Материализмът, който изповядвам, е непонятен за околните, но това няма никакво значение

11.09.2017;

Интересно нещо е есента...

Има нещо меланхолично в умиращите листа на дърветата.

Малко тъга заради отиващото си лято.

Малко надежда за това, че отново ще настъпим педала на делника и ще се опитваме да се доказваме един на друг.

За мен есента винаги е била начало и край.

Начало на новия сезон - в училище, на работа.

Но и край на безгрижността.

Кръговрат.

Всички ще умрем рано или късно и, подобно на есенните листа, ще нахраним замята, която ще роди нови цветя, дървета, плодове и зеленчуци.

И това, само по себе си е донякъде красиво и донякъде тъжно.

Знаете ли...

Никога не съм вярвал в безсмъртната душа.

В прераждането.

В задгробния живот, в притчите за ада и рая, в това, че душата живее и извън тялото.

Дори не вярвам в съществуването на душата.

Материализмът, който изповядвам, е непонятен за околните, но това няма никакво значение.

Вярвам само, че от съществуването ни има смисъл.

И той е, че дори да не свършим нищо смислено през целият си живот, накрая, когато си отидем, телата ни ще нахранят почвата и тя ще роди нов живот.

Иде есента.

Дните стават по - къси, слънцето все още свети, но ще ни топли все по - слабо, докато Топлофикация не го замени срещу 80 лева сградна такса и 340 лева такса мощност.

Есента е красива като зряла жена.

Като сладък плод, събирал лъчите на слънцето и извършвал всичките там фотосинтези и други подобни термини, които не помня.

Спомням си как бях малък.

Било е някъде около 1975 година в Кюстендил.

Имаше малко автомобили, но имаше градски транспорт (днес вече в Кюстендил няма такъв - липсата на хора в града в резултат на мъдрото му управление го остави без нужда от автобуси).

С тате се качвахме на автобус номер 6, който обикаляше града.

А ние се возехме вътре, беше есен и аз си мислех колко е хубаво да си имаш автобус и той да те вози из града.

Квартал Герена, квартал Запад, квартал Колуша.

Това са спомените ми от есента.

Днес тате отдавна го няма, аз отдавна не живея в родния си град, отдавна съм изгубил способността си да се радвам на обикновените неща, камо ли на возенето в автобус от градския транспорт.

Но все още харесвам есента.

Харесвам я повече от лятото.

Харесвам идеята, че всичко в тоя свят е в неспирен кръговрат и че живота и смъртта се хранят един от друг.

Страх ли ни е от есента?

А от смъртта?

А дали ни е страх от живота?

Особено, ако е преминал ей така, без да сме оставили следа?

Това са есенни въпроси, които никой не би могъл да си зададе, когато навън е лято.

*Коментарът е от фейсбук

Още от Коментари

Борисов: Твърде съм малък да коментирам изявленията на Тръмп (Видео)

Гутериш говори за надпревара в ядреното разоръжаване, мигрантски войни, влошени многополюсни отношения между държавите. От изказванията на Тръмп, Ердоган и всички останали виждате,

Повече пари за инвалидите е купуване на съвест

Те имат нужда от услуги, а не от изолация, казва президентът на КТ "Подкрепа" - Г-н Манолов, поискахте от НОИ и Агенцията за социално подпомагане данни за издадените решения за инвалидни пенсии.

Правата на престъпника нямат край, правата на жертвата обаче свършват със скромният надгробен паметник

Според мен болшевишкият комунист и контролираното от него общество разрушава цивилизацията чрез терора на една съдебна система, която обвинява, съди и в крайна сметка унищожава годните, читавите,

Усмивките, дами и господа, са си нашите, не са чужди!

Такива като тебе, Тото, са последните Губя си времето с нередните Вярваха само на емблемите Имат лед във вените-е! Усмивките, дами и господа, са си нашите,

Знаете ли какво са 5 пет години?!

Знаете ли какво са 5 пет години?! Толкова много, че чак общото ни съобщение за раздяла с бтв, с която се "родихме" заедно, вече да не съществува. Не мога да споделя онова съобщение за напускането ми,

Историята за брадвата и съпругата, които паднаха в реката

"Един дървар мина над реката и си изпусна брадвата във водите ѝ. Заплака от мъка, но тогава Господ му се яви и попита: - За какво плачеш? - Как да не плача,

Безхаберници с възпитание нулево. Навсякъде са и са непоправими!

На кръговото на Руски паметник супер сладка баба над 80, решена в ярко розово и червено с бяла коса и умилителни къси чорапки с къдрички тръгва да пресича на пешеходната пътека.

Хората никога няма как да бъдат напълно равни. Ето превъзходството в баскетбола на Майкъл Джордан над мен е несправедливо

Хората, където и да се намират по света, никога няма как да бъдат напълно равни. Най-малкото заради физиката ми, аз, с моите 182 см, не мога да играя баскетбол като Майкъл Джордан или друг легендарен

Той е продукт на хибридните битки на Кремъл!

От доста време се знае, че Асанж е партньор на ГРУ. Но последните разкрития, че руските спецслужби са се опитали да го изведат тайно от посолството на Еквадор и от Великобритания в дипломатически

Този уебсайт или инструменти на трети страни може да използват "бисквитки", които са необходими за функциалността им и са необходими за постигане на целите, илюстрирани в политиката за бисквитките. С натискането на бутона "Приемам" вие се съгласявате с използването им.