- Около големия християнски празник Рождество Христово телевизионните зрители ще ви видят в една от най-новите ви роли - на Чистача в сериала "Под прикритие". С какво ви заинтригува образът на злодей, г-н Попйорданов?
- По празниците зрителите могат да очакват срещата с моя герой. С риск да ги разочаровам, ще кажа, че няма да е това, което искат да видят. Моят герой не е от лицеприятните като Мартин, ченгето под прикритие и инспектора от ГДБОП - Попов. Влизам в ролята на ченге. А ченгетата в България никой не ги обича. Няма какво да се заблуждаваме. Всеки казва: "Ченгето, където и да е, от Америка до Япония, е лошият човек." Имам амбицията да направя моя полицай различен.
- Тоест вие ще подсилите лагера на добрите ченгета във филма?
- Това кои са добри и кои лоши, е голяма измишльотина всъщност. Това никой не може да го каже. Правим такова разделение, за да остане заглавието на сериала "Под прикритие" актуално и да заинтригува зрителите. Определено филмът е добър и е пробив в правенето на сериали, след като вече е купен от международен дистрибутор и влиза в каталога на световна компания с права за разпространение в цял свят.
- Без колебание ли приехте да участвате?
- Никакви колебания нямах. Още повече че хората, които правят филма като продуценти, и телевизията, която участва в проекта, са ми приятели.

А на приятелите се доверяваш. Те няма да те подведат

Това е истината. Но си е нож с две остриета.
- Какво имате предвид?
- Да работиш с приятели, е най-опасното нещо. Тук има и предизвикателство. Друг е въпросът, че на мен ми се играе в този филм. Не просто да фигурирам, да седя и да говоря това било, онова било. Или да се появя в няколко епизода и да изчезна. Аз съм за истинските, сериозните превъплъщения. Доказал съм го с многото роли в киното и театъра. Доволен съм от снимките във втория сезон на сериала. Особено от работата на режисьорите Димитър Гочев, Димитър Митовски и Росен Божинов. Иначе като енергия, като желание, като това, което аз съм искал, и това, което те са направили, всичко е на ниво.
- Офертата за интересна роля въпрос на късмет ли е или на признание?
- И на двете. Какво значи на късмет? Аз първо, извинявам се много, няма да бъда скромен. В името на това, което съм направил в киното и театъра,

скромността е неуместна

Не върви някак. За какво да бъда скромен? Но по отношение на ролята на моя злодей бях взискателен. Дотолкова, че режисьорите се съобразиха с мене.Не знам какво се е получило. Това ще каже единствено зрителят. Телевизията е различна от киното. Тя е друг формат. С други измерения. Аудиторията вече е с изключително широк социален статус. В смисъл че всеки може да избира какво да гледа. Какво да харесва или да не харесва.
- Главните герои в сериала - на топполицая Попов (Владимир Пенев) и на мафиотския бос Джаро (Михаил Билалов) не вдигат ли летвата прекалено високо пред вас?
- Това са глупости. Ще бъда откровен, те не са известни имена, както ги величаят. Станаха известни благодарение на този филм. Един актьор, един водещ става известен, когато е на екран, когато е в ефира, когато е във фокуса, както се случи при тях. Ако влезеш във фейсбук и видиш моята биография, ще ти падне капата. Няма да ме опровергаеш, нали? Защото, както се казва, когато фактите говорят, и боговете мълчат. Големите имена, които са във филма, са на Жоро Стойков и на Теодора Духовникова. А аз, ако съм жив и здрав, на никого няма да се оставя.
- Серийното производство на телевизионни сериали през последните години не крие ли опасност да бъде унищожено сериозното българско игрално кино?
- Може и така да е. Но как да правим игрално кино? Откъде да дойдат кинтите? Сериозно кино се прави със сериозни пари. Ето един пример - нашият режисьор Виктор Божинов, с когото снимаме в момента сериите. Той е магьосник - от нищо прави нещо. Това, което в американското кино се прави не с 5, а с 10 млн. стотинки, той го прави. Бачка, без да притеснява хората около себе си. С такива хора като Виктор българското кино ще успее. Именно защото това голямо момче има енергията и хъса да прави нещата перфектни.
- Намирам ви в добра творческа кондиция. Сигурно има причина?
- Да, права сте.

