Пиша този пост, за да отдам почит към едно време, което следващото поколение няма да преживее

16.06.2018;

В родният ми Кюстендил, близо до оня легендарен мост с голите жени се намира сградата на местният театър.

Спомням си, че го построиха някъде в края на 70 - те и дори си спомням как ни водеха на различни театрални постановки като културно - масова дейност на Пето основно училище, където учех - в Г клас.

Театърът беше една такава модерна за времето си сграда - цялата в мрамор.

Беше гузният подарък на партията - майка, след чието неграмотно решение някой бутна историеската сграда на читалището в самия център на града.

Всъщност решението да се бутне въпросното читалище беше толкова некадърно взето, че някой го бутна наполовина и другата половина стоя до средата на 90 - те години (а последните остатъци от него сега са претворени в арка, изрисувана от кюстендилски художници, начело със Свилен Блажев).

Кюстендилският театър приемаше гостуващи звезди - Калоянчев, Стоянка Мутафова....а бе който се сетите.

Но имаше и своя трупа, сценографи, сценични работници, суфльори, гримьори, озвучители.

Дойде демокрацията.

В Кюстендил демокрацията дойде пред сградата на Театърът.

Там се правеха първите митинги - както на новосформираното СДС, така и на новопрекръстената БСП.

Театърът изглеждаше като институция, която безпристрастно и обективно, но и строго следи кой какво обещава и какво ще свърши.

В началото на 90 - те икономиката пое от планирана към пазарна.

Пое с някаква "масова" приватизация, купуваха се заводи и се продаваха, нарязани за старо желязо.

За изкуство никой не мислеше - кюстендилци се втурнаха да продават нелегално бензин на сърбите, защото беше ембарго, у нас бензина беше стотинки, а в Сърбия - многократно по - скъп.

Театърът остана без пари.

Или с малко пари.

И започна лека - полека да се руши отвън.

А и отвътре.

И тогава, някъде в началото на 90 - те изведнъж Театърът се превърна в дискотека.

И младите хора отново започнаха да викат - - "Че одиме у Театъро", само че не за Чехов и Кръстю Пишурка, а за да чуят новите хитове - "Радка - пиратка" и "Селската баня".

90 - те започнаха да се търкалят, покрай Театърът се изтърколиха много правителства и общински съвети, но плочките отвън се прецакваха, все по - малко хора свързваха сградата с предназначението и, а дискотеката си вървеше, заедно с нея и музиката на времето - "Тигре, тигре", "Сине, сине", както и онзи рефрен на АзисТ - "Умри, умри".

Дойде новото хилядолетие.

Театърът оцеля.

А дискотека в него вече няма.

Само че и хората в Кюстендил си тръгнаха.

Може би заради това, че в градът няма препитание в резултат на всичко, което се случи в началото на прехода.

А може би в резултат на митингите пред Театърът.

А може би в резултат на дискотеката в Театърът.

А може би в резултат на липсата на ембарго към Сърбия.

Или в липсата на културно - масова дейност в училищата.

Днес Театърът в Кюстендил все още го има.

И да, камерната му сцена не съществува, в нея кмета успя да направи малък киносалон, защото големия киносалон в града беше продаден, след което собствениците му го зарязаха и така си стои, без да се ползва за нищо.

Когато мина покрай кюстенидилския театър, все си мисля за едно - каква е разликата между храм на изкуството и поп - фолк дискотека.

И каква е разликата между град с хора и град без хора.

И какво ще остане в историята - сцената на кюстендилският театър, или дискотеката, в която кюстендилци за първи път поеха отровата на долната мазна ориенталска чалга.

И си мисля, че всичко това зависи най - вече от самите нас.

И от това, което искаме да бъдем.

Пиша този пост, за да отдам почит към едно време, което следващото поколение няма да преживее - времето, в което разбрахме, че живеем, разкрачени над ценностите си и тоталната, повсеместна простотия.

Над всички нас, над собственото ни лутане между достойнството и банкетните ценности стои сграда от мрамор.

Кула от слонова кост.

И докато тази кула се държи, нас ще ни има.

Още от Коментари

Една шепа хора, се отказват от комфорта си за едната му пуста свобода и независимост. А за голяма част от раята, хлябът винаги е бил по-важен

Това е издание с оригиналния текст на "Записки по българските възстания." Уникална книга, която дава много добра представа за българското общество във време разделно.

Писъмце до моя приятел Иво и другите сценаристи на Слави, както и до любителите на балканския кашкавал

МАЛКО ПИСЪМЦЕ ДО МОЯ ПРИЯТЕЛ ИВО И ДРУГИТЕ СЦЕНАРИСТИ НА СЛАВИ, КАКТО И ДО ДРУГИ ЛЮБИТЕЛИ НА БАЛКАНСКИЯ КАШКАВАЛ ...е, Ивак, ти чел ли си последните ми книги?

Бьорг ме поздрави с юмрук, а Джокович крещеше на сръбски

Григор Димитров изведе напред в резултата тима на Европа в демонстративния турнир по тенис в Чикаго - Лейвър къп. Снощи в първия мач от надпреварата, в която най-добрите на Стария континент срещат

Най-тъжно ми е за хората, които си мислят, че да пишеш с нарочни правописни грешки е остроумно и забавно

Най-тъжно ми е за хората, които си мислят, че да пишеш с нарочни правописни грешки ("ф таа даржава") е остроумно и забавно. *От

110 години в търсене на "одобрение" и "съчувствие"! Викам честити да сме и без тях!

110 години в търсене на "одобрение" и "съчувствие"! Викам честити да сме и без тях! Да живей България! *От

Зависими ли сме от кофти правителствата, които псуваме, но отново си избирам? Никой от нас не знае какво е точно това "независимост"

Независимостта е изключително трудно нещо. Така например бай Ставри от Угърчин винаги по това време на годината слага зимнина, за да е независим от студените дни навън,

Тези пък щели да борят корупцията в детските градини. Дайте да помислим по-добре за някакъв антикорупционен памперс

Тия па щели да борят корупцията в детските градини. Че тя започва още от родилните домове, бе! Дайте да помислим по-добре за някакъв антикорупционен памперс. *От фейсбук!

Бях подложен на сексуален тормоз, но не извиках полиция

Днес не се създават филми за звезди, а се създават филми заради пари. Това споделя легендата на френското кино Ален Делон в пространно интервю за френския в. "Монд", цитирано от БТА.

Позор за комунизма, унищожил задълго независимостта на България, и слава на държавници като Малинов, Ляпчев и Мушанов!

На този ден през 1948 г. Никола Мушанов, последният останал жив министър от правителството на Александър Малинов, обявило Независимостта четиридесет години по-рано, е в Търново,

Този уебсайт или инструменти на трети страни може да използват "бисквитки", които са необходими за функциалността им и са необходими за постигане на целите, илюстрирани в политиката за бисквитките. С натискането на бутона "Приемам" вие се съгласявате с използването им.