Накрая всички ще идем при Великия системен администратор

15.12.2017;

Последните дни, освен многото скандали у нас стана популярно и едно видео.

Видео на дете, което разказва как съучениците му го тормозят в училище.

Видеото не е българско.

И слава богу, защото ако се направи българско видео, ще се започнат статии в така наречената "преса" като например - "Детето от видеото било актьор, участвало в самодеен театър" или пък "Майката на детето от видеото като млада имала 5 аборта от различни мъже" или каквото още можете да се сетите на база на последните изследвания на свободата на словото у нас, на които ясно се вижда, че Нигерия е с 60 места по - нагоре в класацията...

Но не за това искам да говоря.

Преживял съм същото.

Причината - винаги съм бил дебел.

Като казвам "дебел", ще добавя, че в 8 клас тежах 100 килограма.

Тоест - не съм аматьор в това отношение и днешната ми "рубенсова" фигура и походка на водна змия го доказват.

В основното училище в Кюстендил (пето основно в квартал Могилата) имах доста "толерантни" съученици.

Обстановката беше толкова приятна, че по груби мои спомени съм влизал в ръкопашни схватки поне 10 пъти, понеже някакви идиоти от по - горните класове смятаха, че е добре да нападат вербално и физически всеки, който им изглежда различно.

Пред блока, в който живеех приятелите ми ме наричаха с милото "слон" и по - късно, когато започнах да свиря в групи (което се случи някъде около 6 клас) кой знае защо прибавяха думата "диско" към думата "слон" (вероятно с "диско" се обясняваше онова, което се опитвам да свиря, нищо, че по това време аз вадех сола на Джон Лорд, щото Пърпъл бяха в тренда).

Още тогава забелязах, че когато съм с едно или две деца, те бяха съвсем ОК с мен, но когато започнеха да се събират повече, изведнъж им идваше настроение да ми се подиграват заради физическия ми "разкош" :)))

Мина време, мен ме приеха да уча в София и дойдох в Музикалното училище.

По това време то бе елитна гимназия, в нея не учеха случайни хора, а наистина талантливи деца.

Тук всички бяха далеч по - толерантни, но въпреки това не прощаваха пролетарския ми произход.

Особено забавен за някои мои съученици от по - горните класове бе факта, че баща ми работи в баничарница.

Моментално започнаха да ме наричат "поничка", "баничка", "тутманик" и каквото още се сетите.

Приемах това търпеливо, но, признавам си, съм имал два случая на физическо спречкване, защото по принцип не съм от най - спокойните хора.

Мина още време.

Учих, ожених се, ходих в казарма, роди ми се син, синът ми порасна.

Странното е, че до ден днешен продължавам да получавам все едни и същи обиди, при това от хора, които по думите им биха умряли на площада в битка с MAFIQTA и КОМОНИЗДИДЕ!

Мога до утре да изреждам термини, като "свиня", "шопар", "плондир", "каца", "син на Джаба", "дебел плешив КОМОНИЗД", "свиня, слуга на MAFIQTA", "мазен подаграджия".

Но това са дребни подробности.

За какво ви разказвам всичко това ли?

Защото обществото ни си е такова.

Има си готови клишета за всеки, който не им се вписва в калъпа и си ги ползва още от ранно детство.

Такова ни е възпитанието.

Още в детските приказки дебелака е символ на уяждането - я с власт, я с пари, я с манджа.

А, както знаем, лакомията е сред смъртните грехове в христианството.

Обаче днес е модерно да говорим за толерантност.

А толерантността не е плакатен термин, с който трябва да се отчитаме като НПО - та пред нашия донор.

Толерантността се възпитава, като преборим първо себе си.

А след това се опитваме кресливо да защитаваме някакви имагинерни каузи.

Ако бях активист на някакво FAT ЛГБТИ, щях да извадя едни законодателни промени, според които всеки, който употреби думата "дебел" трябва да бъде съден.

Или всеки, който пренебрегне закръглена дама в някое заведение трябва да бъде заклеймен за дискриминация.

Да де, ама аз не съм такъв и си мисля друго - ако самите ние се променим и преборим онова отвратително демонче на омразата, няма да имаме такъв проблем.

И това е работа на всеки един от нас поотделно.

С декрети и кампании тая работа не става.

Ако ставаше, по времето на тоталитаризма щяха да вкарват в затвори и щяхме да сме станали "толррантна диктатура на пролетариата".

Е, не станахме.

Само днес на някои думата "диктатура" все още им звучи добре, че дори я използват в политически послания за "румънски модели", но това е съвсем друга Да, Тема :)))

Научете се да приемате околните.

Дори когато не ви харесват.

Но най -важното - научете се да приемате себе си.

Слаби, дебели, тъпи, умни, красиви, грозни - накрая всички ще идем при Великия системен администратор, който въобще не се интересува кой какви физически и умствени качества има...

И те така...

*От фейсбук

Още от Коментари

За съжаление, над половин век пропаганда успя да накара българите да почитат "робството", а не Независимостта

За съжаление, над половин век пропаганда успя да накара българите да почитат "робството", а не

Една шепа хора, се отказват от комфорта си за едната му пуста свобода и независимост. А за голяма част от раята, хлябът винаги е бил по-важен

Това е издание с оригиналния текст на "Записки по българските възстания." Уникална книга, която дава много добра представа за българското общество във време разделно.

Писъмце до моя приятел Иво и другите сценаристи на Слави, както и до любителите на балканския кашкавал

МАЛКО ПИСЪМЦЕ ДО МОЯ ПРИЯТЕЛ ИВО И ДРУГИТЕ СЦЕНАРИСТИ НА СЛАВИ, КАКТО И ДО ДРУГИ ЛЮБИТЕЛИ НА БАЛКАНСКИЯ КАШКАВАЛ ...е, Ивак, ти чел ли си последните ми книги?

Бьорг ме поздрави с юмрук, а Джокович крещеше на сръбски

Григор Димитров изведе напред в резултата тима на Европа в демонстративния турнир по тенис в Чикаго - Лейвър къп. Снощи в първия мач от надпреварата, в която най-добрите на Стария континент срещат

Най-тъжно ми е за хората, които си мислят, че да пишеш с нарочни правописни грешки е остроумно и забавно

Най-тъжно ми е за хората, които си мислят, че да пишеш с нарочни правописни грешки ("ф таа даржава") е остроумно и забавно. *От

Зависими ли сме от кофти правителствата, които псуваме, но отново си избирам? Никой от нас не знае какво е точно това "независимост"

Независимостта е изключително трудно нещо. Така например бай Ставри от Угърчин винаги по това време на годината слага зимнина, за да е независим от студените дни навън,

Тези пък щели да борят корупцията в детските градини. Дайте да помислим по-добре за някакъв антикорупционен памперс

Тия па щели да борят корупцията в детските градини. Че тя започва още от родилните домове, бе! Дайте да помислим по-добре за някакъв антикорупционен памперс. *От фейсбук!

110 години в търсене на "одобрение" и "съчувствие"! Викам честити да сме и без тях!

110 години в търсене на "одобрение" и "съчувствие"! Викам честити да сме и без тях! Да живей България! *От

Бях подложен на сексуален тормоз, но не извиках полиция

Днес не се създават филми за звезди, а се създават филми заради пари. Това споделя легендата на френското кино Ален Делон в пространно интервю за френския в. "Монд", цитирано от БТА.

Този уебсайт или инструменти на трети страни може да използват "бисквитки", които са необходими за функциалността им и са необходими за постигане на целите, илюстрирани в политиката за бисквитките. С натискането на бутона "Приемам" вие се съгласявате с използването им.