Моята приятелка от ученическите години Даниела е "виновницата" да изглеждам добре

Това момиче внесе ренесанс в живота ми. Друг е въпросът, че има тръпка между двама ни. Има пулс на сърцето. Девойката ми помогна много. Да е жива и здрава.
- След два развода с известни съпруги в Даниела ли открихте любовта на живота си?
- Любовта ли? Тя не е постоянна величина. Днес я има, утре - не. Човекът до теб е важен, любовта. Някои му викат химия или химера. Дали това е жената, която съм търсил през годините? А вие всъщност откъде знаете колко жени съм имал?
- Но вие сте публична личност?
- Не ме карай да се смея. Това са временни неща.
- Лесно ли допускате жените в живота си?

- Не искам да се правя на мъдрец, но за мен без жена път няма. С уговорката, не всяка жена. Майката, сестрата, любимата са друго нещо. Ще ми позволите ли да разкажа една простотия?
- Разбира се...
- Баба Яга била много самотна, толкова, че нямало на кого да прави магии. Видяла млад красив момък и му казала: Аз съм самотна и съм жена, а за теб има два изхода. Ще ти кажа гатанка и ако познаеш, или ще ме любиш, или ще те изям. Младият момък казал: "А сега какво да правя." Добре, кажи гатанката. Младежът нямал изход в тази ситуация, бил сам в гората. Баба Яга му казала: "Виж сега каква е гатанкатка. Има едно животно, което е малко, зелено, с големи очи, кряка, живее в блатата, скача от лист на лист и издава странен звук." Тогава младият момък си казал: "Ясно какво ме пита баба Яга. Трябва да отговоря жаба. Да де, ама кое е по-добре за мен - да спя с баба Яга или да ме изяде?" След което се замислил и стигнал до извода, че е по-хубаво да го изяде и затова казал: Скакалец. Тогава баба Яга казала: "Ах, ти хубавецо, позна!"

