Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Прокурорските гафове в един поръчков разстрел

Смело може да се каже, че съдебното дело "Наглите", въпреки че трябваше да въздаде правосъдие за много тежки и много на брой престъпления срещу голяма банда, бе сравнително просто като изпълнение по отношение на прокуратурата.
Може да се каже дори, че магистратите получиха почти наготово всички доказателства срещу бруталните похитители и работата им при подготовката на обвинителния акт и поддържането му в съда бе сведена до това да не допускат груби грешки.
Може също толкова смело обаче да се каже, че въпреки всичко това прокуратурата успя да направи две много груби грешки, които станаха косвена причина за поръчково убийство, и директна - за отпадане на много сериозни доказателства срещу бандата в заключителната част на процеса.
Когато вечерта в събота пред жилищен блок в софийския кв. Младост беше разстрелян Кирил Кирилов-Шкафа, едва ли някой, освен приятелката и най-близките му роднини, изпита съжаление. И нямаше как това да се случи. Повечето българи, дори и тези, които не го познаваха лично, се зарадваха, като чуха новината по телевизията. Колкото и това да звучи грозно и неуместно, убитият си бе заслужил това отношение с много ефектна престъпна кариера.
Поставящата го в почти благородна светлина версия, че едва ли не Шкафа бил убит, защото щял да става защитен свидетел и да разкрие кой в действителност почти три години е дърпал конците на бруталната банда "Наглите", бе 100-процентова измишльотина. Бандит като него нито бе имал приживе подобно намерение, нито пък теоретично би го направил някога.
Киро Шкафа, който конкретно в бандата "Наглите", бе участвал в две отвличания - тези на бизнесмена Киро Киров и на студента Румен Гунински, бе един от най-бруталните рецидивисти, вилняли в България в последните години. Той имаше тежки присъди за грабежи, при които с оръжие в ръка бе нападал българи и чужденци по пътищата на страната.
Беше ги пребивал с особена жестокост, ограбвал и оставял в безпомощно състояние.
Киро Шкафа беше оправдан поради липса на доказателства и в процес за въоръжен грабеж, завършил с убийство на случайно озовал се на мястото човек в супермаркет в софийския кв. Люлин.
Киро Шкафа бе толкова нагъл, че имаше в актива си и бягство не откъде да е, а директно от съдебната зала във Враца, при което счупи ръката на полицейски служител от конвоя. И при двете отвличания с бандата "Наглите" рецидивистът запази коравия си стил.
И въпреки всичко това в началото на XXI век в държава от Европейския съюз, Киро Шкафа не трябваше да бъде разстрелян като куче на улицата и да умира бавно, докато кръвта шурти от множеството рани по краката и слабините му. Киро Шкафа трябваше да бъде осъден и пратен в затвора.
А причината това да не се случи бе в прокуратурата.
Скоро след като го задържаха с бандата "Наглите", се оказа, че Киро Шкафа трябва да излежи във Врачанския затвор влязла в сила присъда за грабеж. Така служебно му бе наложена заради отвличанията мярка за неотклонение "подписка" и той бе прехвърлен в затвора, за да излежи наказанието си.
Когато обаче присъдата изтече, прокурорите по делото не реагираха. Те трябваше да поискат от съда да му бъде наложен постоянен арест, тъй като Шкафа бе един от най-бруталните членове на бандата (обвинителите поискаха да бъде вкаран в затвора за 18 години). По-впечатляващ от него бе само приятелят му Прокопи Културиста, който според обвинението бе рязал пръстите и ушите на жертвите Ангел Бончев, Венислав Величков, Михаил Краус.
Прокуратурата обаче проспа изтичането на присъдата и в края на ноември 2011 г. бруталният бандит Кирил Кирилов-Шкафа се озова в София на свобода. Никой няма обяснение до днес защо той не избяга от страната при толкова тежките доказателства срещу бандата. Тази негова грешка, така или иначе, бе наказана брутално вечерта в събота.
Пускането на Киро Шкафа на свобода обаче не бе първият фал на прокуратурата в това дело. През пролетта на миналата година един затворник потърси контакт на високо ниво в МВР. Той предложи да заведе антимафиотите от ГДБОП до къщата, в която бе държан последният пленник на бандата - Румен Гунински. Свидетелят поиска също така да разкаже кои конкретно от бандата (Киро Шкафа и Прокопи Културиста) го бяха помолили да наеме къщата в село край Ябланица и му платиха за това 2000 лева.
Този затворник даде чудесна възможност да се бетонират тотално доказателствата срещу "Наглите". След като посочи къщата за студента, не бе намерена само вилата в района на Перник, в която бе държана първата жертва на бандата - Илиан Цанев.
В къщата, която посочи затворникът, можеше да бъдат намерени ДНК или други следи от пленника Гунински. Свидетелските показания срещу Шкафа и Културиста също не бяха за подценяване.
Прокурорът по делото Бисер Кирилов обаче тотално провали тази възможност, като допусна груба грешка, която не би направил и един студент по право. Разследването срещу "Наглите" вече бе в съдебна фаза и магистратът Кирилов трябваше да представи пред съда нови доказателствени искания. А именно - с разрешение на съдията да бъде направен оглед в къщата и съответно разпознаване от страна на жертвата Гунински.
Прокурорът обаче вместо това директно отиде на мястото за обиск заедно със служителите от ГДБОП. Адвокатите на похитителите чакаха само това. Накараха собственика на къщата да пусне жалба, че в къщата му е влизано без разрешение от съдия. Процедурата се оказа опорочена и затворникът свидетел срещу бандата отпадна.
Вярно, че по това дело имаше още много доказателства, но да изпуснеш толкова важен директен свидетел, който може да доведе и до намирането на място на силни веществени доказателства, лично на мен ми граничи с престъпление по служба. Един такъв свидетел по друго дело би бил най-тежкият коз на обвинението.
Едва ли прокурор Кирилов е направил това нарочно. Но некадърността по никакъв начин не го оправдава. Всички ние плащаме данъци, за да може този магистрат и колегите му да си вършат перфектно работата - да бъдат отлично подготвени, съобразителни и борбени. А не бездушни чиновници, които се оказват и правно неподготвени.
В крайна сметка прокурор Кирилов си направи отвод по делото. Но това лично мен като данъкоплатец никак не ме удовлетворява.
Ако аз допусна грешка в текст, утре се озовавам на подсъдимата скамейка, в редакцията ми налагат глоба и може директно да ме уволнят. Аз нося директна и бърза отговорност за действията си.
Защо обаче това не се случва по същия начин с магистратите. В прокуратурата има и много кадърни служители (като Божидар Джамбазов например, който печели много тежки дела), но има и служители, които са крайно неграмотни и стават причина твърде често за провали и по големи процеси.
Има и такива, които срещу заплащане директно провалят цели разследвания. Това се знае от години. Затова е време да им се напомни, че могат да носят и отговорност за действията си.
За да може в бъдеще бруталните рецидивисти да лежат в затвора, вместо да ги разстрелват по градинките между блоковете.

Коментара ()

Вашият коментар