- "Огън от любов" ли ви вдъхнови за новия албум "Светлина", Елица?
- За мен любовта е движеща сила в живота и изкуството. Всичко, което правя, преминава през призмата на любовта. Пътувам много по света. На всички, на които съм давала автограф, освен подписа си поставям върху плаката и едно сърце, което разпръсква любов. Пиша "С ритъм и любов". Това е моята запазена марка. В трудното време, в което живеем, любовта прави сивото ни ежедневие по-цветно.
- Любовта към интимната половинка?
- Към любимия човек. Към родителите, към приятелите. Към природата. Аз много обичам природата. Така се зареждам. Тези дни бях на гости при родителите си във Варна. Важното е да не загубваш връзката си с корените.
- Казвате, че проектът "Светлина" надскача вашия хит "Вода", който грабна престижното 5-о място на "Евровизия". Какви са достойнствата на новия проект?
- Харесва ми, че за първи път в новия албум
успях да миксирам българския фолклор
с индиански
фолклорни мотиви
За мен това беше предизвикателство. Доволна съм, че успях да представя новия ми комплект барабани "Дървото на живота". Този комплект се приема с възторг и оживление навсякъде. Нова крачка в живота ми е, че имам доста последователи. Това са деца, на които преподавам в Музикалното училище в София. Всички те са минали на индивидуален изпит при мен, преди да бъдат одобрени.
- На какво ги учите освен да свирят?
- Опитвам се да им разкрия тайните послания на музиката. Така, както моите преподаватели са ме въвеждали в тайнствения свят на музиката. Учениците ми са чудесни. Заедно с тях заснехме видеоклипа "Слънце" на Драгалевския манастир.
- Разкажете за съвместните ви записи с Арабел - дъщерята на великия диригент Херберт фон Караян.
- Арабел е моя приятелка от повече от десет години. Тя много обича България. Нейният баща - Херберт фон Караян, е идвал да почива във Велинград, защото много обича българската природа. Арабел е влюбена в българския фолклор. Когато отида на гости, ме моли да  представя някоя нова народна песен. Пеем заедно с малката  дъщеричка. За мен Арабел е човекът, запазил истинската си човешка същност. Работи с много музиканти. Търси у тях таланта, за да може да вплете своите музикални умения, без да се интересува от социалната прослойка на музиканта, дали е известен или не. Работим върху записа на една автентична шопска народна песен. Тя пее втория глас. В проекта участва и шампионът по бийтбокс SKILLER. Той балансира между двата гласа. В проекта със свой фрагмент участват и "Бистришките баби". Така се опитвам да създам мост между поколенията. За да има приемственост.
- Според музиковедите от вашите изпълнения "струи топлина, чувства се силата на истинския, автентичния български фолклор". Как постигате тази магия?
- Тайната е в моята искреност, когато пея. Това за мен е закон. Никога не съм изнасяла концерт, заснемала клип, за да удовлетворя нечие желание. Или да бъда в крак с модните тенденции.
Правя нещата така,
 както вътрешно ги усещам
Не бързам. Обмислям стратегически следващите си крачки. Но в крайна сметка публиката определя дали един артист да се задържи. Да постигнеш успех, се изисква доста труд. А самият успех, ако си го изстрадал, издържа във времето. Аз задържам моите успехи с много ритъм и любов.
- Кое е най-нестандартното място, където сте изнасяли концерт?
- Част от видеоклипа "Светлина" е заснет в пещерата Очите на Бога, близо до София. Отне ни доста време, докато качим огромния комплект барабани на едно възвишение. Искахме да използваме естествената акустика. Докато операторът нагласяше камерата, бях толкова впечатлена от акустиката, че запях. Мисля да направим догодина там един концерт. Целта ми е да насоча вниманието на хората, че където и да ходим, каквото и да правим в живота, Господ отгоре следи нашите стъпки. И е хубаво да оставим добра следа след себе си. Никога няма да забравя 1300-те души, които дойдоха с мен в Берлин, за да представим България. С нашенско хоро. Този чисто човешки жест доказа, че аз мога да разчитам на моята публика.
- Какво беше усещането?
