Родната полиция ни пази, и то яко, който не вярва, е злобен хейтър

18.10.2017;

Този месец, ако някой отрече, че родната полиция ни пази, ще е най-якият хейтър в държавата и на Балканите.

Само за някакви си 15-ина дни в слънчевия октомври гражданите почувстваха сигурност и ред, а полицията ни скъса националните рейтинги и се прочу на международно и даже на островно ниво.

Безапелационно, златният медал е за оперативен работник Красимир Карчев от казанлъшката полиция, който на остров Крит застреля заради любовницата си кардиолога Христодулу Каландзаки. Любопитното в тази иначе тривиална история между трима души, от които единият - излишен, е начинът, по който действа 37-годишният полицай.

Неслучайно отбелязвам възрастта му, както и факта, че не е просто някакъв униформен служител, а истински оперативен работник, което би трябвало да предполага сериозен опит в криминалния жанр. Как обаче Красимир извършва това планирано, а не инцидентно-битово убийство?

Първо, той стреля със собствената си пушка. Второ, оставя на местопрестъплението свидетели. Трето, води цялата комуникация при подготовката и самото покушение с личния си мобилен телефон към личния мобилен телефон на любовницата. Четвърто, води тази комуникация не гласово, което не може да се извлече с по-късна дата, а с есемеси, в които двамата недвусмислено издават своите намерения.

Обобщено с една дума - единственото, което пропуска да направи нашият оперативен работник в тази спецакция на чужда територия, е да изпусне личната си карта на местопрестъплението.

В резултат Красимир Карчев и приятелката му успяват да предизвикат такова напрежение и да настроят срещу българите остров Крит, както и цяла Гърция, което хиляди български рибари не можаха да постигнат с години опустошаване на рибата и замърсяване на десетки реки, язовири и езера в южната ни съседка.

Но като оставим настрана ефекта върху двустранните взаимоотношения от фаталния завършек на тази любовна афера, за мен лично много по-значим проблем се крие в професионалните качества на оперативен работник Красимир Карчев.

Представяте ли си как би могъл той да разкрие някое тежко, сложно, замисляно от месеци престъпление, при положение че допуска толкова груби грешки в осъществяването на едно планирано убийство?

Въпреки че получава заплата за друго, Карчев не става и за нощен пазач на склад. Със сигурност класи над него е полицейският началник от Трето РПУ в Пловдив Стоян Павлов. Той е печен оперативен работник и не си губи времето в безсмислени емоционални афери, защото знае, че с дребни, но много редовни далавери може да се постигне много повече в живота.

Точно по тази схема зам.-началникът на управлението беше задържан от колеги, докато прибираше 300 лева от ало измамници край автомивка в града под тепетата. Оказа се, че само час по-рано телефонните терористи прилъгали баба да им метне през прозореца 1300 лева и те оттам директно тичат на среща със Стоян Павлов, за да му отчетат 300 лева от сумата. Банкнотите, мушнати в кутия от цигари, са 23 процента от плячката.

После пък станало ясно, че само от началото на септември бандата телефонни измамници е прибрала общо 180 хиляди лева от лековерни старци в района. От цялата внушителна сума 23-процентовият дял за зам.-шефа на РПУ-то възлиза на 41 400 лева.

Това, разделено на 60-те дни за "заработването им", прави по 20 700 лева на месец. Повече от заплатите накуп на президента Румен Радев, премиера Бойко Борисов, председателя на Народното събрание Димитър Главчев и вътрешния министър Валентин Радев.

Тази сума наистина изглежда внушителна. Но си е направо прашинка, сравнена с метеоритния дъжд от доходи в наркогалактиката, която оперативните работници Александър и Осман успяха да си устроят в софийското Седмо РПУ.

В работно и извънработно време, понеже тези понятия при Осман и Александър се размиват, както и престъплението и битката срещу него, двамата оформили автентична организирана престъпна група, но с полицейски карти в джобовете и служебен пистолет на кръста. На всичкото отгоре работели за наркодилъра Радо Ланеца.

Както си били на работа, социално осигурени и прочее, рекетирали и ограбвали пласьори на дрога, а наркотиците после давали на други дилъри да продават за тях. Лошите пласьори били наказвани и принуждавани да плащат всеки месец по 2000 лева "такса спокойствие". Привечер двамата сводничели и на студентки, които си докарвали допълнителни доходи с проституция.

В свободното време от наркоразпространение, рекет и сводничество оперативните работници събирали дългове и в тази дейност били много по-успешни от всякакви колекторски фирми и дори от най-злите съдия изпълнители.

