Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Лихвар с пагони дава 1000 лв., взема 15 000, иска още МЪЛЧАНИЕ: Георги Лилков и адвокатът му отказват да коментират дали военният е въртял лихварство.

Когато преди 3 години Васил Димитров* взел на заем 1000 лева, таксиметровият шофьор нямал никаква представа, че връщането на сумата ще му струва много по-скъпо от договорените 20 процента месечна лихва.
За да изкупи дълга си, 37-годишният столичанин пресмята, че е извадил от джоба си общо около 6 хилядарки, лишил се от два касетофона и дивиди за кола, навигация, златни накити, мобилни телефони, автомобил и от възможността да заспива спокойно, без да мисли, че

ако не намери пари да
погаси борча, близките
му ще пострадат

Макар че върнатата сума надхвърляла взетия първоначално заем, "кредиторът" Георги Лилков продължавал да натиска длъжника си за нови вноски, а лихвите набъбвали с всяка изминала седмица, разказва таксиджията. Въртележката на заема се завъртяла като перпетум мобиле и съвсем скоро Васил осъзнал, че се е превърнал в дойна крава, чиято съдба да издържа "благодетеля", помогнал му в труден момент, изглеждала безкрайна.
"Два месеца след като взех парите, вече съжалявах, че съм го направил. Трупаше се лихва върху лихва и ставаха едни невъзможни суми, а след това започнаха и заплахите", прехапва нервно устни Васил Димитров минути след като е дал показания пред Военно-окръжната прокуратура в София.
За да спре тормоза, младият мъж подал жалба в полицията и след време с изненада научил, че "кредиторът" му Георги Лилков не е професионален лихвар, а столичен военнослужещ.
Според Васил той не е единствената жертва на младия армеец, а мъжът с пагон не е единственият с обвинение за лихварство, заработващ заплата в софийско поделение. Преди дни ченгета в Перник закопчават по сигнал 32-годишния М.К. Негова съгражданка се оплаква, че задържаният я изнудва и рекетира за пари, макар жената отдавна да е изплатила взетите назаем от него 270 лв.

Схемата на разследваните военни е абсолютно идентична,

а вероятността други техни колеги също да са я прилагали е много голяма, коментират запознати.
Изпадналите в безизходица "клиенти" безпроблемно се съгласявали да изплащат лихва от 20% на месец и да погасяват главницата според възможностите си. По време на устното договаряне, което обикновено се провеждало в неформалната обстановка на квартално кафене, посоченият от жертвите лихвар с пагон внимателно разяснявал правилата. Ако закъснеел с вноската на лихвата, длъжникът бил санкциониран с допълнителна наказателна лихва. Впоследствие ставало ясно, че ако не може да получи кеш, "кредиторът" прибира налична покъщнина и по-скъпи вещи - техника, злато и други бижута, разясняват пред "168 часа" схемата на работа жертви на разследваните за лихварство военни. Парите се отпускали след като условията бъдат разяснени, а личната карта на клиента - копирана. Така заемодателят разполагал с достатъчно данни, за да открие длъжника и да го убеди да изпълнява условията по договора.
Началото на финансовата сага на всички жертви е еднакво трагично, но никоя от тях не очаква, че краят й ще е далеч по-драматичен. "При него ме заведе колега. Колите ми бяха развалени. Не можех да работя.

В този момент имах
парични затруднения
и нямах друг вариант

- връща се три години назад Васил Димитров.
Тогава софиянецът бил наясно, че за взетите 1000 лева ще трябва да връща по други 200 на месец, разделени на седмични вноски от по 50 лв. и част от сумата по главницата. Димитров и Лилков договорили устно условията по кредита и си стиснали ръцете. Приятелските им отношения се развалили, когато длъжникът започнал да забавя вноските по лихвите.
"Плащах в началото, а когато не можех, той начисляваше лихва върху лихвата.

Дори и да нямах пари, отново отивах на среща,

мъчих се да бъда коректен по някакъв начин, но не се получи. В такива случаи той вземаше разни неща. Навигацията от колата, касетофона или каквото друго имах у себе си", щрихира деловите си отношения с военния таксиметровият шофьор Димитров. Със същия размах действал и арестуваният лихвар в Перник, в чийто дом са открити копия от лични карти, искания за заеми и ипотеки, записи на заповеди. 32-годишният военен вече бил получил 1000 лева от клиентката си, но въпреки това продължавал да се обажда и да настоява, че борчът не е погасен.

