- Трудна ли беше за вас 2011 г., г-н Петров, както вероятно за повечето българи?
- Имаше трудности през годината. Но без тях не може. Слава Богу, че ни изпраща изпитания, които можем да издържим. Съобразява се с възможностите на всеки. Трудностите са вид изпитания и трябва да благодарим, че ги има. Защото така се усъвършенстваме. Калява се характерът ни. Лично за мен трудностите бяха леки, свързани с кариерата ми. Хубаво е човек в края на годината да си прави равносметка за нещата, които е постигнал, за шансовете, които е пропуснал. Аз например
съм решен през идващата година да бъда по-старателен
 - Защо почитателите ви все по-рядко ви виждат на сцената, по телевизията, ваши клипове?
- Тенденциозно отказвам медийни появи. Човек не трябва да преекспонира себе си, ако няма какво да каже на почитателите си. Само и само да се появява и да дава интервюта. И аз изчаквам да дойде момент, когато имам какво да кажа.
- Настъпи ли този момент?
- Да, настъпи. В момента работя над много нови и стари проекти. Над албуми. Даже и над няколко проекта, свързани с киното. През пролетта ми предстои сериозно национално турне. Включени са големите градове, както и малки. Финалът е в Античния театър в Пловдив. Акцент в репертоара на концертите ми ще бъдат поп изпълнения от 80-те години.
- От доста време сте в бизнеса с нощни заведения. Защото се убедихте, че музикант къща не храни или за да има къде да се събирате с приятели?
- Това е хоби. От кариерата си се издържам чудесно. Разбира се, от заведенията идват и допълнителни приходи, които никога не са излишни. Идеята за пиано баровете дойде от мои приятели. Започнахме от Пампорово, минахме през Слънчев бряг и се установих в София. На мястото на най-стария пиано бар от 1936 г. с името “Етоал” (звезда). В края на 2004 г. му сложихме името на един от прякорите на Франк Синатра. Тук работят най-добрите музиканти. И се радвам на успехи, слава Богу.
- Обикновено хората на изкуството нямат нюх за инвестиции и бизнес. Вие справяте ли се като мениджър?
- Ако трябва да бъда точен - не съм мениджър. Това е функция на моя съдружник - Христо Сарафов. А и аз нямам достатъчно време, за да се занимавам с мениджмънт извънредно. Но пък участвам в целия проект, както се казва с имиджови инвестиции. Защото без това не може. Моето присъствие е задължително. Заедно с Ангел Заберски -младши правим по един рецитал специално за феновете. На 25 декември, Рождество Христово, предстои и Коледен концерт, живот и здраве.
- Печелите ли достатъчно, за да сте свободен?
- Да . И благодаря на Бога за това. Осигурил съм си някаква свобода.
- Защо не окачвате ваши снимки по стените на пиано барове?
- Малко е нарцистично. Отива към култ към личността. Затова не си го позволявам. Но ако се появи някой интересен проект, защо пък не, може да окача мои снимки. Имам още един бар-вариете в Пловдив, който е с опция за пиано бар. Мисля, че там може.
- Малко хора знаят, че сте и художник. Имате няколко самостоятелни изложби. Кога хванахте четката?
- Художник, силно казано. Много обичам да рисувам. Преди години мои приятели, известни български художници, ме убедиха да направя изложба. От моя страна имаше известни опасения, че ако започна да излагам рисунките си, ще загубя интерес към рисуването. Оказа се, че не е точно така. Когато трябваше да изнасям концерт, искаха от мен преди това да излагам най-новите си произведения.
Чудесно се разтоварвам, когато посягам към четката. Голямо удоволствие ми доставя да измислям сюжети.
- Изглеждате дистанциран, дори студен на моменти. Това маска ли е?
- Вярно е. Само така изглеждам. Понякога човек с външния си вид и поведението си внушава неща, които са непривични и неприсъщи за характера му. Това не е маска.
Всъщност съм естествен, прям човек Твърде земен. Отворен за приятелите.
- Каква музика слушате в колата си и докато рисувате?
- Всякаква. Музиката може да ме вдъхнови да премина от рисуването към джаза. В колата най-често слушам албума на Франк Синатра, който изпълнява песни на Антонио Карлос Жубим. Много добре ми се отразява, когато пътувам.