Ако трябва леко да ъпгрейднем знаменития Ал Капоне: "С добра дума, пистолет в ръка и полицейска карта на ревера, можеш да постигнеш много повече, отколкото само с добра дума и с пистолет в ръка."

Сега сигурно някои хейтъри завиждат на двойката Осман/Александър и си въобразяват, че дежурствата им са били само доходни и безаварийни до гредата с ареста вечерта в неделя, но дълбоко грешат. Двамата не само са били принудени да работят постоянно и на празници, и в почивните дни заради многобройните си ангажименти, но е трябвало да хвърлят много сили, за да поддържат специалния си стандарт на живот.

Александър например при 1000 лева чиста заплата е трябвало всеки месец да плаща по 1200 лева наем за апартамента си и да поддържа изправен джипа си мерцедес ML. Той бил много взискателен към гардероба си и при обиска в апартамента в кв. "Витоша" полицаите видели купища чисто нови дрехи с табели на известни дизайнери за хиляди левове.

Абе, въобще, целият студентски град - наркодилъри, сводници, крадци, знаели какъв огромен обем работа трябвало да отхвърлят денонощно Александър и Осман, само шефът на полицейското управление нищо не забелязал. Дори и едно срамежливо око не хвърлил към паркинга на управлението.

Също като десетки, а може би и стотици други началници на РПУ-та в страната, услужливо отпуснати в пасивна кома. Защото, за съжаление, униформените и цивилни полицаи, които всеки ден "ни пазят" по схемата на арестуваните от Седмо РПУ, със сигурност в цялата страна са стотици - при оптимистична прогноза.

Рап припевът "Жена ми е банкнота. Затова горе ръцете - давай оборота!" е любим на прекалено много служители в Министерството на вътрешните работи. Това обаче май само в МВР не го знаят.

Още от Коментари

Правата на престъпника нямат край, правата на жертвата обаче свършват със скромният надгробен паметник

Според мен болшевишкият комунист и контролираното от него общество разрушава цивилизацията чрез терора на една съдебна система, която обвинява, съди и в крайна сметка унищожава годните, читавите,

Усмивките, дами и господа, са си нашите, не са чужди!

Такива като тебе, Тото, са последните Губя си времето с нередните Вярваха само на емблемите Имат лед във вените-е! Усмивките, дами и господа, са си нашите,

Знаете ли какво са 5 пет години?!

Знаете ли какво са 5 пет години?! Толкова много, че чак общото ни съобщение за раздяла с бтв, с която се "родихме" заедно, вече да не съществува. Не мога да споделя онова съобщение за напускането ми,

Историята за брадвата и съпругата, които паднаха в реката

"Един дървар мина над реката и си изпусна брадвата във водите ѝ. Заплака от мъка, но тогава Господ му се яви и попита: - За какво плачеш? - Как да не плача,

Безхаберници с възпитание нулево. Навсякъде са и са непоправими!

На кръговото на Руски паметник супер сладка баба над 80, решена в ярко розово и червено с бяла коса и умилителни къси чорапки с къдрички тръгва да пресича на пешеходната пътека.

Хората никога няма как да бъдат напълно равни. Ето превъзходството в баскетбола на Майкъл Джордан над мен е несправедливо

Хората, където и да се намират по света, никога няма как да бъдат напълно равни. Най-малкото заради физиката ми, аз, с моите 182 см, не мога да играя баскетбол като Майкъл Джордан или друг легендарен

Той е продукт на хибридните битки на Кремъл!

От доста време се знае, че Асанж е партньор на ГРУ. Но последните разкрития, че руските спецслужби са се опитали да го изведат тайно от посолството на Еквадор и от Великобритания в дипломатически

Писъмце до моя приятел Иво и другите сценаристи на Слави, както и до други любители на балканския кашкавал

Калин Терзийски във фейсбук: МАЛКО ПИСЪМЦЕ ДО МОЯ ПРИЯТЕЛ ИВО И ДРУГИТЕ СЦЕНАРИСТИ НА СЛАВИ, КАКТО И ДО ДРУГИ ЛЮБИТЕЛИ НА БАЛКАНСКИЯ КАШКАВАЛ ...е, Ивак, ти чел ли си последните ми книги?

Тоталитаризъм на добрите намерения

22 септември се оказа ден на зависимостта от кресливата посредственост В събота бе национален празник - Ден на Независимостта, и същевременно бе обявен за ден без автомобили в центъра на София.

Този уебсайт или инструменти на трети страни може да използват "бисквитки", които са необходими за функциалността им и са необходими за постигане на целите, илюстрирани в политиката за бисквитките. С натискането на бутона "Приемам" вие се съгласявате с използването им.