче категорично няма да подкрепя моя приятел Андрей Слабаков, който възнамерява да организира протестно движение срещу пълната забрана на пушенето на обществени места. Обратно, с ясно съзнание изцяло заставам зад тази идея.
И ще ви обясня защо.
Вкъщи сме трима непушачи срещу един (аз, де).

Водят се пунически войни, гонят ме на двора,
пъхат ме под абсорбатора,

но аз все намирам начин да пална цигара-две и в хола.
И като отвориш вратата му, си вони. На гаден наслоен цигарен дим. Гаден даже и за самия мен, камо ли за моите непушачи.
В кабинета в университета сме двама на двама. Като най-старши "по звание и длъжност" никой не смее да ми забрани да пуша. Към мен веднага се присламчва и най-младшият, също пушач.
Другите двама се борят с нас, като отварят прозореца или като палят някакви индийски свещички. Които според мен, освен че миришат не по-малко гадно от цигарения дим, но и нямат почти никакъв ефект. Пък през зимата работим и в условията на студ на кутийки.
А като дойде пожарникарят да ме глобява, аз тържествено му вадя закона и обяснявам, че трябва да ми осигури специално помещение с климатици, фотьойли, масичка и пепелник. Пък тогава да иска глоба.
Да, ама в университета няма дори и достатъчно аудитории, камо ли "специално помещение". Още по-малко пък има пари за изискваните от мен "екстри".
И ето как стигаме до основното противоречие. То е в самия закон. Ще забраним, ама... Ще отделим пушачите, ама... И т.н., и т.н. -

всичко е съпроводено
с "ама"

Бях преди време на симпозиум в Париж. Току-що и във Франция бяха въвели пълната забрана за пушене на обществени места.
По навик още във фоайето на хотела извадих цигара. Но домакинът ни - също пушач, строго ме предупреди, че не става. И че не става нито във фоайето, нито в ресторанта, нито дори в стаята ми (е, тук аз проявих типично нашенския си инат, макар и тайно).
Но се започна за мен едно ходене по мъките. На заседанията не се пуши, а не върви през половин час да напускаш залата. В кръчмите не се пуши, а не е удобно непрестанно да вдигаш сътрапезниците си, за да излезеш на улицата. Пък ако все пак го направиш, се оказваш в компанията предимно на клошари и други мизерстващи пушачи.
Резултатът? Ами както за пет дни си бях взел 10 кутии цигари, върнах в София половината. Значи полезно и от икономическа, и от здравословна гледна точка, нали?
Да се върна обаче и на лицемерието в закона. Защото се оказва, че

парламентарното лоби на
пушачите, ресторантьорите,
кафеджиите и т.н.
неизменно вкарва в него
някакви вратички

И все се оказва, че "да"-то на забраната може да бъде заобиколено. Или, както доволно би констатирал шопът, все "нема начин да нема начин".
Начин има - категорична и безусловна забрана. И без никакви "ама", "обаче", клиентите ще избягат, и без това сме в криза и т.н.
Стигам обаче сега до второто, още по-голямо лицемерие. Един от основните проблеми, с които (уж) се борят митниците ни, е контрабандният внос на цигари. Ама за да го има този проблем, значи съществуват и други три - производител, вносител, дистрибутор. Те ще подлежат ли на санкции в закона за забраната? Май ги няма...
А защо пък започвам да си мисля, че ги няма поради третото лицемерие, свързано с държавата и акцизите? Значи, от една страна, държавата ще наложи забраната. От друга страна, обаче тя не крие, че 80% от приходите й идват от косвените данъци, сред които акцизите върху петрола, цигарите и алкохола са основни пера.
Ами нека тогава държавата да си изясни какво точно иска - високи приходи от акцизи или замяната им с високи приходи от солените глоби, които ще налага на пушачите - закононарушители? И още нещо да ни обясни - после тези приходи в бюджета ли ще отиват, или, както заяви един наглец, "бонусите" му идвали предимно от глоби?
И отивам сега към четвъртото лицемерие - рекламата на тютюневите изделия. От една страна, на всяка цигарена кутия се мъдрят страховити надписи - "пушенето убива", "води до безплодие" и т.н.
От друга страна, обаче на всяко състезание (примерно на "Формула 1") се мъдрят огромни реклами на една световноизвестна марка цигари. Както и по билбордовете из София, по найлоновите пликчета и въобще навсякъде, където може.
Е как, хем светът води едва ли не война срещу тютюнопушенето, което "убива", хем в същото време рекламира оръжието, с което се убива? Ами

по тази логика той може да сложи на билбордове и лика на лондонския изкормвач

или на някой масов убиец...
Та от тази гледна точка все си мисля, че ако не се преодолеят и премахнат тези четири лицемерия, просто и законът за пълна забрана на пушенето на обществени места ще се превърне в поредното пето...