- Ваше Високопреосвещенство, лично за вас, като митрополит на най-голямата българска епархия, какво е значението на празника Възкресение Христово?
- Същото, каквото е за всеки свещеник и мирянин. Най-великият ден. Празник на радостта, празник на надеждата. Денят, в който Господа Иисус Христос победи смъртта, възкръсна от мъртвите, съкруши дверите адови и доказа пред света, че злото може да бъде и ще бъде победено.
- Осъзнават ли хората духовния смисъл на Великден - изкупление на човешкия род от греха и обнова към нов живот?
- Да. Може би малко по-бавно, отколкото бихме искали, но хората намират пътя към храма. След като материалистичните идеи за смисъла на живота търпят пълно крушение,
все повече хора търсят опора

И се завръщат към древните християнски ценности. Това ново връщане към вярата е вече промислено, осъзнато и затова - трайно. Оптимист съм.
- Но християнските празници се свързват повече с отрупаните трапези. Придава им се битов характер. Тази ритуалност не измества ли изконните християнски ценности - вяра, надежда и любов?
- Мисля, че този феномен също вече се изживява. Впечатлението ми е, че хората стават по-въздържани, по-вглъбени и все повече осъзнават духовното значение на великите християнски празници. През 90-те години се случваше на Великденска служба да се намерят пияни компании, дошли да се веселят. Сега не е така. Църквите са пълни с тихи, смирени хора. Гледката от амвона в нощта на Пасха е прекрасна и вдъхновяваща.
- Пред големи християнски празници давате ли морален отчет пред Бога и пред себе си дали сте отговорили на очакванията на хората от Пловдивска епархия да им бъдете истински духовен пастир?
- Уверявам ви, че такъв отчет давам ежедневно. Съзнавам огромната си отговорност и моля Иисус Христос да ме напътства и укрепва скромните ми сили. Без неговата помощ няма да се справя. Нали знаете, че най-яркото доказателство за съществуването на Бога е съществуването на Неговата църква? Той води кораба на Своята църква и не ни оставя да се провалим. Когато се осланяме на него и се стараем да следваме неговите повели, сме на прав път.
- Великият пост е удачно време всеки да се разкае и искрено да помоли за прошка. Не смятате ли, че православните очакват 11-те митрополити с досиета от ДС да поискат прошка?
- Мнозина от моите братя го направиха явно. Сигурен съм, че останалите са го направили в сърцето си. Изповедта е тайнство, а не PR акт. На всеки от нас Бог е поверил една от Своите епархии и той ще ни насочи как да постъпим в труден момент, така че епархията Му да не се разпилее.
Бъдете търпеливи и
четете знаците
По тях ще познаете какви изповеди са били изречени и чути. Това се отнася и за мен.
- Тъй като тези архиереи са нарушили много етични норми, а и свещени канони, не е ли редно да бъдат отстранени на предстоящия църковен събор?
- Не ме карайте да върша грях и да ставам съдник, без да имам нито морално, нито канонично право на това. Още по-малко мога да разсъждавам върху хипотезата "Сваляне на епископ", който сам Бог е благоволил или допуснал да бъде ръкоположен. Кръстът на епископството ни е възложен от Него и само Той определя кога ще ни освободи. Обикновено това става със смъртта ни. Не смея да мисля какво ще сполети Църквата, ако митрополити почнат да биват "сваляни" чрез църковни събори. Пък и кой е този, който ще посочи сламката в чуждото око, преди да извади гредата от своето?
- Може би ще се съгласите с мен, но ситуацията, в която изпадна Светият синод, не е благоприятна - 11 на 3 в полза на агентите на ДС. Това не затруднява ли българския патриарх да председателства висшия орган на Църквата - Св. синод?
- Светият синод се ръководи от Светия Дух. Под неговото въздействие решенията, касаещи прилагането на догматичните принципи и каноничните постановления, почти винаги са били вземани и занапред ще се вземат с единодушие. Математическото мнозинство не е предпочитаният от Църквата метод за вземане на решения.
