Храната ни е по-скъпа и по-скапана, но това е напълно заслужено

25.04.2018;

Тази седмица вече стана на 1000 процента сигурно, че в България ядем по-некачествени, по-скъпи и по-малограмажни храни от една и съща марка от братята ни в Европейския съюз.

Ние отдавна си знаехме, че братството ни със "западняците" в съюза не е съвсем по братски, но вече от устата на министър Порожанов съвсем официално се разбра, че въпреки периодичните скандали и заканите с половин уста на Европейската комисия в Западна Европа гледат на нас като на трета категория хора.

Разликата в някои цени надхвърля 160 процента, без да броим ДДС-то. Минимумът, с който ни удрят в етикета, е 40 процента. Това, че на най-бедните в Европа продават най-скъпо, разбира се, е много обидно. Но като видиш изследването и на съдържанието (или по-скоро липсата на съдържание) на умишлено оскъпените за нас продукти, вече няма как да не се чувстваш като чернокож герой от "Чичо Томовата колиба".

Този роман на Хариет Бичър Стоу от далечната 1852 г. разказва за живота на робите в Съединените щати. Написан така прочувствено, че създава силно напрежение, довело до гражданската война в Америка, която пък стартира бавния път към реалната отмяна на робството там.

За зла участ в наше време няма кой да напише роман в наша защита и затова, след като ни сложат скъп етикет, производителите ни пробутват и скапан продукт, който на всичкото отгоре се оказва и с по-малък грамаж от същата опаковка за колегите ни европейци от по-западната част на континента.

Да, вярно е, никой не ни бие с камшик, не ни оковават във вериги и не ни карат да берем памук безплатно, но като погледнеш реално, през XXI век в сърцето на Стария континент, на една крачка североизточно от люлката на демокрацията Гърция - това си е едно чиста проба хранително робство.

То обаче си е напълно заслужено. И сега ще ви обясня защо.

Нека първо да обърнем внимание, че фирмите, марките, които се държат като робовладелци с нас, идват основно от държави в Западна Европа. Обикновено, като ги попитат - Абе вие защо така продавате на българите скъпи боклуци?, и те отговарят, че такава била спецификата на нашия пазар.

Такива били вкусовете в този географски регион. И затова в сока ни има 5% портокал, при 12 за Италия и 30 за Германия. И разбира се, цената е с 50 процента нагоре, а сокът ни е направен от много по-вредния глюкозо-фруктозен сироп, а техният - от захар.

Излиза, че ние, българите, имаме вкус към високите цени, занижения грамаж и към вредните съставки. Но просто никога не сме осъзнавали тази наша географско-демографска особеност.

Сигурен съм, че с робите от "Чичо Томовата колиба" преди два века може и да са се държали много по-жестоко, но не и със същата доза краен цинизъм, която прилагат спрямо българите днес.

Като оставим обаче емоциите настрана, всеки производител може да опитва да продава скапан продукт на висока цена и да се държи арогантно. Въпросът е дали това ще му бъде позволено.

И тук идва големият проблем - държавата се държи с тях като с инвеститори клас ААА, а хората са неинформирани и продължават да купуват продуктите им.

Едно друго изследване, също от тази седмица, хвърля светлина върху причините за всичко това. Българите хем се чувстват прецакани и нещастни, хем вярват, че успехът идва винаги "с връзки", "с късмет", но не и с "работа" и "добро образование". Очевидно е, те чакат някой да им решава проблемите и си обясняват всеки неуспех с външни фактори.

При тази вече генетична инертност и нежелание да се сблъскаш директно с проблемите, да поведеш сам битка, как да успееш? Как да не ти продават скапана, скъпа храна, ударена в грамажа? Оказва се, в почти цяла Източна Европа контролът върху храните е в ръцете на потребителски организации, а не на държавата, както е у нас.

Сфирмите, които ни прецакват, няма смисъл да се води директна война. Трябва обаче да се направят две неща. Държавата да намери начин публично до обяви имената на некоректните, а хората да спрат да купуват техните продукти.

Тук обаче влизаме в друг омагьосан кръг. Защото, докато има хипермаркети, които продават сирене за 1 лев, за каква качествена храна говорим? А българинът масово купува този алхимичен продукт, защото е беден. В Западна Европа отделят за храна 20 процента от доходите си, а в България - над 50.

Затова трябва да е ясно, че промяната няма как да стане от днес за утре. Но първата крачка е колкото може повече хора да бъдат информирани какво има в сиренето за 1 лев и как любимата вафла във Франция е по-евтина и с повече шоколад.

Бойкотът на некачествените храни и бавният път към качествените локални продукти ще доведат до промяна. Ще е по-скъпо, но по-скъпото в този случай означава повече здраве.

Иначе никога няма да излезем от Чичо Томовата колиба.

Четете още:

Няма да екстрадират в САЩ Желяз Андреев и другите българи! Не се касае за неотложен случай

Младост без кмет: Никой не иска да замести скандалната Иванчева

Още от Коментари

Ще гледам проклетото предаване, ако питат Ванко 1 дали си дава сметка как е разбил десетки животи

Ако някой от хората в Къщата на ВИП Брадър в някое от живите предавания седне и попита съвсем спокойно Ванко 1 дали си дава сметка какво се е случило с момичетата, които е принуждавал да проституират,

Борисов: Твърде съм малък да коментирам изявленията на Тръмп (Видео)

Гутериш говори за надпревара в ядреното разоръжаване, мигрантски войни, влошени многополюсни отношения между държавите. От изказванията на Тръмп, Ердоган и всички останали виждате,

Повече пари за инвалидите е купуване на съвест

Те имат нужда от услуги, а не от изолация, казва президентът на КТ "Подкрепа" - Г-н Манолов, поискахте от НОИ и Агенцията за социално подпомагане данни за издадените решения за инвалидни пенсии.

Правата на престъпника нямат край, правата на жертвата обаче свършват със скромният надгробен паметник

Според мен болшевишкият комунист и контролираното от него общество разрушава цивилизацията чрез терора на една съдебна система, която обвинява, съди и в крайна сметка унищожава годните, читавите,

Усмивките, дами и господа, са си нашите, не са чужди!

Такива като тебе, Тото, са последните Губя си времето с нередните Вярваха само на емблемите Имат лед във вените-е! Усмивките, дами и господа, са си нашите,

Знаете ли какво са 5 пет години?!

Знаете ли какво са 5 пет години?! Толкова много, че чак общото ни съобщение за раздяла с бтв, с която се "родихме" заедно, вече да не съществува. Не мога да споделя онова съобщение за напускането ми,

Историята за брадвата и съпругата, които паднаха в реката

"Един дървар мина над реката и си изпусна брадвата във водите ѝ. Заплака от мъка, но тогава Господ му се яви и попита: - За какво плачеш? - Как да не плача,

Безхаберници с възпитание нулево. Навсякъде са и са непоправими!

На кръговото на Руски паметник супер сладка баба над 80, решена в ярко розово и червено с бяла коса и умилителни къси чорапки с къдрички тръгва да пресича на пешеходната пътека.

Хората никога няма как да бъдат напълно равни. Ето превъзходството в баскетбола на Майкъл Джордан над мен е несправедливо

Хората, където и да се намират по света, никога няма как да бъдат напълно равни. Най-малкото заради физиката ми, аз, с моите 182 см, не мога да играя баскетбол като Майкъл Джордан или друг легендарен

Този уебсайт или инструменти на трети страни може да използват "бисквитки", които са необходими за функциалността им и са необходими за постигане на целите, илюстрирани в политиката за бисквитките. С натискането на бутона "Приемам" вие се съгласявате с използването им.