Как гневни войници преди 100 г. аха да завземат София

02.09.2018;

На 18 септември 1918 г. войските на Съглашението извършват пробив на българския фронт при Добро поле. Той става възможен не само поради численото и техническото превъзходство на съюзниците, но и от грешки на българското командване.

В последно време рязко е влошено продоволствието на българските войници по отношение на храна, облекло и обувки. Не достигат снарядите и патроните. При Добро поле няма втора отбранителна линия, а първата не е добре укрепена. Въпреки че обещават, германците така и

не изпращат подкрепление

Всичко това предизвиква недоволство сред войниците и не рядко се стига до неподчинение на заповеди и бунтове на отделни части. Правителството и Главното командване отговарят с военни съдилища и смъртни присъди. Пробивът при Добро поле изиграва ролята на мощен катализатор за отприщването на войнишкото недоволство в масов мащаб.

Да накажем виновниците!

Тази идея възниква спонтанно сред прекаралите четири години в окопите лошо хранени и обличани български войници. Над 10 хил. тръгват да искат равносметка. Между 22 и 25 септември войниците от 2-та, 3-та, 4-та и 5-а дивизия достигат до градовете Берово, Пехчево и Царско село. Там те създават отряди под ръководството но войнишки комитети.

Отправят се към Горна Джумая (сега Благоевград), Дупница и Кюстендил, където се намира Главната квартира на командването на българските армии. Пристигат в града,

превземат щаба,

но за тяхна чест не се стига до ексцесии. Генералите и офицерите само са разоръжени, някои са поставени под арест, а други дори са освободени.

В този момент като ръководител на въстаниците се изявява запасният поручик Господин Иванов Димитров, но той не успява да се утвърди като лидер и командир.

Провъзгласяване на републиката

Стреснато от събитията, правителството предприема решителни мерки. На 25 септември то официално

иска примирие

от командването на войските на Съглашението на Южния фронт, за да може да съсредоточи всичките си сили към овладяване на положението.

Едновременно с това освобождава от затвора земеделския водач Александър Стамболийски и заедно с неговия съратник Райко Даскалов и генерал Савов ги изпраща да умиротворят разбунтувалите се войници. Малко известно е, но преди те да отидат в Радомир, там по своя инициатива пристига престолонаследникът княз Борис, който се опитва да преговаря с войниците, но неуспешно.

Имало е дори вероятност подполковникът (тогава той е имал такъв чин) сериозно да пострада, но е спасен, като екстрено е изпратен с автомобила си към София. Пристигналата след него правителствена делегация е приета по-благосклонно, защото по-голямата част от войниците са мобилизирани селяни, който имат някакво доверие в земеделските водачи.

По-активен от двамата е Райко Даскалов,

който успява да установи контакт с войниците и да се покаже като техен съмишленик. Александър Стамболийски се връща в София, където се опитва да склони правителството да приеме исканията на въстанниците, но е посрещнат враждебно и за да не бъде отново вкаран в затвора, се укрива. Това придава по-голяма самостоятелност на действията на Райко Даскалов и той

обявява България

за република

Прочита следната покламация:

"Днес, 27 септември 1918 г., българският народ скъса с веригите на робството, катурна деспотичния режим на Фердинанд и неговите помощници, обявява ги за народни врагове, прокламира се за свободен, с републиканско управление народ и подава ръка на европейските народи за примирие и разбирателство. От днес цар Фердинанд и династията му и бившето правителство са свалени. Всички окръжни управители, околийски началници, коменданти, кметове и войнишки началници ще

изпълняват заповедите на временното правителство

на републиката.

Председател: Александър Стамболийски

Главнокомандуващ: Райко Даскалов".

Над 15 хил. войници са обхванати от неописуем възторг. Те викат "Ура", стрелят, изхвърлят ракети. Главнокомандващият е понесен на ръце като израз на решимостта докрай да се отстоява обявената република.

Напред към София!

Главните виновници за въвличането на България във войната, за страданията и жертвите на мъжете по фронтовете, за тежкото положение на техните близки по селата и градовете са в столицата. Затова разбунтувалите се войници решават да се отпвравят към София и да се разправят с тях.

Под водачеството на Райко Даскалов са около 6 хил души, които тръгват с влакове от Радомир, првземат Перник и на 29 септември овладяват Горна баня, приближават “Бояна” и “Захарна фабрика”. Оформят се три колони на въстаниците – средната, начело с Райко Даскалов, превзема “Княжево”, лявата се движи по билото на Люлин, а дясната атакува Боянския редут на нож, но не успява да го превземе.

Други по околни пътища също приближават столицата. Това става,

без да срещнат сериозна съпротива

от официалните власти. У въстаниците се поражда чувството, че правителството няма възможност да им се противопостави с военна сила и ще падне от само себе си, когато те влязат в София. Затова с настъпването на вечерта на 29 септември преустановяват своето настъление и остават на заетите до този момент позиции.

Фатална грешка! Наистина правителството все още не е организирало по най-добрия начин отбраната на столицата и при един по-сериозен натиск от страна на въстанниците София е можело да бъде овладяна от тях в настъпващата нощ на 29 срещу 30 септември.

