- Какво ти е най-важно в момента?
- В момента най-важно ми е да се възстановя. Имам идея да отида малко до Израел за една възстановителна терапия. Там имат много добри посттерапевтични сеанси. Чудел съм се за-що пък точно в Израел. Ами защото там по време на войните колко млади хора са останали осакатени и е трябвало да се възстановяват.
Така че ще направя всичко възможно да отида там пролетта и като се върна, да хвърля бастуните и да започна да тичам.
- Доста амбициозно?
- Винаги съм бил амбициозен. Но сега гледам да не пресилвам нещата. Но да се кротна и да си обуя чехлите вкъщи, това няма да стане.
- Кое ти е най-трудно сега?
- Най-трудно ми е в момента, че съм "Трабант" с двигател на "Ферари". Имам страшно много енергия в момента, която трябва да се използва. И да се притеснявам, че

купето ми все още
не може да понесе мощта
на този двигател,

това в момента ми е най-трудното.
Но знам, че това е етап, през който просто трябва да премина. Просто етап.
- Нещо хубаво да ти се е случило напоследък?
- Направи ми много силно впечатление колко много българи в момента са съпричастни към трагедията в с. Бисер и се опитват да помагат, без да ги кара някой насила. Народът ни се събужда за съпричастност. Моите съболезнования за хората, които загубиха близките си в тази трагедия.
Крайно време е 50 шарана да спрат да бъдат по-важни от 10 човешки живота. Крайно време е. Виждал съм в България язовири, оградени с бодлива тел, по която тече ток. Това го няма никъде по света - директор на язовир! В кой век живеем - заради 50 шарана да останеш без дом?
- Как стана така, че отиде да се лекуваш при делфините във Варна след инсулта?
- Всичко тръгна от това, че по принцип инсултът е заболяване на мозъка и създава едно късо съединение в мозъка. За да се възстанови комфортът на тялото, трябва да се възстанови мозъкът. Оттам тръгна всичко.
След като излязох от болницата, ме свързаха с една дама, при която ходех в София - тя има много интересен метод биофийдбек, чрез който мозъкът релаксира и се възстановяват клетки. Това много ми помагаше.
Наложи се обаче да замина за Варна със семейството си и тя ми каза, че там има лекар, който може да продължи лечението. Там се сетих, че съм чел, че делфините контактуват с ултразвук, който е лечебен за мозъка. Това си е моя констатация.

И тогава си казах: "Аз съм във Варна, тук са делфините

Защо да не започна да се срещам с тях?" Свързах се с делфинариума и те ми казаха, че наистина има лечебен ефект от делфините. Разказаха ми неща, от които онемях.
- Какво ти разказаха?
- Обясниха ми, че делфините контактуват помежду си по възможно най-съвършения начин. Те си предават звук и картина. И аз това го разбрах впоследствие и на живо.
Казаха ми, че са водели при делфините много дечица в детски колички, болни от паралич, които след 10-15 сеанса започвали да се движат сами.
Делфините използват около 80 процента от мозъка си, който е 2-3 пъти по-голям от човешкия. Представи си за какво става въпрос.
- Какво се случи, когато отиде в делфинариума?
- Когато влязох вътре, стана нещо интересно. Погледнах отгоре към басейна и видях, че на повърхността няма нито един делфин. И в един момент от дълбините изплува един. Треньорът на делфините ми каза: "Това е Йоана. Тя те е видяла и те е харесала, за да се появи първо тя."
Тази Йоана си показа главата навън и започна нещо да ми пее. Направо чуруликаше и на мен страшно ми хареса тази музика. Аз си стоя на редовете на трибуните, а тя гледа към мен и ми чурулика.
Докато пееше, от дъното изплуваха още три делфина
Започнаха да плуват в кръг и да правят разни номера. На мен ми стана адски забавно. В един момент се потопиха и започнаха да скачат високо във въздуха.
Тогава треньорът ми каза: "Йоана много те хареса. Това е твоят делфин."
- Как се развиха вашите отношения?
- Стана ми адски приятно. И започнах да ходя почти всеки ден. Удивляваше ме това, че всеки път, когато отивах, първият делфин, който излизаше, винаги беше Йоана. Застава на повърхността на водата и започва нещо да ми говори.
И чак тогава се появяваха другите делфини. И един ден се случи нещо много странно. Когато отидох, отново нямаше делфини на повърхността. И изведнъж изплуваха три наведнъж, но не Йоана, а други. И започнаха нещо да си говорят.

