Коментаторът Георги Славчев, който избухна за дузпата на финала: Не бях за Хърватия, но липсваше справедливост

19.07.2018;

Не послушах съвета на Петър Василев: “Бъди безпристрастен. Не дразни зрителя”

През 2016 г. на европейското първенство във Франция не видях положение и изсипах солидна тирада срещу Феликс Брих. Не бях прав

Тренирал съм футбол в школата на “Левски-Раковски”, а в Лондон играех в университетския отбор с треньор на “Челси”

Резултатът е 1:1 в зрелищния финал между Франция и Хърватия на световното първенство в Русия. Топката се удря в ръката на Иван Перишич и топарбитърът на мача Нестор Питана след неколкократна консултация със системата VAR отсъжда дузпа в полза на Франция. Хърватите приемат сравнително спокойно решението на съдията, тъй като са наясно, че той няма да промени позицията си. Далеч по-горещо е в коментаторската позиция на БНТ на стадион “Лужники”, където единият от двамата коментатори - Георги Славчев, буквално избухва срещу това решение. Ивайло Ангелов влиза в спор с него, но просто не може да се наложи над емоционалната реакция на своя колега, с която той печели и възторженото одобрение на зрителите.

Славчев работи в БНТ от седем години, като е в коментаторския екип на БНТ и по време на Мондиал 2014. Неговият дебют е на летните олимпийски игри в Лондон през 2012 г. Завършва Първа английска езикова гимназия, след което се дипломира в университета в Съри, Великобритания, със специалност "Медии и комуникации". Има магистърска степен със специалност "Международна журналистика" в СУ "Св. Климент Охридски".

- Георги, изненада ли се от себе си и своята емоционална реакция при дузпата за Франция във финалния мач на световното?

- Първо искам да подчертая, че не съм подкрепял Хърватия, макар да изглежда така заради станалото. Държа да е ясно, че ако ситуацията беше на другата врата, щях да реагирам по същия начин. Най-важното условие за всеки футболен коментатор все пак е да запази безпристрастност и присъствие на духа. Не го направих, за което малко съжалявам. За първи път ми се случва да избухна така. Може би трябваше да подходя по-умерено към коментара на ситуацията. Според мен обаче липсваше справедливост от страна на главния арбитър. Покойният Стефан Орманджиев, светла му памет, един от най-авторитетните съдии, които е имал българският футбол, казваше: "Реферът трябва да усеща духа на срещата."

Така че, особено когато говорим за финал на световно първенство, смятам, че ако се отсъжда дузпа, и то в толкова важен момент - при 1:1 в края на първото полувреме в такъв равностоен мач, арбитърът трябва да е 110% сигурен, за да вземе такова решение. Самият факт, че Нестор Питана, който ръководи финала, трябваше да гледа поне 10 повторения на ситуацията, показва, че той съвсем не е бил сигурен в отсъждането. При игра с ръка субективизмът е неизбежен и всеки съдия интерпретира по различен начин това, което вижда.

Двама от топарбитрите и на този мондиал - Бьорн Кауперс и Милорад Мажич, не биха отсъдили подобно положение обаче.

- Разбирам, че и сега си категоричен в мнението си относно дузпата?

- Проведох бързо проучване на коментаторските трибуни, като се насочих към английските анализатори, тъй като Англия все пак е родина на футбола и е важна част от решенията на международния футболен борд, който определя правилата на играта. Резултатът от това минипроучване е, че 75% от хората, сред които фигури като Райън Гигс, сър Тревър Брукинг и Стюарт Пиърс, са на мнение, че не би трябвало да се отсъжда дузпа. В по-глобален план мненията ще са 50 на 50. И аз запазвам позицията си по този въпрос. Трябваше да има едно по-фино отиграване от моя страна, но вече е минало свършено. За добро или за лошо обаче хората трябва да разберат, че единственото нещо, което се наказва, е умишлената игра с ръка. Така широко разпространеното естествено и неестествено положение на ръката не е залегнало по никакъв начин в правилата на играта. Това го има само в едни потайни инструктажи към съдиите, което отнема от възможността футболният запалянко да вникне докрай в тънкостите. Правилото за игра с ръка, както и това за засада винаги провокират най-много спорове, защото не са достатъчно изчистени и подлежат на толкова много интерпретации. И все пак дори в това отношение се проявява чарът на футбола.