- След финала на "Евровизия" имах нужда да отида на по-голяма сцена. И се получи в Берлин. Както се казва, да надградя вече постигнатото на олимпийския стадион. Сбъднах мечтата си - да пея на по-престижна сцена. Един от техническите работници на стадиона ме попита: "Елица, ти сигурно имаш много сериозен спонсор, за да пееш на нашия стадион. Тук правят концерти само звезди като Кайли Миноуг, U2, Мадона. Те плащат много сериозно, за да пеят." Отговорих, че нямам спонсор, но просто се трудя и вярвам в Бог.
- Максимата "Музикант къща не храни" изгуби смисъл в условията на криза.
- Който работи усърдно с вяра в Божия промисъл, и в себе си, има успех. Правилата на шоубизнеса са брутални. Ето, Васко Найденов - много близък мой приятел. От сърце му се възхищавам. Неговите песни, като "Сбогом моя любов", се пеят и днес.
Със същата страст, със същата любов. Така, както са се пели преди 20 години.
- Битува мнението, че в трудно време хармония между хората не може да има. Проблеми от материално естество са причина хората да се разминават като планети.
- Има такова нещо. На 25 октомври имам концерт заедно с Графа в НДК. С него изпълнявам песента "Без светлина". А след това нашата песен, "Светлина". Днес духовната криза е най-силна. Тя е по-страшна от материалната. Когато човек е изгубил вяра, с него е свършено. Мисля, че
положението в България
до година, година и
половина ще се подобри
Песните, които сега записвам, се постарах да бъдат заредени с весели, светли емоции. Музикантите имат тази мисия да повдигнат енергийното ниво на българите с позитивни песни. Такива, които носят лесносмилаеми послания.
- Ваши колеги музиканти обичат да определят живота си като песен. За някои тя е тъжна, за други - весела. Вашата каква е?
- Интересен въпрос. Моята песен е жива, енергична. В нея има много желание за живот. И една щипка канела и романтика.
- Външният вид и чарът предимство ли са за една певица?
- Разбира се, че външният вид е от значение. Но не е решаващ. Трябва да имаш съвкупност от задължителни качества, за да носиш тази харизма, която имат запомнящите се изпълнители и тези, които правят революция в музикалния жанр.
Мъжете обикновено
слушат с очите си
Това е ясно. Тийнейджърите повече ги вълнува външният облик. Почитателите над 30 години търсят послание в музиката. Търсят в изпълнителя духовност. А по-възрастните почитатели са най-добрият барометър за това дали твоята музика ще продължи да вълнува и след време. Защото възрастният човек е видял и тъга, и радост. Истински, неистински взаимоотношения. Аз самата неотдавна се просълзих при простичкото признание от моя почитателка: "Напълнихте ми душата."
- Какво се случи?
- След конгреса на зъболекарите поздравих една жена с песента "Брала мома ружа цвете". Поздравих я, защото забелязах, че е по-сантиментално настроена. След песента тя дойде почти разплакана при мен. Усетих, че наистина е съпреживяла и почувствала всяка дума в песента. Това за мен е най-голямата награда.
- А доколко е важна за успеха емоцията в личен план и добрата вътрешна хармония?
- Обичаният човек е готов да дава. Да разпръсква любов. Има и момент, когато трябва да успееш да се самосъхраниш. Защото, излизайки на сцената, за да заредиш толкова много хора, след това са нужни моменти на усамотение. Аз обичам това състояние. Морско чедо съм. И затова обичам да се разхождам сама край морето. Тогава имам своето време. А то ми е много ценно. Ние, музикантите, живеем много динамично. Рано ставаме - за интервюта, за снимки. Просто трябва човек да намери своя вътрешен ритъм, за да вървят нещата.
- Говорите ли си с морето?
- По- скоро аз го слушам. Шумът на вълните. Невероятно е! Не може да се опише. Обичам да наблюдавам морето. Когато го гледам, имам чувството, че съществува само морето. И нищо друго.
- Известен музикален продуцент определя мъжете като ловци, които обичат предизвикателствата, за да отвърнат с любов. Вие как провокирате любимия мъж?
- Щастлива съм, че имам любим мъж до себе си. Спечелила съм сърцето му. Но няма да кажа кой е той. Спечелих го със загадъчност. Една умна жена трябва да знае как постепенно във времето да се разкрива пред любимия човек. Колкото и дълго време да е с него, трябва да оставя усещането, че той има какво още да научи за нея. Аз например се захванах с нещо, което е съвършено различно от това, с което съм се занимавала.