Вместо това те се отдават на почивка. В същото време обаче министър-председателят Александър Малинов не спи. София е обявена за укрепен град. Под негово ръководство генерали и полковници организират юнкерите и конницата за решителен отпор. Към тях се присъединяват няколко роти и батареи германци.

В ранната сутрин на 30 септември санитарният влак с ранени войници е посрещнат от артилерията във Владайското дефиле и много от тях са убити. Друг влак със здрави войници също е обстрелван и има много жертви.

Дори и тези, които се предават, не са пощадени, а са покосени от пушечен и картечен огън. Така те не успяват да се присъединят към въстанниците под командването на Райко Даскалов и неговия помощник Георги Дамянов. След това оръдията и картечниците

на юнкерите

и германците се насочват към разбунтувалите се войници.

След многочасов обстрел се предприема общо настъпление към всички позиции на въстаниците, като начело са конните ескадрони. До края на деня войниците са изтласкани от околностите на столицата. На 1 октомври е превзет Перник, а на 2 октомври – Радомир.

С това бунтът е потушен. Отделни групи войници скитат в различни места, но до средата на октомври почти всички са или заловени, или убити. Така завършва спонтанният опит на част от участвалите в Първата световна война български войници да постигнат справедливост и да накажат виновниците

за своите и на близките си страдания.

В сраженията те дават малко над 400 убити, а правителствените части – само 30. Христо Смирненски, който по това време е юнкер, е потресен от жестоката разправа с въстаниците и написва силно впечатляващия разказ “Очи”. Освен това напуска военното училище.

Защо въстанието не успява?

По численост въстаниците многократно превишават правителствените части. Те обаче нямат нито оръдия, нито картечници, нито кавалерия. А са можели да вземат и оръдия, и картечници от фронта, който са напуснали.

Втората грешка на ръководителите на въстанието е, че не привличат повече войници на своя страна, а такава възможност е имало, тъй като

десетки хиляди са напуснали окопите

и са били пропити с недоволство и ненавист към управляващите. Ако 30 хил. войници щурмуват София, едва ли биха били спрени дори с оръдията и картечниците на юнкерите и германците. Но може би най-големият недостатък на въстанниците е, че не са имали опитно командване.

Каква е ролята на Райко Даскалов, четете в хартиеното издание.

Четете още:

Още от Секретно

Преди 110 г. Турция ни признава за независими, но срещу 82 млн. франка за Русия

Комунистите отменят празника на 22 септември като царска отживелица, възстановен е през 1992 г. от кабинета на Филип Димитров Според решенията на Берлинския конгрес България е васално на турския

Как почиваше номенклатурата? Тодор Живков плувал няколко дължини в басейна в Евксиноград. Не обичал морето, защото ходел през август и тогава имало мъртво вълнение и водорасли

Само членовете и секретарите на Политбюро можели да отсядат в резиденцията, министрите – на Ривиерата, а окръжните лидери – на “Република” Бившият Първи предпочитал планината и за последно

Планиран ли е 11.09.2001 още през 40-те години?

Предупреждения, че нещо ще се случи с двете кули, има почти постоянно, а последното е само месеци преди самолетите да се разбият в сградите и да изпепелят всичко след себе си.

Какво е Predictive Programming и кой контролира бъдещето ни

Понякога ги виждате във филми, книги, реклами, предавания или обикновени изображения. Съобщения, които в дадения момент не са имали абсолютно никакъв смисъл или са били просто част от историята.

Как промиват мозъка ни?

Да ни втълпяват идеи чрез Predictive Programming, не е единственият начин, по който действат правителствата, за да контролират съзнанието ни. Те използват и много други техники.

Ленин заповядва на Сталин да си почива и да ходи на курорт

Владимир Илич се уплашил, че наследникът му за висшия партиен пост няма да доживее конгреса, на който щял да бъде избран, и го задължава да замине на Черно море По-късно на ВИП комунистите им се

Офицерът от ДС със смъртна присъда Владо Костов: Аз оцелях, а Георги Марков - не, заради дозата на отровата

-Господин Костов, наближавате почетен юбилей. Как се чувствате и с какво се занимавате в момента? - Какъв юбилей? 85-и рожден ден и какво? То беше нещо, което изглеждаше трудно достижимо,

Русия започна най-големите военни учения в съвременната си история. Подготвя се за "голям конфликт"

НАТО предупреди, че Русия се подготвя за "голям конфликт", информира ДПА. Русия започнаха най-големите военни учения в съвременната история на страната.

Призрачен кораб, изчезнал през 2009 г. се появи край Мианмар без екипаж и товар

"Призрачен" кораб без екипаж изненадващо се появи край бреговете на Мианмар и заседна в плитчина. Плавателният съд за последно се появил в пристанищни регистри през 2009 г.

Този уебсайт или инструменти на трети страни може да използват "бисквитки", които са необходими за функциалността им и са необходими за постигане на целите, илюстрирани в политиката за бисквитките. С натискането на бутона "Приемам" вие се съгласявате с използването им.