- Какво си казахте с Ивайло Ангелов след края на мача?

- С Иво като колеги от толкова време и като добри приятели запазихме, естествено, добрия тон. Той отстоява своята позиция докрай така, както и аз моята. Дори от студиото нашият водещ Радостин Любомиров ни каза, че е имало призиви да пуснат камера на стадиона, която да ни заснеме. Истината е, че разигралата се ситуацията между нас бе в реда на нормалното. Не е имало някаква инсценировка, а се получи напълно спонтанно и искрено, заради което може би бе толкова интересно за зрителите. Разбира се, по-късно се стигна до майтапи от страна и на нашите колеги.

- Как се чувстваше по време на своя дебют като коментатор на олимпийските игри в Лондон?

- Тогава работех от около година в БНТ и за мен бе невероятна емоция. Средата там не беше непозната за мен, защото съм завършил в Англия, а и вече бях навлязъл достатъчно в процеса на телевизионното отразяване на различни събития. И все пак за мен бе страхотно изживяване да съм на най-големия спортен форум така скоро в своята кариера. Тук е моментът да благодаря на всичките си колеги, които ми помагаха и проявяваха търпение към един новобранец като мен тогава.

- Седем години след първия си работен ден в БНТ как се чувстваш в спортния тим на националната телевизия?

- Атмосферата е отлична, което, струва ми се, е най-важното за един работен колектив. Всеки един колега в последния месец се лиши от толкова много, за да може зрителите на БНТ да видят това, на което станаха свидетели. Не съм сигурен, че всички хора си дават сметка какви усилия се влагат в отразяването на всеки един спортен форум. А световното първенство в много случаи дори стои по-високо от олимпийските игри.

- Пред теб не се ли откриха и други шансове за професионално развитие, след като завършваш университета в Съри?

- Да. Имах възможност да започна професионалния си път в Обединеното кралство, но моята мечта винаги е била да бъда спортен коментатор Би било трудно за човек, чийто първи език не е английският, да се развие в тази сфера в Англия. Имах шанс за различни стажове в началото в отделни медии, но те бяха строго свързани с пишещата журналистика, което не ме устройваше. След завръщането си у нас преминах през стажове в спортните отдели първо в телевизия "Евроком", а след това 6 месеца бях в Нова телевизия, без да се открие възможност да продължа там. Така впоследствие започнах като стажант в БНТ.

- Все още ли си най-младият коментатор в екипа?

- Ако издребняваме за няколко месеца, Стефан Георгиев е по-млад от мен. Той също имаше сериозно присъствие на първенството.

- Получавал ли си ценни съвети от своите по-опитни колеги?

- Гордея се, че съм работил с толкова големи имена в занаята като Петър Василев на първо място, Никола Ибришимов, който вече е в “Евроспорт”, Ивайло Ангелов, както и Петър Иванов и Радостин Любомиров, с които освен колеги сме и приятели.

Получавал съм съвети от тях и ето че не ги изпълних именно сега във финалния двубой. Петър Василев ме предупреждаваше: "Бъди безпристрастен. Не дразни зрителя." Но отново се връщаме към онзи емоционален момент в 38-ата минута, който накара някои хора да мислят, че съм за Хърватия.

- Имал ли си паметни гафове по време на коментарно студио?

- Да. През 2016 г. на европейското първенство във Франция на един британски сблъсък между Англия и Уелс. Тогава заради странични фактори на стадиона не успях да видя на повторението, че при изравнителния гол на Джейми Варди нямаше как да се отсъди засада, защото последен игра с топката футболист на Уелс. И с една солидна тирада изсипах доста критики срещу топарбитъра Феликс Брих, който, между другото, сбърка на това първенство на най-политическия мач между Швейцария и Сърбия.

Не бях прав в онзи момент. Тогава излезе, че не знам правилото за засада, което за мен бе голям кошмар, защото държа на познаването на правилника. Все пак това бе един урок за мен. Грешките са част от израстването на човек и като личност, и в професията. Важното е да не бъдат повтаряни.

