Трябва ли страна като Либия да бъде независима. Сигурно страшно много хора ще се възмутят от това, че си позволявам да се усъмня в базисна ценност, на която се крепи целият световен ред през последните стотина години.
Истината обаче е, че деколониализацията е нещо много трудно и невинаги “освободените” народи живеят по-добре или толкова добре, колкото са им били очакванията след получаването на дълго жадуваната свобода. Христоматийният пример е Африка, където с получаването на независимостта започва такъв неконтролиран разпад, корупция, болести, че този континент е на път да се обезлюди буквално.
Ликвидирането на Югославия, която бе колонизирала хървати, черногорци, албанци, българи, унгарци, бе съпроводено с толкова насилие, бедност и безчовечност, че се определя като най-зловещото събитие в Европа след Втората световна война.
 Н
о да се върнем на Либия. Полковник Кадафи, който е “бясното куче” на Ориента, както го определи покойният Роналд Рейгън. Той е зловеща гад и вероятно ще бъде ликвидиран, но той ще бъде заместен от близки негови съратници. Всички в т. нар. временно ръководство са все негови министри, които искат да заемат мястото му и да се возят в самолета му, и да ползват природните богатства, които са в недрата на тази част от света. Нищо не гарантира, че наследниците му ще са възпитани либерали. Като гледаме труповете с ръце, вързани със “свински опашки”, по улиците на Триполи, по-вероятно наследниците му също да излязат сатрапи.
 Н
алагането на демокрация невинаги е лесен процес и най-важното - невинаги се случва успешно. Създаването на страни като Либия обаче е следствие на лидерските амбиции на някой напорист полковник или на игрите на великите сили. Честно казано, ако Италия бе продължила да владее тази част от пустинята Сахара, светът щеше да е по-хубав. Може би трябва да се признае, че идеалът на националните държави е лицемерен. Измислянето на нации е феномен от ХХ век. Неговата цел е някакъв елит върху дадена територия да затвърди своята власт и господство. Животът обаче се бори с нациите, защото те са в противоречие с него. Какво е Европейският съюз? Нов Рим или четвърти Райх, нова Наполеонова империя? Просто континетът трудно и бавно се връща към естественото си състояние.
Националният патос, който от време на време обзема хората, е странна работа. Какви всъщност са гърците? Турци, които се правят на италианци. Славяни ли са румънците? И колко от сегашното население на България и Югославия всъщност е от семето на римските легиони. По последни генетични изследвания - около 40%. Да, ама празнуваме Съединението, а не Сатурналиите*.

 * Сатурналии (лат. Saturnalia) - при древните римляни празник в чест на бог Сатурн. Честването протичало през втората половина на декември. По времето на Сатурналиите (17 - 21 дек.) обществените работи били отменени, учениците не учили, забранено било да се наказват престъпниците.