И тогава изненадващо
от дъното със скок
изскочи Йоана

Застана до тях и нещо започна да им се кара. Ама направо си се разбираше, че им се кара. Сигурно им е казала: "Този е мой! Не ми го барайте!"
Кара им се, кара им се и в един момент тези трите делфина, хоп и се потопиха и изчезнаха. И тогава Йоана се приближи до мен и започна да ми чурулика. Абе, много силна връзка. И това се случваше всеки път.
Тя винаги ме посрещаше. Вижда ме от дъното и излиза, и както ми обясни треньорът, после ме сканира целия, вижда къде ми е проблемът и започва да го атакува с ултразвук. Честно да ти кажа, чувствах се страхотно там.

- Какво усещаше?
- Усещах някакъв много особен релакс в тялото. Успокоявах си мислите. Исках много да стигна до момента, в който ще мога да вляза с лодка във водата, за да мога да ги погаля. Разбира се, това ще стане най-вероятно това лято, защото тогава просто не бях готов. Бях все още много трудноподвижен. Но това лято ще стане. Защото тази Йоана ми се заби в сърцето. Даже приятели във Варна ме питат: "Къде отиваш?", казвам: "При любовницата си."

"И коя ти е любовницата?", "Йоана" - отговарям.
Бяхме точно като гаджета

Но виж, има логика делфините да контактуват помежду си по такъв начин. Гледал съм по документални филми как, когато атакуват пасажи с херинга в океана, ги заграждат, за да не ги изпуснат. Явно наистина си обменят звуци и картина. Съвършено е това.
- Ти, преди това да се случи, имал ли си някакъв интерес към делфините?
- Не. Никога. Било ми е, разбира се, забавно, когато съм ходел с децата в делфинариума, но нищо повече. Всъщност сега се сещам, че и като ученик имах една интересна среща с делфин.
- Разкажи.
- Бил съм най-вероятно в 8-и или в 9-и клас. Ходех в Равда, където братовчед ми работеше в една база и поддържаше лодките на ВИФ.
"Бяхме с лодка с гребла в морето, когато видях една перка над водата. Стреснах се и извиках на братовчед ми: "Братчед! Акула!", а той ми вика: "Какви акули бе?! Тук акули няма. Това е делфин."
Делфинът плуваше бавно на повърхността. Братовчед ми влезе във водата, хвана се за опашката му и започна да плува. След което и аз слязох.

Хванах се за гръбната
перка на делфина и той
ме теглеше във водата

В един момент се размърда рязко с опашката, избута ни и тръгна към брега. Тръгна да излиза навън. Ние се събрахме всички, които бяхме по плажа, и започнахме да го бутаме навътре в морето. Избутахме го и той влезе навътре.
На другата сутрин обаче го видяхме на брега. Мъртъв. И едно малко делфинче до него. Явно е била женска, бременна. И си е разпорила корема в мидите и камъните на брега.
Какъв е този инстинкт за самоубийство?

Или може би просто
е решила да излезе навън.
Да стане човек

Може би е искала да проходи и да потича малко.
- Ти най-добре знаеш колко важно може да бъде това?
- Да. Може и от делфините да сме произлезли, а не от маймуните. Сигурно говоря глупости в момента, но това ми се е забило в главата и никога няма да го забравя.
Имам някакъв контакт с тези делфини. Явно така е трябвало.