Една жена винаги може да те излъже

- А приятелите като Андрей Баташов лесно ли допускате до себе си?
- Не, няма да говоря на тази тема. Андрей заемаше централно място сред моите приятели. Човек с голяма душа и сърце. Не мога да говоря повече, защото се натъжавам.
- Имало ли е моменти, когато да сте съжалявали за раздялата с Хилда Казасян, а после с Йоана Буковска?
- За Хилда съм съжалявал. За Йоана, без коментар.
- Кризата, в която бяхте изпаднали, заради раздялата с тях ли бе?
- Циганите казват едно. Индианците, второ. А българите дават какви ли не рецепти - както религиите човек да лекува душата си.
- Вие как лекувате душата си - с рецептата на българите или на религията?
- Раните остават. Какъвто и лек да намериш, остава белег.
- Алкохолът лек ли е?
- За всеки човек алкохолът е различно бягство от нещо. Какво значи алкохол, защо не се занимаваш с наркотици? Аз примерно не разбирам от този материал. За другото, така да се каже, съм бил в тези води. Тежко ми е, когато се сетя за това време. Не го пожелавам дори на най-големите си врагове.
- Пак стигаме до любовта като единствено спасение.
- Да. Без жена, без човек, който да ми вярва, който да разчита на мен и аз на него, няма смисъл.
- Кой диктува атмосферата в дома ви, вие или Даниела?
- Аз си мисля, че съм аз, но може би не е така. Може само да си въобразявам. И двамата сме важни. Слава Богу в нашата къща има мир и сговор.
- В пиесата "Любов, щастие и милиони" изпълнявате ролята на мъж под чехъл. Такъв ли сте и в живота?
- Един мъж никога не знае дали е под чехъл. Той си въобразява, че е страшен, всъщност е заминал. Не, че е под чехъл, но просто не е решаващият фактор.
- Заради буйния ви характер, който се дължи на родовата връзка с македонски революционери, ли изиграхте ролята не Жендо Хайдутина в култовия филм по сценарий на Ивайло Петров "Хайка за вълци"?
- На кастинга присъства Ивайло Петров, по чието произведение беше направен филмът. Още в началото каза: "Това ще е човекът. Друг не искам." Аз все си мислех, че ще мога да играя ролята на Иван Ласкин - на художник. Но разбрах, че вече съм в прилична възраст и ще се справя с ролята на Жендо Хайдутина. Мисля, че успях.
- А вие самият намирате ли допирни точки с Хайдутина от този филм?
- С режисьора Станимир Трифонов говорихме дълго по този въпрос още в началото на снимките. Голяма роля за успеха ми изигра операторът Иван Варимезов. Той ми казваше, че
ме дебне, за да може
да хване точно това,
което съм аз
- Съгласен ли сте, че отрицателните роли дават на актьора много по-големи възможности и потенциал?
- Аз
не съм Робърт де Ниро, за да отговарям на такъв въпрос
Съгласен съм, че отрицателните роли дават повече диапазон да правиш онова, което хората не познават. Положителният герой е Ромео, оле ле майко, колко те обичам! А бе, кого обичаш ти бе, пич, като не знаеш, че след 5 мин вече може да не си с тази жена.
- Какво е усещането, че публиката е ваша още след първите реплики от една роля?
- Ще отговоря, като дам пример с невероятната постановка на Александър Морфов "Хъшове". Това е "Манчестър Юнайтед" по 3. Никого не подценявам. Един да го няма, няма да го има това представление. За моя Македонски не се готвих дълго. Четата на Македонски са тези момчета, които са до него по време на представлението. Имах доста разправии със Сашо. Но "Хъшове" е любимото ми представление.
- За какво спорихте?
- Ние не спорим. Ние се караме. И режисьорът просто ме гонеше от репетициите. Но не се обиждам от това. Защото е в интерес на работата.
- Бунтарят Македонски ли е ролята на живота ви?
- Това са глупости. Ролята на живота ми е това, което съм. Друг въпрос е, че аз живея ролите си.
- Раздаването на театрални награди ваши колеги гледат като на "обществени купони" с много помпозност и фалш. Вие какво мислите?
- Всеки актьор се радва на това, че някой ще му каже, че си е свършил работата. Всяко представление е различно и само за себе си. Настроението в момента може да ми е такова, след пет минути ще ми е друго, но за ролята, за представлението, за спектакъла, то винаги е различно. Това, което е в "Хъшове", просто е отбор. Отбор от мъже и едно момиче - Рени Врангова. Когато започнахме да репетираме, преди това да се случи с Христо Мутафчиев, Ники Костадинов, Вальо Ганев, Вальо Танев, Деян Донков, Валери Йорданов, Владо Карамазов, Руси Чанев, Деян Ангелов, Евгени Будинов. Това е отбор, това е пъзел. Бутнеш ли го, представлението няма да бъде същото. Това е, което Сашо успя да направи. Той събра момчетата, които са хъшлаци, измекяри, но вътрешно в себе си са мъже и имат цел, а дали тя ще се получи, никой не знае.
- Героите ви често плачат. Македонски в "Хъшове" също. Съгласен ли сте с голямата актриса Емилия Радева, че тогава изтича цялата емоция?
- За сълзите на Емилия Радева не мога да отговарям.
- Пречистват ли сълзите? При тебе как е, обновен ли се чувстваш след това?
- Сълзите невинаги идват. Не знам как е в салона, но те ти идват спонтанно. В киното това са, дето се казва, трикове или моментно състояние. На сцената, когато те са истински, публиката замлъква и мълчи.
- Това усилие от страна на актьора ли е?
- Не, не е до усилието, това е до усещането. При мен невинаги се получава.
- Какво може да ви разплаче в силния текст?
- Мислейки си за приятелите, мислейки си, мислейки си за глупостите, за мен. Човек колко щуротии и колко глупости прави, без да знае. Или пък знае и осъзнава, даже го прави понякога нарочно. Тогава не ти остава нищо друго освен да се разплачеш.
- Пенсионната реформа вече е номер едно в политическото говорене.
- Докато можеш, го можеш и затова трябва да бъдеш оценяван. Т.е. затова си гледан, видян, харесван, нехаресван, но важното е да бъдеш оценен.
- Според теб трябва ли да има единен критерий при определяне на тези персонални пенсии. Ето сега Валя Балканска получи, някои други...
- Има министри и администрация, които трябва да се занимават с това.
- Следите ли политическия живот?
- Не, защото ми е смешен, смешен ми е.
Това е смях
Аз съм професионалист. Имам самочувствието в тази професия да знам кое е игра и кое истина.
- Истински ли са според вас българските политици?
- Не, не са. Има някои хора, които искат да бъдат честни - пред себе си и пред хората. Но това е ужасно трудно. Аудиторията е много голяма, господа политици. Т.е. когато ти застанеш на арената и си в центъра на нещата, те гледат под лупа.
- Духовната криза не е ли по-опасна от материалната?
- Напротив, аз виждам, че материалната криза докара хората в театъра и киното. Интересуват се, търсят книги дори и да имат и 5 лв. в джоба.
- Стана много модерно именити артисти да отварят заведения? Мислили ли сте да смените професията?
- Мога да я сменя винаги. Но ще си остана това, което ми е казал моят учител Коко Азарян. Изказвай това, което мислиш.
Казвай го честно спрямо теб, казвай го искрено, качвайки се на пиедестал, който е сцената или екрана. Няма да се откажа никога от актьорлъка. Заведение едва ли ще направя. Не ме бива. Не мога да смятам, слаб съм по математика.