Българомохамедани в големи общини в Западните Родопи са подложени на политически натиск, в резултат на което масово си регистрират в съда турско-арабски имена.
Манипулират се предимно млади хора, на които им предстои да се реализират след завършване на средно образование. Някои от тях не знаят и една дума на турски, но държат да са с турски имена, съобщиха пред “168 часа” активисти на Тракийското дружество в област Кърджали.
“За съжаление има такива случаи, когато под давление на ДПС доста помаци се отказват от досегашните си български имена, с които са записани в акта за раждане и предпочитат нови турско-арабски имена”, твърдят членове на Тракийското дружество в крепостта на Доган - Кърджали. Те обясняват, че смяната на името е гаранция за лесно намиране на работа. По тяхна информация през последните няколко години засилен интерес към нови имена се наблюдава в големи общини в Благоевградско като Сатовча и Якоруда.
Депутатът от ГЕРБ Георги Андонов потвърди за наличието на тенденцията в Родопите.
“Момичетата са еднакво податливи на въздействието на определена политическа сила. Както и на възрастните си близки, че
ако не променят
името си, няма да получат никакво наследство”,
сподели пред “168 часа” Йордан Митев, член на областното ръководство на Тракийското дружество в Кърджали (Интервю с него - горе вдясно). Като бивш преподавател в Учителския филиал в града той има наблюдения как негови студентки помакини с вече възстановени имена се обличат модерно, искат да приличат “повече на българки”, ходят с тънки дрехи, разголени, а това е чуждо за жената-мюсюлманка.
 Депутатът Георги Андонов е озадачен, че през последните години в неговия регион Благоевград упорито се налага и друго обличане при жените, което няма нищо общо с традиционния ислям. “Налагат се други стереотипи, характерни за арабския свят. И затова компетентните органи трябва да се намесят, защото става опасно”, твърди народният представител.
Както “168 часа” вече писа, араби плащат на мюсюлманите, за да живеят и да се обличат според крайните изисквания на Шериата. Емисарите държат жени и мъже да се увиват от главата до петите и след това следят спазва ли се това. Потвърдиха го и кметове.
“Смяната на името е по-малкият проблем”, обяснява депутатът Андонов.
Над 30 души в община Сатовча са пожелали в началото на 2010 г. да си върнат турските имена. “Движението е в съда”, отсича служителка от отдел “Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГРАО) и веднага затваря телефона. Въпреки че предостави за вестника официална информация, служителката помоли да не бъда цитирана с име.
Сред желаещите да бъдат с турско име са повече възрастни хора. Имало и млади, родени след възродителния процес с български имена, но решили да се прекръстят, след като навършили пълнолетие.
Модата с турско-арабските имена набира скорост
 и в Северна България,
показа проверка на “168 часа”. В община Дулово само за няколко месеца желаещите да си върнат турските имена са около стотина, съобщиха от ГРАО. По данни на същия отдел в Шумен с нови, турски имена по Закона за гражданската регистрация са 64 души. Причината: повечето от общините в т. нар. Делиорман от години се управляват от ДПС и кметовете и началниците на отдели особено държели на турските имена, поясняват експерти. Доста внушителен брой с турско етническо самосъзнание са се отказали от българските си имена и в община Търговище.
Процедурата по Закона за гражданската регистрация предвижда възстановяването на имената да се извърши с решение на длъжностно лице по гражданско състояние в общината, след писмено заявление на молителя и след нотариална заверка на подписа му.
Нотариалната такса е символична - 3-4 лева, уточняват юристи. Решилите да възстановят българското име, които са много малко в Родопите и района на Кърджали, трябва
да платят на адвокат хонорар от 200 до 500 лева, както
 и 500 лева разноски в съда
 “По-скъпо излиза да си българин, отколкото турчин”, заяви юрист от Кърджали.
Според него и с двата закона - за имената на българските граждани, валиден до 1999 г., и настоящият Закон за гражданска регистрация, започва процес на дебългаризация в Родопите. Това било индикация, че българите нямат национално самосъзнание за опазване на собствената си идентичност.
Единственото село в Родопите, където досега нито един българомохамеданин не е пожелал да върне турско-арабското си име, е Припек. То се намира в непосредствена близост до основната община на ДПС след Кърджали - Джебел. “Откак аз съм кмет, никой не е пожелал турско име и така ще бъде занапред”, казва Асен Славов.

Йордан Митев: Млади хора са жертва на консервативно мислене

- Г-н Митев, имате ли свое обяснение защо през последните години българомохамеданите в Родопите се отказват от българските си имена и предпочитат турско-арабски?
- Свидетели сме на една много тревожна тенденция в Родопите от страна на българомохамедани - желанието да носят турско име заради имотни облаги. В Югозападна България - района на Благоевград, това се превръща в мода. Тази мода е в сила благодарение на усилията на национални, бих ги нарекъл безотговорни български партии.
- Кои са те?
- Най-вече ДПС. Представители на тази партия оказват натиск на хората масово да си връщат турско-арабските имена. Изключвам интелигентни хора като кмета на Кърджали Хасан Азис и кметицата на Крумовград. Странно е, че тези хора, които са сменили името си, не говорят турски, а български език. Под прякото въздействие на ДПС е семейната среда, която също е фактор за смяната. Обясняват ми, че го правят заради баба и дядо, докато истината е съвсем друга. Много жалко за младите хора. Така, волю-неволю, те стават жертва на консервативно мислене и поведение на рода.
- Връщането на турските имена при жените задължава ли ги да се увиват целите, както е в арабските страни?
- В никакъв случай. Обратно - младите жени с турски имена се обличат светски. Ходят леко облечени. Посещават нощни заведения, джаз клубове, дискотеки. Няма да видите нито един човек в джамия. Повечето от джамиите в Благоевградския регион стоят заключени с години.

Георги Андонов, депутат от ГЕРБ: Групировки от Близкия изток налагат радикален ислям

Възстановяването на турско-арабските имена в Родопите не е от вчера. Знаем чия е инициативата за това. На ДПС. Тази партия трябва да се занимава не с имена и религия, а с проблеми като създаване на условия за работа и повишаване качеството на живот на хората, които гласуват за нея. Сериозен проблем е финансирането от групировки от Близкия изток. Дават се много пари. И резултатът е налице - практикуват се религиозни ритуали, които нямат нищо общо с традиционния ислям. Голяма част от хората споделиха с мен, че не приемат новостите в религията им. За мен това е налагане на радикален, арабски ислям, заяви Андонов пред “168 часа”.
“Обезпокоени сме от масовото възстановяване на турско-арабските имена в Родопите. За да се случи това, някои компетентни държавни институции не са предприели действия за превенция относно форми за радикализиране на исляма”, възмущават се депутати от региона. Според тях опитите за насилствено, провокативно действие с цел промяна на имената трябва да бъдат пресечени в зародиш.