Митрополитите са събрани в Светия синод по Божия воля, за да пазят и уреждат Неговата църква, а не личните си отношения. Впечатлението ми е, че болшинството членове на Синода споделят точно това разбиране.
- След разкритията на Комисията по досиетата смятате ли, че по-малко хора ходят на църква? Продажбите на свещи са намалели значително?
- Ако това е критерий, да. Посещаемостта в храма е намаляла. Надявам се, временно. От друга страна, влизането в църква не може да се сведе до запалването на една свещ. Който разбира съдържанието на понятието "Църква", продължава да е в нея. Спасението не се купува срещу 20 стотинки.
- Предстои посещението на патриарха на Москва и на цяла Русия - патриарх Кирил. По свое собствено желание той ще посети град Пловдив. Това означава ли, че би насърчил една промяна в Устава на БПЦ, която да ви даде възможност да бъдете следващият български патриарх?
- Простете ми за резкия тон, с който ще ви отговоря. Никой не може да се меси в делата на автокефалната Българска православна църква, която се ръководи от Иисус Христос и от Светия Дух. Съгласно църковните канони лица, които коментират такава тема при жив първойерарх на престола, подлежат на отлъчване.
Църквата се направлява не от светски страсти, а от Светия Дух. Вижте живота, делата и подвига на Негово Светейшество българският патриарх Максим и ще разберете, че това твърдение не е празно богословие, а обективен факт. Иначе с голяма радост ще посрещнем в Пловдив първойерарсите на двете Църкви - българската и руската, Техни Светейшества Максим и Кирил. Ако зад тази чест се съзира желанието на нашия патриарх да покаже на своя скъп гост малка част от живата Православна църква в България именно в Пловдив, то ние можем само да благодарим и да се облъхнем от още по-силна ревност за служба на Бога и родната ни Църква.

- Има забрана от Министерството на културата да бъдат преустановени богослуженията в църквата в Батак. След канонизацията на баташките великомъченици това не е ли кощунство?
- Заместник-министърът Георги Стоев е препоръчал да бъде разпоредено спиране на богослуженията. Още се мъчим да схванем държавническия разум в тази препоръка. В писмото, с което помолихме министър-председателя и министъра на културата да предоставят на БПЦ собствеността върху сградата на църквата "Св. Неделя" в Батак, изрично посочихме, че тя е необходима за извършване на богослужения пред мощите на светите баташки великомъченици. Правителството незабавно и радушно откликна на нашата молба. Бяха наясно, че искаме църква, а не музей. Първото богослужение в баташката църква стана в присъствието на вицепремиер, министри и депутати. Не можем да проумеем
как може един заместник-министър да подменя ясно изразената воля на цялата държава
- Какъв е замисълът на този акт?
- Простете, но това е израз на абсолютна липса на политическа чувствителност. Дано не е и религиозна нетърпимост. Чакаме следващото действие.
- Съюзът на архитектите (САБ) в България реагира остро срещу вас заради собствеността на манастира "Св. Кирик и Юлита" до Асеновград. Не и ли възможно спорът да бъде решен извън съда?
- За съжаление не може. В разговорите за спогодба САБ ни поиска невъзможно висока сума. Истината е, че сградата, която продължават да държат, не им трябва. Там никога няма да има хотел, нито международна или каквато и да е творческа база. Това е манастир и не може да бъде нищо друго. Управителният съвет на САБ иска чисто и просто да изкара някой лев. От гледна точка на светското право такова искане вероятно е резонно. Ние смятаме, че има Божии закони, чието действие е малко по-отложено във времето, но които действат по-неотклонно. Каквото Бог е промислил, това ще стане.
- Заради новия интериорен дизайн в храм "Св. Марина"- тапетите с библейски мотиви ви упрекват в липса на отношение към изкуството. Как отговаряте на обвиненията?