Армеецът директно отишъл в дома на длъжничката си и взел телевизора,

нотариалния акт на жилището, дебитните и кредитните карти на семейството.
Колегата му Георги Лилков също не си поплювал. На поредната среща за разплата военният обяснил на клиента си, че ще трябва да сключат договор за покупко-продажба на таксиметровия автомобил, с който Васил си изкарвал хляба. Колата, чиято пазарна стойност по това време варирала между 6 и 10 хил. лв., била оставена на паркинг. Освен на документите за сделката с возилото, таксиджията се подписал и върху запис на заповед, с която потвърждавал, че дължи на военния още 2000 лв. "Бях готов на всичко, само и само да не ме тормози и да не притеснява семейството ми, които и до днес не знаят за изживения от мен кошмар", разказва историята Васил Димитров. Мъжът бил убеден, че ще успее да се разплати бързо и отново ще се радва на спокойствието си. По това време имал още две работещи като таксита коли, с които заработвал достатъчно. Черната серия от нещастия продължила. Първо се счупил единият автомобил, а малко след него се повредил и вторият.
"Започнах да изпитвам сериозни затруднения, баща ми се разболя и след няколко месеца почина", изброява сполетелите го нещастия 37-годишният столичанин.

В деня на смъртта на родителя си Васил трябвало да направи поредната вноска

Таксиджията донесъл лоша новина - не можел да плати заради непредвидените разходи по погребението. Военният приел трагичната вест без емоции.
"Той беше категоричен: "Не ме интересува. Това са нещата от живота. Имаме уговорки." Извадих касетофона от колата и му го дадох", свива безпомощно рамене Васил Димитров и прокарва пръсти през косата си.
Когато си тръгвал с пълни ръце, военният бил тих и дружелюбен, спомня си таксиджията. Лилков просто припомнял какви са правилата на играта, които с времето започнали да загрубяват, твърди таксиджията. "Като не можеше да ми вземе нещо, звънеше от различни sim карти и ме заплашваше. Тормоз - "Внимавай, имаш деца, семейство" или "Пази се". Ей такива неща. Никога не отправяше директни заплахи, а само намеци. За себе си не се страхувах. Най-много да ме беше набил..., беше ме страх за децата, защото знаеше къде живея", върти нервно глава в различни посоки 37-годишният Васил. Същият кошмар преживял и друг негов колега, който също потънал в бездната на лихварството със заем от 1000 лв.
След смъртта на баща си Васил бил решен да сложи край на мъките си с кредита и да не плаща повече на "предприемчивия" военен. Двамата с колегата си подали жалби в полицията, а след това и в прокуратурата, в които подробно описали какви вещи са дали, кога и къде ги е съхранявал заемодателят. "Тогава внезапно тормозът спря. Иначе
не знам докъде щеше да стигне с искането си за пари

Можеше цял живот да продължи. Когато му казах, че съм подал жалба, той ми каза, че може да ми вземе и къщата", припомня си един от последните разговори с кредитора си Васил Димитров.
Пред разследващите Георги Лилков разказал коренно различна история. Действащият военнослужещ бил категоричен, че никога не е имал нерегламентирани финансови отношения с двамата таксиджии. Тезата му била, че видял Васил за първи път, когато отишъл да купи от него автомобил. Платил му 4000 лв. за возилото, а след това му дал още две. "Това е нелепо", поклаща глава потърпешвият Димитров. Пред "168 часа" военният Георги Лилков отказа да обясни защо и колко пари е дал на таксиметровите шофьори и предостави думата на адвоката си. "Няма да коментира нищо", отговори лаконично представляващият го юрист.
В момента ресорни прокурори проверяват всички получени сигнали за подобен рекет и възобновяват стари случаи, които преди време са прекратени поради липса на доказателства.

* Името на лицето е променено от съображения за сигурност на семейството му.

Бивш военен натрупал имоти в Асеновград

Схемата на столичните военни работи и в страната. През юни миналата година пред съда в Асеновград е изправен пенсиониран военен, който давал заеми на бедняци срещу непосилни лихви.
Разследващите установили, че Стоян Михов се занимавал с незаконно лихварство от години, много преди да напусне редиците на армията.
За едни от "кредитите" мъжът искал по 7 процента отгоре на месец, а за по-малките суми вземал десет на сто. По стандарт лихвите били договаряни устно, но за да се подсигури мъжът, сключвал и договори с длъжниците си. Ако човекът, взел заем от него, просрочел дълга си, Михов му налагал големи санкции върху неизплатените месечни лихви. От 2000 до 2008 година лихварят раздал общо като кредити 32 600 лева, но успял да прибере 62 570 лева. Според разследващите общата взета лихва е приблизително 52%. Ако някой от длъжниците му не успеел да върне навреме главницата, то бившият военен веднага завеждал срещу него дело в асеновградския съд. Така се сдобил с павилиони за търговия в Асеновград и в Бачково.

Коментара ()

Вашият коментар