Мнението на майките и бащите сега може да е без значение. Но да знаете, че те ще ви припомнят това на изборите

13.06.2018;

Господин премиер министър Борисов.

Тази тема с майките в палатките няма как да ви се "махне от главата". Тя, уви, е ваша работа - вие сте премиер министър и сте избран, за да решавате различни проблеми, един от които е именно недостойното съществуване на майки на деца с увреждания.

Впрочем, господин премиер министър, забелязал ли сте, че дали една държава е добро място за живеене или не си личи главно по отношението на същата тази държава именно към хората в неравностойно положение...

Към възрастните хора, към болните.

И не, не е "дясно" да оставиш тия хора да се оправят сами. Дясно е да заложиш на визия, стратегия, концепция, която да предвижда как в следващите години ще се справиш с натрупаните проблеми.

Защото, господин премиер министър, аз бих ви поздравил за вдигането на учителските заплати, ако не знаех статистиката, която безмилостно сочеше, че около и над 70 процента от всички учители у нас се пенсионират, а нови не идват и учителите около 30 годишна възраст са 18 процента общо в цяла България.

Тоест - вие бяхте принудени да вдигнете тези заплати. Или щяхме да останем без учители...

Та така, господин премиер.

Нито този проблем ще ви се "махне от главата", нито още куп други, като например едни 200 музиканти в БНР, които продължават да получават 570 лева, докато вие се чудите как така има 4 състава към БНР и откъде накъде.

И накрая нещо към господин Валери Симеонов.

Господин вицепремиер.

Мнението на майките и бащите сега може да е без значение. Но да знаете, че те ще ви припомнят това на изборите.

И не, акция "тишина" може да е приложима към "Бедрум", но не е приложима към мъката на хора, които не живеят достойно.

Опитайте да напишете законопроект за децибелите в страданието на родителите. Не мисля, че ще ви се получи.

И не, това също не е дясно.

Дясно е не да регулирате, а да създадете такива условия, че да няма нужда от никакви регулации.

И да, знам, че да се пишат такива обръщения е наивно. Но знам и друго - вина имам и аз. И ние. И всички, които не успяваме да родим алтернатива на управлението поради ред причини. За това едно е сигурно - ние сме ви се "махнали от главите" и "не е важно какво мислим и казваме". И тук май няма особен спор...

Още от Коментари

Ще гледам проклетото предаване, ако питат Ванко 1 дали си дава сметка как е разбил десетки животи

Ако някой от хората в Къщата на ВИП Брадър в някое от живите предавания седне и попита съвсем спокойно Ванко 1 дали си дава сметка какво се е случило с момичетата, които е принуждавал да проституират,

Борисов: Твърде съм малък да коментирам изявленията на Тръмп (Видео)

Гутериш говори за надпревара в ядреното разоръжаване, мигрантски войни, влошени многополюсни отношения между държавите. От изказванията на Тръмп, Ердоган и всички останали виждате,

Повече пари за инвалидите е купуване на съвест

Те имат нужда от услуги, а не от изолация, казва президентът на КТ "Подкрепа" - Г-н Манолов, поискахте от НОИ и Агенцията за социално подпомагане данни за издадените решения за инвалидни пенсии.

Правата на престъпника нямат край, правата на жертвата обаче свършват със скромният надгробен паметник

Според мен болшевишкият комунист и контролираното от него общество разрушава цивилизацията чрез терора на една съдебна система, която обвинява, съди и в крайна сметка унищожава годните, читавите,

Усмивките, дами и господа, са си нашите, не са чужди!

Такива като тебе, Тото, са последните Губя си времето с нередните Вярваха само на емблемите Имат лед във вените-е! Усмивките, дами и господа, са си нашите,

Знаете ли какво са 5 пет години?!

Знаете ли какво са 5 пет години?! Толкова много, че чак общото ни съобщение за раздяла с бтв, с която се "родихме" заедно, вече да не съществува. Не мога да споделя онова съобщение за напускането ми,

Историята за брадвата и съпругата, които паднаха в реката

"Един дървар мина над реката и си изпусна брадвата във водите ѝ. Заплака от мъка, но тогава Господ му се яви и попита: - За какво плачеш? - Как да не плача,

Безхаберници с възпитание нулево. Навсякъде са и са непоправими!

На кръговото на Руски паметник супер сладка баба над 80, решена в ярко розово и червено с бяла коса и умилителни къси чорапки с къдрички тръгва да пресича на пешеходната пътека.

Хората никога няма как да бъдат напълно равни. Ето превъзходството в баскетбола на Майкъл Джордан над мен е несправедливо

Хората, където и да се намират по света, никога няма как да бъдат напълно равни. Най-малкото заради физиката ми, аз, с моите 182 см, не мога да играя баскетбол като Майкъл Джордан или друг легендарен

Този уебсайт или инструменти на трети страни може да използват "бисквитки", които са необходими за функциалността им и са необходими за постигане на целите, илюстрирани в политиката за бисквитките. С натискането на бутона "Приемам" вие се съгласявате с използването им.