В памет на Божидар Димитров: Историкът започнал като портиер в НИМ, въпреки че вече бил кандидат на науките. Станал директор след 1989 г., когато открил българското име на Методий - Страхота

02.07.2018;

В памет на починалия вчера проф. Божидар Димитров публикуваме негов портрет, писан през октомври, когато той подаде оставка като директор на Националния исторически музей.

Божидар Димитров чиракувал като портиер в Националния исторически музей при създаването му през 1984 г., въпреки че вече бил кандидат на историческите науки. Това било единственото свободно място.

"Една седмица приемах и раздавах палта, защото беше в най-големия студ през януари", разказа професорът, който на 1 ноември ще се пенсионира и на негово място ще бъде избран друг директор. Казали му, че

докато се отвори щат за уредник, ще трябва да стои на вратата.

В един момент успял да се премести като пазител на залата. Седял на един стол и четял книги. Там прекарал още няколко месеца и чак тогава се отворило място за уредник, каквато била мечтата му.

Няколко години след това идва демокрацията. Директорите избягали, уплашили се, че били уязвими от закона "Панев" (той въведе забрана номенклатурни кадри на БКП и сътрудници на ДС да заемат висши ръководни постове във вузовете - бел. ред.). Имало намерения да закриват НИМ.

"Аз седях и превеждах от староиталиански документи на венецианските шпиони в Османската импария. Там имаше много сведения за България. По-късно ги издадох в книга - "Венециански документи за българската история" - разказа още Димитров за първите си години в музея. - Навън валеше сняг на парцали.

При мен нахлу маса народ.

Тогава около мен се беше вдигнал шум заради това, че открих най-старата история на България и българското име на Методий - Страхота."

Тълпата го вдигнала и го откарала на горния етаж, поставила го на директорския стол.

"Беше точно както някога римските императори са били назначавани от войската - слагали са ги върху един щит и ги носели нагоре. Така стана и с мен - озовах се на директорския стол", допълни проф. Димитров.

Той веднага отишъл на площад "Славейков" и купил няколко книги от типа "ръководство на начинаещия мениджър". Прочел ги и започнал да управлява според препоръките им. "И направих великолепен музей на България. Сега имаме 650 хиляди експоната от почти нула, а преди бяха само от чужди музеи", похвали се проф. Димитров.

Правителството на Димитър Попов беше предложило НИМ да се закрие. Сградата беше на Съдебната палата, магистратите си я искали. Но за няколко години музеят набрал собствени експонати - от археологически находки, етнографски експозиции. Имало един иманяр, който предал цялата си колекция на МВР - 170 артефакта. България е много богата, непрекъснато постъпвали експонати. Само в понеделник дошли две икони, намерени от войските в Охрид по време на войните. На едната пишело "Кирил и Методий, просветители български, иже написаха българската азбука". А на другата пишело "Св. Седмочисленици български".

Тези две икони до 1992 г. били прибрани в секретен фонд, а след това до преместването на музея - в помещението за склад на въглища за локалното парно на Съдебната палата.

"Направих справка за международноправното положение на тези икони и се оказа, че са български още от 1925 г. Добре, че е била нашата войска", допълни Божидар Димитров. Той

няма намерение да се откаже от работата си

в музея. Поне 6-7 месеца наследникът му щял да се нуждае от помощта му, за да навлезе в детайлите на НИМ. "Едва ли има човек от музейната колегия в България, който да е по-добре подготвен от мен за това. Така че всеки, който стане директор, ще има нужда от мен поне половин година", допълни проф. Димитров.

Със сигурност няма да се занимава с политика. Вече имал малък стаж като министър и му стигало. Щял да продължи да коментира археологически находки, защото от това разбирал. Досега помагал с бюджета на музея за разкопките, а оттук нататък - само експертно.

Пенсионираният директор на НИМ ще пише нови книги, свързани с българската история и неговата практика.

“Няма да си стоя вкъщи, аз съм активен човек.

Но когато разбрах, че има дори депутатско питане от двама млади социалисти защо още съм тук, ми писна и казах: "Хайде да си почина. Уморявам се напоследък повече, отколкото едно време, годините ми са 72. Като не можаха да намерят нещо компрометиращо в работата ми, се хванаха за възрастта ми", обясни историкът.

В практиката си много пъти е имал куриозни случаи. Такъв например е с Паисиевата “История”. Президентът Петър Стоянов поискал през 1999 г. тя да бъде върната на Зографския манастир в Атон.

След 16 месеца била приготвена за преместване. Но преди това ръкописът бил изложен за 3 дни в музея. Тогава в кабинета на Божидар Димитров дошли шест яки момчета с анцузи и златни вериги - класическа гледка през 90-те години.

"Първо си помислих, че това е предаването "Скрита камера". Попитаха ме: "Ти ли си шефът? Знаеш ли, че хората плачат?" Отговорих им, че някои гърци искат Паисиевата УИсторияФ и няма как да откажем - разкри подробности професорът. - "Дай ни адреса на тези гърци", казват те и ги чувам, че си говорят един на друг:

УИзвикай първа и втора бригада.Ф Тогава им обясних, че офисът на тези гърци е в Гърция. Бяха много разочаровани, че не можаха да помогнат да сплашат съседите."