- Забележете, че изкуството, което малка група хора тръгна "да брани от Църквата", е възрожденското църковно изкуство. Захари Зограф, Станислав Доспевски и всички бележити иконописци от онази епоха са създали произведенията си не по своя авторска инвенция, а по поръчка на моите предшественици митрополитите Хрисант, Паисий и Панарет. Защо някой реши, че ние не знаем какво имаме? Че разбират по-добре от Църквата какво е църковно изкуство? Всички са виждали с очите си, че стените на "Света Марина" бяха чисто бели. Не може да бъде унищожено нещо, което не е съществувало. Впечатлен съм обаче от силата на медийното внушение, която е в състояние да накара хората да ослепяват. И ми е тъжно, че толкова обществена енергия може да бъде впрегната за "анти" кауза.
- Страстта за пари и власт съвместима ли е с християнската етика?
- Вярвам, че след толкова години на преход всички се убедиха, че парите и властта са нещо твърде временно и илюзорно. Хора, които внезапно се сподобиха с богатства, ги изгубиха. На властници, пред които мнозина трепереха, им забравиха имената. Суета. Мисля, че става все по-ясно, че в живота има по-важни неща. Уважение. Доверие. Обич. Все неща, които не се придобиват с пари и с власт. А с християнска етика.
- Намирате ли нарушения на монашеските принципи във вашия живот?
- Не се сърдете, но по този въпрос за мен е важно мнението на моите свещенослужители и на верните на Църквата миряни, а не това на медиите или на т.нар. гражданско общество. За целомъдрието на епископа могат да пишат каквото си искат, лъжата, повторена сто пъти, никога няма да стане истина. Отричането от земни блага е духовно състояние. Всеки митрополит по традиция има известни битови улеснения, но може и без тях. Със сигурност не притежавам нищо свое. Ако имах имоти или фирми, медиите отдавна щяхте да сте ги открили. Имам подарени четири ръчни часовника и пет-шест чифта копчета за ризи, които са на митрополията. Както униформата на войника е собственост на армията, така и облеклото на митрополита - мантии, корони и пр., е собственост на Църквата. Колкото до послушанието, признавам, че върху това качество трябва да работя още.
Трудно е митрополитът
да е послушен
в монашески смисъл. Признавам, че съм нетърпелив, но то е, защото се измъчвам, когато виждам колко нашата Църква е пропуснала и колко има да наваксва в грижата за душеспасението на народа ни. Моля Господ да ми прощава.
- От дяволска злоба ли, както казвате, часовникът на ръката ви и автомобилът, с който се движите из епархията, продължават да вълнуват "дребните душици", отново ваш израз?
- Имам чувството, че този прословут часовник придобива трансцедентно значение. Стойността му вече надвишава многократно реалната му цена. Колкото повече се говори за него, толкова по-ценен става. Изглежда, има някакъв промисъл за тази нищожна вещ. Ще видим. Уверявам ви, че за нашите вярващи нейното значение е каквото е и за мен. Никакво.
- Местни политици от Пловдив твърдят, че вие сте в много близки отношения с партиите на власт. Какво е общото между вярата и политика?
- Ако политиците не желаят близост с Църквата, аз не мога да им я натрапя. Пловдив е специален град, в който духовното начало е много живо. Православната църква от 200 г. насам е интегрална част от културата на града. Чест прави на местните политици, че осъзнават това и търсят близостта на Църквата. Не от поза или заради традицията, а поради човешка потребност и осъзнаването, че имаме съвместни отговорности към този град и поверения ни от Бога народ. Аз не деля хората на партии. Ако някой си е мислил, че митрополитът може да има политически предпочитания, е останал разочарован. Впрочем Бог съди по делата, а не по партийната принадлежност.
- Близостта с политиците не е ли опасна за Църквата, която може да попадне в зависимост?
- Такава зависимост може да възникне, ако Църквата започне да се натоварва със светски функции и да моли светската власт за съдействие при тяхното изпълнение. Както се е случило при други деноминации. Държавата отговаря за материалното благосъстояние на народа. Православната църква - за спасението на душите. Никоя от тези институции не може да изпълни задачите на другата. Сътрудничеството между тях, при строго спазване на разделението, с крайна цел - материалното благополучие и благословеното душеспасение на народа, се нарича "Православна симфония". Ние сме като двата бели дроба в човешкото тяло. Може да се живее и с един, но за кратко.