- Какво е то?
- От известно време се занимавам с вид спорт. Кара ме да се чувствам още по-млада. По-жива, по-енергична. Влизам в залата и се залавям с хъс. Заниманието е близко до йога. В следващия ми нов клип ще видите за какво говоря.
- Цяла България следеше любовния ви роман със Стоян Янкулов-Стунджи. Защо не стигнахте до олтара?
- (Смее се.) Получих един много красив годежен пръстен. Пазя си го. Много интересно, че преди да получа пръстена, бях на една сватба. По традиция булката хвърля сватбения букет. Аз не се бях наредила заедно с другите неомъжени. Но букетът попадна в моите ръце. На друга сватба се случи същото. И това в рамките на много кратко време. Приятелката ми казва, че
няма да се омъжа от
първия път, а от втория
И така. Но аз не съм суеверна. Защото вярвам единствено в Бог. Нищо, което се случва в живота ни, не е случайно.
- Защо се разделихте?
- Понякога хората се разделят, за да разберат някои неща, които не са знаели един за друг. Ние бяхме 10 г. заедно. Това е почти един брак. Гледам напред. Не съм си задавала въпроса дали съжалявам за тази раздяла. Има много неща, които ни свързват. Имаме много общи успехи. Мисля си, че времето е този барометър, който ти показва най-правилния път.
- Гледате ли на любовния роман със Стунджи като на затворена страница?
- Ние работим все още заедно. Мисля, че сме перфектният пример как двама души, независимо че са се разделили, могат да работят заедно като суперпрофесионалисти.
Запазихме уважението
 един към друг. И сега,
 когато излезем, имаме своята обща аура на сцената
Много колеги ни го признават. Сякаш всичко си е както преди.
- Кой е най-хубавият спомен от тази звездна връзка?
- Много са хубавите моменти. Имаме своя звезда в Алеята на славата. За нищо не съжалявам. Родителите ми така са ме научили - да бъда благодарна за всичко, което ми се случва. То е за мое добро. Един урок, който трябва да науча.
- Как върви комуникацията с най-известния ви почитател - бразилския писател Паулу Коелю?
- В последния си имейл той пожела да ме гледа на живо. Обещах му при поредния ми концерт във Франция да го уведомя. За да дойде заедно със семейството си на мой концерт. Аз обичам да чета книгите му, тъй като в тях има много духовни послания. "Алхимикът", "Победителят е сам" са невероятни като четива. Във втората има истини за задкулисния свят на шоубизнеса и неговата илюзорна страна. Смятам, че Коелю е един от духовните будители на ХХI век.
- Казвате, че България не цени истинските си таланти - в театъра, в музиката.
- За съжаление е така. В България има много талантливи хора. За тях малко се говори и пише. Защото те са по-скромни. Не дават интервюта. С Мариус Куркински често разговаряме на тази тема. Той казва: "Много, много шум. А пък не е нещо особено. Не трябва да се шуми, без да има защо." И аз съм на този принцип. Искам, когато имам нова песен, нов албум, тогава да разказвам.
- Кои са вашите приятели?
- Някои са музиканти. Всичките ми приятели са честни, истински хора. Никога няма да забравя съветите на режисьора Крикор Азарян - да бъда честна, да бъда точна и дисциплинирана. Аз имам нюх за добрите хора. Усещам кои са вярващи. За мен това е много важно. Например фризьорката ми е религиозна жена. Покани ме и аз станах рекламно лице на салоните  за красота.
- Често говорите за Бог. Религиозна ли сте?
- Да, вярваща съм. От малка. Моята баба беше много религиозна. Впечатлявало ме е, че дори да е нямала пари да купи хляб за семейството си, в неделя намираше време, желание и воля да запали свещ в църквата. Колкото до мен, аз се моля на света Богородица и на св. Иван Рилски, защото той е небесният покровител на българския народ.
- В моменти на отчаяние коя е любимата ви фраза?
- Просто благодаря на Бога, че ме е благословил с талант да радвам хората. А аз съм длъжна с всички сили да запазя този талант.