- Ласкае ли ви, че ви наричат българския Франк Синатра?
- Малко е клише. Но пък, от друга страна, никой не би се противил да го сравняват с един от най-добрите интерпретатори на всички времена. Старая се да не ме ласкае сравнението със Синатра. Хайде, накрая ще кажа, че ми е приятно.
- Първият ви спомен от сцената?
- Никога няма да го забравя. Бях малък, когато на 6-ата джаз среща Вили Казасян ме представи. Изпълних песента на Дюк Елинктън “Памучена опашка”. Тогава изживях доста големи трепети. Доста смущения. С течение на времето ги преодолях. Но този спомен си остана в съзнанието ми и до днес.
- На кого се възхищавате?
- Естествено, на Франк Синатра, Тони Бенет, да е жив и здрав. Въпреки че е на 85 г., той работи много сериозно, много усърдно. Харесвам и артисти от рока и поп музиката - например Стиви Уондър. Старая се да не заимствам от тях отделни детайли в поведението на сцена. Но някои неща са толкова силни, че се запечатват и се използват косвено. Работя върху личния си стил.
- Не сте ли съжалявали, че се развивате в толкова некомерсиален жанр като джаза?
- Освен с джаз, аз се занимавам и с попмузика. Популярната музика на ХХ век произхожда от джаза. Така че де факто се занимавам с основата. Никога не съм съжалявал. Джазът е велико изкуство. От него тръгват всички течения в популярната музика.
- Истина ли е, че сте съдружник с популярния актьор Бен Крос в един от пиано баровете. Покрай тази история жълтите издания ви въвлякоха в необичайна връзка с него. Четете ли подобни сензации?
- Изобщо не ги чета. С Бен сме добри приятели. Колкото до жълтата преса и нейните писания, не е коректно да си вдигат тиража по такъв начин.
- Колко сте суетен? Сам ли се грижите за външния си вид, спортувате ли?
- Не бих казал, че съм суетен. Ако суета е това, че съм взискателен към външния си вид, да, суетен съм. Сам се грижа да изглеждам добре на сцената. Понякога ползвам консултанти. Далеч съм от мисълта, че съм наясно с подробностите по отношение на прическа, облекло, гамовото съчетание в дрехите. Изящният външен вид на един изпълнител е уважение към публиката. И към това, което прави.
- Влюбен ли сте? Появиха се публикации за любовен романс между вас и красива манекенка.
- Повече от година живеем заедно с моята приятелка Маргарита. Щастлив съм с нея. Не ми ли личи?
- Намирам ви в добра кондиция на духа.
- Дано и тя да се чувства добре с мен. Да не е чисто егоистично.
Маргарита се грижи добре за мен
 - Глези ли ви?
- Да, разглезен съм. Приятно е. Това го обича всеки мъж. Но аз съм длъжен и обръщам достатъчно внимание на човека до себе си.
- Приемате ли все още съвети от майка си? За какво ви критикува? Сигурно, че още не сте семеен и няма внуци.
- Критиките на майка ми са за това, че съм малко несериозен. Винаги намира поводи за критики. Но аз не  се сърдя. Не възразявам. Само мълча и я слушам. Какъв друг избор имам? Приемам критика и от приятели. Зная, че човек не е съвършен и винаги търси добрия съвет.
- Наясно ли сте какво не харесват във вас приятелите ви?
- Малко мързел, отчасти. Малко несериозност. Но вече съм достатъчно сериозен, защото не съм на 20 г. Има някаква инертност в мен. Само с това се успокоявам, че е присъща на хората, които се занимават с изкуство.
- Останахте ли приятели след раздялата с актрисата Деси Тенекеджиева?
- Да, останахме приятели с Деси. С всички жени, с които съм се разделял, след това оставаме приятели. Поддържаме контакти.
- Следите ли музикалните риалити формати като “Гласът на България”, “Х фактор”? Няма ли да ви видим и вас в журито на някой следващ?
- За съжаление, тази година не успях да ги гледам. Забелязах, че има изпълнители като Александра от “Х фактор”, които са изключително талантливи. Алекс отиде до самия финал, но не можа да вземе титлата. Проблемът е друг при тези формати.