- Пловдивски духовници недоволстват, "че управлявате авторитарно, без да зачитате личното мнение и свобода".
- Цитатът не ми е познат. Епархийските ни свещеници знаят, че силата на Църквата е в сплотеността и солидарността на нейните членове. Свободен е силният човек. Пълната свобода е възможна само в единението с Иисус Христос и стриктното спазване на Неговите повели. Свещениците виждат, че всичко, което правя, го правя в името на това Христовата църква да става по-силна, за да могат Неговите свещенослужители необезпокоявано да се грижат за душеспасението на повереното им паство. Аз съм тук, за да ги браня и обединявам. Бог, който е създал Църквата, за да е Негово земно войнство, ни е наредил да сме сплотени като армия. Самотни воини много лесно биха изпаднали в зависимостта, за която говорите.
- Миряните от Кърджали простиха ли ви, че отказахте да благословите отец Боян Саръев да се кандидатира за кмет, като се позовахте на Шесто апостолско правило "Епископ, презвитер или дякон да не приемат върху себе си мирски грижи"?
- Отец Боян Саръев разбра, че беше обект на провокация. От това, че тогава се съобрази с канона, той само спечели. Ако беше се кандидатирал, и той, и Църквата, а и държавата ни щяха да преживеят крушение. Така че Апостолското правило не е формулирано случайно, а именно, за да ни предпази от зависимост. Нека имаме повече доверие на разума на светите отци на Църквата.
- Вече 22 г. след падането на комунизма и 8 г. след преодоляването на разкола Църквата не може да бъде основният просветител на нацията. Защо?
- Основен просветител на нацията от 22 и повече години е телевизията. Църквата е последната алтернатива на бездуховността. Затова бездуховността води непрестанна война срещу нея. Бездуховността иска да е безалтернативна. Църквата е оазис, който спасява и просвещава онези, които изпитват духовна жажда и искат да бъдат просветени. Казано е: малцина ще бъдат спасени. Който иска да се освободи от робските окови на духовната пустота, знае как да намери пътя към Църквата. Но насила не можем да спасим никого.
- Все още не е въведена като задължителен предмет в българското училище дисциплината "Вероучение". Но там, където по енории и училища се изучава, вярващите по-морални ли са?
- Със сигурност са по-морални. Всяко социологическо проучване ще ви го докаже. Да, Църквата предлага въвеждането на предмет "Вероучение", защото неин дълг е да каже:
"Хора, децата ни
са в опасност!"
Интересно, всички са наясно с този факт, но когато Църквата препоръча да опитаме да спрем разпада на детските души, се надига бурна реакция. Ние предлагаме това исторически доказано средство за укрепване на моралните устои на децата. Ако имате по-добро, кажете го.
- Възкресение Христово е празник на избавлението. От какво вие лично искате да се избави БПЦ?
- Да отговоря с шега: от неискрени доброжелатели. От врага си тя ще се запази и сама. Но, сериозно. БПЦ е част от Единната, Вселенска и Апостолска църква, съградена от Иисус Христос. Няма върху нея нито петно, нито някакъв недостатък. Отделни хора могат да сгрешат, но Църквата, като Богочовешки организъм - никога. Така че нека не се притесняваме за Църквата, а да помислим какво можем да допринесем за нея.
- Вие оглавявате делегацията до Йерусалим за Благодатния огън. Какво се надявате да донесе на духовно и материално обедняващия ни народ?
- Благодатният огън е чудо, което се случва пред очите на целия свят. Той е видимото, безспорно доказателство за живото присъствие на Нашия Господ Иисус Христос. И за значението на Православната църква. Не може да е духовно беден народ, който е неделима част от тази велика общност. И няма да е материално беден, ако вярва. Който вижда слизането на Огъня и продължава да не вярва, е наистина достоен за съжаление. Да имаш това достояние и да го отхвърляш! Молим се за спасението и на тези души.