Една седмица след като ръкописът заминал за Атон, в кабинета на шефа на НИМ се случил друг куриоз.

"Разбрах, че Господ е българин, като ми донесоха оригинала на Паисиевата УИсторияФ. Дотогава се знаеше, че е запазена черновата с много задрасквания, поправки, от които не е могло да се преписва. На науката е известна една белова - с красив калиграфски почерк. С нея Паисий е обикалял България, но тя е загубена. Раковски пише, че я е виждал, но после е изчезнала", обясни проф. Димитров. Изведнъж при него отишъл приятелят му Златко от Самоков и казал, че негов близък притежава беловата на Паисиевата УИсторияФ. Довел момчето, което извадило книгата и я дало на историка.

"Аз съм завършил във Ватикана и трепнах, защото беше истинска. По-късно изследването на Народната библиотека го доказа", каза още директорът на НИМ. Впоследствие установили, че в Зографския манастир по онова време е

имало двама монаси на име Паисий.

То е било често разпространено. Целият манастир е бил от 200-300 монаси. Единият Паисий умира в Асеновград, а другият - в Самоков.

Смяташе се, че авторът на "История славянобългарска" е умрял в Асеновград, но той бил гръцки град. Монахът писател е мразил гърците. Не би отишъл там. Така се установило, че е починал в с. Доспей, което се е вляло в Самоков и е родното място на майка му. Баща му е от Банско. Като се разболял, тръгнал към родното си място.

Друга невероятна находка НИМ получил, когато фондът се разсекретил и артефактите започнали да се реставрират. Успели да възстановят три митрополитски корони, които били бронзови с лека позлата, а камъните - от бохемско стъкло, и не стрували нищо. Като стигнали до четвъртата, мислели, че ще е същото.

Заради камъните една от реставраторките тръгнала към музея "Земята и хората". 2-3 часа по-късно директорът му се обадил на Божидар Димитров с тайнствен глас: "Има ли при теб полицаи? Вземи трима и ела. Като дойдеш, ще разбереш защо." Когато стигнал в "Земята и хората", разбрал, че короната е от злато 18 карата, а камъните - 230 броя 6-каратови рубини.

Само те струваха 40 млн. долара.

Директорът на НИМ се качил на колата, като от двете му страни седял по един полицай, а отпред - третият. Така стигнали до музея и униформените въздъхнали, че не е имало произшествие. Оказало се, че единият от тях не е имал пистолет, а този на втория не бил зареден. Третият пък имал право на пушка, но и тя липсвала.

Още от Досие

Цар Фердинанд и лорд Уолтър Ротшилд - еколози с общ екип

Личният лекар на княза вдъхновил банкера да напише книга за изчезващите птици Монархът и лордът били най-ярките орнитолози и дирижирали научните конгреси Цар Фердинанд и вторият барон Уолтър

Тайната сделка на Уолтър Ротшилд

Баща му искал да е банкер и да влезе в парламента, а той – да има природонаучен музей Съдбата на барон Уолтър Ротшилд е сходна с тази на цар Фердинанд.

18-годишен, Фердинанд отива да проучва Амазонка

Очарован от враните над резиденцията си в София, той я кръщава "Врана" Цар Фердинанд още няма 13 години, когато близките му с ужас разбират, че той не е роден нито за политик, нито за военен,

Уж изчезналата безценна колекция от рисунки на птици на царя се оказа в София

Любопитен дипломант разплита мистерия на повече от 100 години Съществувала ли е въобще мистериозната безценна колекция от рисунки на птици на цар Фердинанд?

Светилищата на Странджа: Бездетни зачеват, ако преспят край пещера на света Марина

Ванга праща болни на тракийското оброчище Индипасха Казала ли е пророчицата, че в планината са скрити скрижалите на Моисей Бездетни зачеват, ако преспят край пещера на свeта Марина Култов комплекс

Селата в Странджа са обградени от параклиси, пазили ги от епидемии

- Г-жо Иванова, Странджа е известна с многото на брой малки манастирчета, които могат да се срещнат край почти всяко село. Каква е тяхната история? - Това са култови постройки, наричани манастирчета,

Християнски светци наследяват древни тракийски богове

Странджа е планина, вплела в себе си цвета на различни религии, вярвания и обичаи, които и днес привличат изследователи и туристи. През последните години девственото кътче все повече се открива за

Маккейн оцеля по чудо след плен и изтезания във Виетнам, но се предаде на рака

l Като военен пилот самолетът му е свален, едва не се удавя със счупени ръце и крак, но е пленен l Отказва да го освободят без останалите и е бит жестоко.

Туристите съсипват най-желаните дестинации

Осем милиона годишно се снимат на Тадж Махал Антарктика е топатракцията за 2018 г. Великденският остров, Мачу Пикчу, Тадж Махал – всички те е възможно да бъдат безвъзвратно съсипани,

Този уебсайт или инструменти на трети страни може да използват "бисквитки", които са необходими за функциалността им и са необходими за постигане на целите, илюстрирани в политиката за бисквитките. С натискането на бутона "Приемам" вие се съгласявате с използването им.