- Какъв?
- Тези продуцентски звена нямам идея каква отговорност поемат спрямо младите изпълнители, които са спечелили конкурсите. Когато шоуто приключи и няма атракция, какво правим? Продуцентите би трябвало да поемат отговорност към участниците. За съжаление, обещанията не се изпълняват.
Целта е да се съберат повече приходи
от есемесите
Нищо не се случва с победителите. Те имат нужда сериозна организация да застане зад гърба им, да им подаде ръка. Да ги финансира - за турне, за клип.
- Имат ли изобщо бъдеще младите таланти в тази криза?
- Би трябвало да имат. Всичко е Божа работа. Свободната воля също има голямо значение. Изпълнителите трябва да бъдат максимално амбициозни. Но не кариеристи.
- А има ли шанс скоро чалгата да отстъпи на заден ред за сметка на сериозното изкуство? Да започнат богати хора да спонсорират и поп музиката.
- Доста богати хора през годините са спонсорирали мои концерти. А те са много по-скъпи от един чалга фестивал. Това е пазар и въпрос на вкус. Никой не може да се бърка в личното пространство на другия. Щом има пазар чалгата, нека си съществува. Но най-сериозното изкуство, за да стане достъпно до публиката, трябва да се дотира от държавата.
А такава политика липсва абсолютно. От страна на държавата има непукизъм, пренебрежение към хората, които се занимават с това. Има, разбира се, някакви опити. Оправданията са, че няма сериозен бюджет.
А за другите еднодневки как има бюджет?
В Министерството на културата трябва да има експертен борд, който да определя в какъв жанр, в кои артисти трябва да се инвестира. Това се прави в цял свят. У нас се продават евтини билети, за да има групови посещения, както в минали години.
- Какво ви подтикна да участвате в благотворителни акции чрез концерти за спасяване на застрашени от разруха манастири?
- За съжаление, за манастира “Св. Атанасий” не можахме да съберем достатъчно средства. Християнските реликви - църквите, е грехота да остават безпризорни. Господ чака хората да се погрижат да спасят църквите. Епархиите нямат средства. А знаем каква е ползата от това човек да има общение с Бога.
- След като епархиите са бедни, защо митрополитите карат луксозни автомобили и носят скъпи часовници?
- Въздържам се от коментар. В Библията е казано: “Не съди, за да не бъдеш съден.” Всеки отговаря сам за постъпките си. От друга страна, адмирирам, особено в период на пости, църквата да обръща по-сериозно внимание на бедните, да се грижи за хората, които нямат подслон.
- Религиозен ли сте?
- Разбира се. Ходя на църква. Не само на празници, но и всяка неделя на богослужение. Понякога закъснявам.
Изповядвам се редовно. Причастявам се
Не се сърдя на свещеника, когато ми е отказвал причастие. Заслужил съм го, тъй като съм нарушил поста.
- Мислили ли сте някога да напуснете България?
- Не. Завинаги - никога. Много пътувам по света, слава Богу. За сега най-далечната точка, до която съм стигал, е Япония. Но човек трябва да бъде патриот. Въпреки че музиката те прави гражданин на света.
- А къде си държите наградите. Тази година получихте и най-високото отличие на “Аполония” - “Аполон Токсфорос”?
- Наградите ги съхранява майка ми. Такава е традицията и аз я спазвам.
- Интересувате ли се от политика? Вас май няма шанс да ви видим на предизборен митинг?
- Не, не се интересувам. Политиката ми е далечна. Това е измамна игра. По света има много човечни, искрени и добри политици. У нас те са единици.
- За какво плачете?
- Рядко ми се случва да плача. Човек може да се просълзи и от радост. От силна проява на изкуство. От умиление пред величието на Бога в църквата. Вдъхновението в изкуството идва свише.
- За какво ще поискате прошка от близките си на Бъдни вечер?
- Бъдни вечер е най-хубавият празник след Възкресение Христово. Човек забъдва с някакви мечти. Моли се Бог да изпълни молитвите му. Прошка ще поискам от близките си за всички глупости, които съм правил. За всички невнимателни постъпки. За всичко. Ако съм обидил някого, без да искам, ще му поискам прошка. Ако съм бил егоист и егоцентрик спрямо близките си.