- Самият ти изявяваш ли се на терена? Казват, че ако не си се събличал по екип, нямаш право да коментираш играта.

- Тренирал съм 4 години и половина в школата на “Левски-Раковски”, но нещата заради едно или друго не се получиха по най-добрия начин. Навреме се усетих, че е по-добре да избера образованието. В Англия играех на доста прилично аматьорско ниво във футболния отбор на университета. През седмицата имахме мачове срещу други университети, а през уикендите играехме в една от окръжните дивизии в графство Съри. Имахме възможността да работим с треньор от школата на “Челси” до 17 г., от когото научих доста неща. Това ми бе от полза в разбирането на играта. Трябва да изтъкна, че и с медийния отбор на БНТ имаме доста сериозни успехи в медийната лига - 4 титли в последните сезони. Винаги в призовата тройка.

- На какъв пост играеш в отбора?

- Централен защитник - там, където винаги съм бил още от юношеските си години.

- Съжаляваш ли, че не се разви като футболист?

- Понякога се връщам към тези моменти, но не мога да кажа, че съжалявам. Последвах мечтата си.

- Наследил ли си от някого в семейството си своята привързаност към спорта?

- Моите родители и дядо ми по бащина линия винаги са били много запалени по спорта на любителско ниво. Откакто можех да ходя, се помня с топка в краката, качен на ски, с хилка за тенис на маса в ръката и с ракета за тенис на корт по-късно.

Футболът е моята голяма страст. Тенисът е другият спорт, който обичам най-много. След това са зимните спортове. Това са и трите ресора, които покривам като коментатор.

Още четете: 

Как "Левски" от европейски стана севернокорейски

Надеждите ни в борбата - денем гардове, нощем обирджии

Още от Спорт

Валери Божинов - от Манчестър до Враца

Красиви жени дариха на футболиста незабравими емоции, но му отнеха професионалните успехи Футболната легенда Шави Ернандес се разплака на прощалната церемония и обяви пред феновете,

Дебютите на Кристиано Роналдо

Дългоочакваният първи мач на Кристиано Роналдо за Ювентус в Шампионска лига не се разви по очаквания начин.

Волейболистите продължават напред, но съперниците са тежки

Волейболният тим на България изпълни задача минимум и се класира за следващия кръг на световното първенство, което организираме в партньорство с Италия.

Мексикански “килър” убива една българска мечта в Мексико '68

Силният ни национален отбор стига до финала на футболния турнир на олимпиадата, но там се сблъсква челно с налудничавите отсъждания на рефера Диего де Лео Националният селекционер и някои от

Звучи като чудо, но: Българският спорт лека-полека изпълзява от тинята!

l Футболните национали повториха постижение отпреди 16 години l Волейболистите и гимнастичките ни върнаха на световната карта l Готви се талант като Григор Димитров Звучи като чудо,

Валери Божинов vs. Джон Тери

Българският футбол отново стана световна новина. Причината не е в двете поредни победи на националния ни отбор в Лигата на нациите.

Янките и любимката им Серина си докараха голям срам на US Open

Голяма истерия се създаде по време на първия елитен тенис турнир, който се изигра в България. Поводът за силното бучене по медиите и в социалните мрежи бе невъздържаното поведение на някои фенове в

Бос на ФИФА живя като цар, а сега ще гние в затвора

В най-хубавите си години Хуан Анхел Напут печелеше по стотици хиляди евро на ден. И дори не се сещаше за какво да ги харчи, тъй като навсякъде го посрещаха като бог,

Примера се превръща в пътуващ цирк, играчите плашат със стачка

Заради купища долари босовете на испанското първенство са готови да принудят Меси и компания да играят шампионатни мачове в САЩ и Мексико Американците открай време са доказали,

Този уебсайт или инструменти на трети страни може да използват "бисквитки", които са необходими за функциалността им и са необходими за постигане на целите, илюстрирани в политиката за бисквитките. С натискането на бутона "Приемам" вие се съгласявате с използването им.