Янко Русев е роден на 1 декември 1958 г. в с. Ивански, Шуменско. Първият голям успех на щангистът записва едва 19-годишен, когато стартира при мъжете на световното в Щутгарт и става втори. Следва и първата титла със световен рекорд в изтласкването в Гетисбърг (САЩ).
 На 26 години има записани олимпийска титла от Москва, пет световни титли и толкова победи в европейските първенства по вдигане на тежести.
 На сметката на легендарния тежкоатлет има записани 34 световни рекорда. Той е единственият български щангист, представен в Световния музей на славата за щангисти в Истанбул.
 Като треньор на националния отбор по време на олимпийските игри в Атланта Русев донася на страната два сребърни медала и едно бронзово отличие.

- Янко, сега работиш ли за Българската федерация по вдигане на тежести?
- Не.
- Не? Защо един експерт като тебе е извън спорта?
- Защото бях в Азербайджан и досега не са ме потърсили. Не зная защо, аз също съм учуден. И не само мен. Не са потърсили и Нурикян - двукратен олимпийски шампион! Работил съм в Япония, работих и в Азербайджан.
- Колко време беше в Азербайджан?
- Две години. В Азербайджан е съвсем различно.
- Имаш предвид системата на подготовката? Не е ли класическият съветски модел отпреди 20 години?
- Не, не говоря за тренировки. Говоря за финансирането на спорта. Понеже е много богата страна, каквото каже президентът Илхам Алиев, това става. От най-богатите хора в страната - повечето милиардери, иска да финансират един спорт.
- Кой беше "твоят" човек?
- Шефът на АЗАЛ - азербайджанските авиолинии - Джангър Джалаевич Аскеров. Когато отидох и се срещнахме, питах, разбира се, за бюджета. Той вика - няма ограничения, колкото искаш - толкова. Щом са необходими, ще се дадат. Но постави условие - иска медал от щангите в олимпиадата. Досега нямат. Световен шампион - да, но нямат от олимпийски.
- Готови да купуват, ако се наложи?
- Да, купуват. При мен дойдоха Величко Чолаков, Иван Стоицов, Румяна Петкова и Силвия Ангелова. Общо има над 140 български спортисти. В гребането са поне десет души.
- И са получили гражданство?
- Там това не е проблем - за някакви часове получаваш паспорт.
- При такива, да кажем идеални, условия защо избяга?
- Защото не искат да тренират по моята система. Тя дава резултати, а те искат повече химия. Ама ако ме хванат? Аз това име не съм го опетнил никъде. И като щангист, и като старши треньор на националния отбор. И съм донесъл от Атланта два сребърни и един бронзов медал. Името ми никога не е било замесено в скандал. Повечето треньори, които са били там, са ги научили на химия. 70 процента химия, 30 - тренировка. Ама то не става! Всеки треньор си има своя методика. Не съм се отказал от системата на Иван Абаджиев, вземам каймака от нея. Висяхме като мисирки в залата, а иначе тренировките са на Иван. Но това напразно висене до 11 часа вечерта... Това е безсмислено.
- Не искаше да спечелиш фалшив медал?
- И не само това. Те не искаха чужденец да е треньор на националния им отбор. Ама тези под Джангър Джалаевич Аскеров го лъжат. Приемаше ме веднъж-два пъти на месец и ми каза - ако вземеш медал, получаваш 1 млн. долара. Който пък щангист вземе медал - друг милион. Отделно олимпийският комитет дава 400 000 долара, а Илхам Алиев дава и джип, и апартамент. Така стават 2 млн.
- Въпреки това не са мотивирани?
- Не само че не са мотивирани, ами искат чужденци. И треньорът да е азербайджанец. Ама това го искат тези под Аскеров и затова го лъжат.
- Правиха ли ти сечено?
- Правиха ми, разбира се.
- Кажи конкретно какво?
- Е, това ще си остане за мен само.
- И все пак?
- Само едно ще кажа - исках предварителни допинг проби на състезателите - отказаха. Ако ги беше поискал Назъмпашаев, който искаше да е на моето място - за него щеше да може. И други номера. Е, как няма да искат да ме ритнат и да не ми правят мръсотии? Преди да тръгна, Алан Цагаев ми казваше, че няма да изкарам и шест месеца. Ами резултатът се вижда веднага. Не се изхвърлям - в Атланта се видя. А всяка Олимпиада има допинг скандали. Скромно е, но сме чисти. Статистиката я има, достатъчно да влезеш в интернет. На европейското в Ставангер - 4 златни, 2 сребърни, един бронз. А от световното в Гуанджу (Китай): пълен брой квоти - шест за Атланта, 1 бронзов медал. Това за две години като треньор.
- Би ли се върнал отново в спорта?
- Що да не се върна? С моя опит, с моя авторитет мога само да помогна. Ако ме поканят. Но в момента има нов треньор - Иван Иванов, да го видим той какво ще направи.
- От президента на японската федерация по щанги имаш два автомобила подарък - "Хонда Акорд" и "Тойота Селика". За какво ги получи?
- Заради работата, разбира се. Там беше друго, много различно.
- Старички са. Ще ги продаваш ли?
- Неее! Ще ги върна в Япония, те са уникати и ще получа нови. Те в момента са по 50 000 долара. А и ги пазя като писани яйца от 1993 г. Имах огромно уважение, толкова голямо, каквото в Европа никога не може да се случи.
- А как гледаш на "Лондон 2012"?
- Ще ти дам един прост пример. Защо сега дават 1 млн. за българин, който спечели олимпийската титла? Защото просто няма такъв, който да може да спечели.
- Настроен си крайно скептично.
- Преди даваха по една "Волга" и по 1000 долара, ама тогава от олимпиада се връщахме по седем-осем шампиони. Но сега да ми дадат 2 млн. евро и да ме върнат на 19 години - да знаеш, никога, ама никога не бих повторил всичко това! Толкова лишения, толкова болка... Сигурно съм изтласкал половин Витоша. По 40 тона на ден, представяш ли си, четиридесет тона!
- Смяташ, че тогава са се намирали по-лесно 10 волги и 100 000 долара.
- Ами разбира се! А сега кой ще стане шампион? Честно казано, аз не виждам кой. Единствено Станка Златева, ако има добра подготовка и късмет. За нас, за щангите, да не говорим. Ние дали и квота ще вземем на европейското първенство в Анталия през април. А дори и да вземем една квота при мъжете и една при жените, ще се борим за шестицата в Лондон. Докъде сме стигнали! А при нас преди второто място беше трагедия.