Гергов - диамант на прехода, дупката на Варна и съсипания ЦУМ

04.05.2017;

120 хиляди, откъдето и да ги погледнеш, са си голяма цифра.

Това е цялото население на Смолянска област и на най-големия квартал в България - софийския “Люлин”. Толкова българи всяка година сменят личния си лекар и още толкова се разболяват от грип.

120 000 са убитите само в първите 31 месеца на войната в Сирия, точно толкова са и уволнените от частния и държавния сектор след удобния за Ердоган преврат в Турция.

А сега си представете тези 120 хиляди души, огромен поток от хора, които всеки ден влизат да пазаруват в първия български мол, в централния магазин на България - разположения в сърцето на София ЦУМ.

Като огромен кошер от хора, които престъпват прага с пари вместо прашец и излизат с пълни пазарски торби с храна, с нови дрехи, с музикални инструменти, с бормашини и порцеланови сервизи, със спортни екипи, че даже и с нов москвич или жигули.

Представете си го, защото днес няма как да го видите. Това е статистика от последните години на социализма. Днес от 220 магазина в ЦУМ работят едва 12, пръснати между партера и първия етаж. Ескалаторите се движат само на първото ниво, защото от 2-рия до 5-ия етаж сградата е празна и затворена за посетители.

На мястото на гастронома в подземния етаж днес няма хранителен магазин - няма нищо. Празен е и ресторантът на партера. Отрупаните в миналото витрини със стоки днес са облепени с обяви за отдаване под наем. Но той се оказва почти три пъти по-висок от този в повечето молове. Затова мегамагазинът на пъпа на София е празен, като изключим последните етажи с офиси, и в търговската му част надали влизат повече от 100-ина души на ден.

Едва ли щях да пиша този текст за някакъв си търговски център, ако не ставаше въпрос за сграда, която, макар и построена по комунистически варварски върху останките от двореца на древна Сердика, все пак се утвърждава като един от символите на града.

Дори и превръщането й отново в централен магазин далеч не е най-добрата идея. Но едва ли някой се съмнява, че някогашният ЦУМ днес би се превърнал в чудесен Национален исторически музей. За да приюти богатствата на България в ларгото насред разкопките на Улпия Сердика. Същите, които бяха преместени от Съдебната палата в центъра в далечна “Бояна”, за да намалят драстично броя на туристите, които всяка година плащат за билет, за да ги разгледат.

В този смисъл празният ЦУМ днес е символ на глупостта, на далаверата и на уродливия преход. Също като прословутата дупка в центъра на Варна, която зее празна вече почти 30 години.

Но, какво съвпадение, и двата празни “обекта” днес са собственост на един и същи човек - на нашумелия напоследък специален посредник за тайни срещи на властта, бизнесмена Георги Гергов.

Без да навлизаме в излишни подробности, ЦУМ той купува през 2004 г. от кипърска офшорка за 20 милиона лева.

А с дупката във Варна се сдобива по познатата схема - създаване на смесено дружество с общината и придобиване на целия дял чрез увеличение на капитала и “небрежност” на общината да защити интереса си, зад която най-вероятно стои някакъв финансов стимул.

Накратко, същата схема, по която Гергов придобива и Пловдивския панаир - малко по-лесно, вече през 2006 г. - като партиен подарък от тройната коалиция, ръководена от премиера Сергей Станишев.

Но всички тези сделки е абсолютно излишно да се обсъждат, защото са напълно законни. Това, разбира се, не означава в никакъв случай, че на Георги Гергов не трябва да се гледа като на един 700-каратов нешлифован диамант на партийно-икономическата схема на прехода.

На отличен пример за взаимовръзките между партиите и икономическите кръгове и какъв е пътят от животновъдството до олигархията.

И, естествено, заклеймяването му днес не прави по-морални партийните другари и лидери, които до вчера охотно пиеха от кафето му на редовни задкулисни явки.

А ЦУМ и дупката в центъра на Варна ще продължават да зеят, докато държавата не му подари поне двойна цена и за двата “обекта”. Защото в крайна сметка държавата го е научила, че бизнес се прави само по този начин.

Така че ЦУМ и “дупката” са само един пример как в България визиите за центъра на големи градове, населени от стотици хиляди и милиони жители, могат да зависят от благоволениието на един човек.

Един-единствен, но партийно благословен...

Още от Коментари

Държавите, които имат най-малко мигранти в ЕС, реват най-много срещу мигрантите

Държавите, които имат най-малко мигранти в ЕС, реват най-много срещу мигрантите. Държави, на които не им пука за европейските ценности и за европейското законодателство, най-много реват,

България остана под миризливия съветски ботуш и извън свободния свят

Това че Борисов и управляващата корумпирана коалиция предпочетоха Вишеградския съюз пред Европейския без съмнение е най-грешното външнополитическо решение след влизането на България на страната на

Песен за мен. Калин Т. умря!

ПЕСЕН ЗА МЕН Някои казваха: Калин Т. умря. И не бяха далече от истината, защото Калин Т. наистина умря, но само тая част от него, която трябваше да умре, за да живее другата. Други казваха: Калин Т.

Не бях най-добрият баща, може би за да са сигурни други семейства

"Искам да се извиня на семейството си. Не бях най-добрия баща", каза със сълзи на очи новия вътрешен министър Младен Маринов. Думите му бяха по повод приключването на 28-годишния му професионален път

Когато мъжете лъжат, го правят с достойнство и в полза на всички!

"Един дървар мина над реката и си изпусна брадвата във водите ѝ. Заплака от мъка, но тогава Господ му се яви и попита: - За какво плачеш? - Как да не плача,

Защо се ограничаваме само с хляба? Нека производителите продават всичко без печалба

Защо се ограничаваме само с хляба? Нека производителите продават всичко без печалба. Няма да има недоволни

"Европа на нациите" означава връщане в XX век

Слушам как някакъв хахо, представящ се за "патриот", защитава тезата за "Европа на нациите". Според него сегашният Европейски съюз бил съюз на "гей-браковете".

Смяната на времето е брюкселска конспирация

Едно от доказателствата, че европейската бюрокрация е леко изтрещяла, е директивата за смяната на времето. Както обяви Жан Ишиаса: “Държавите членки следва да решат сами кое часово време ще прилагат

Аз, ако бях във Vip Brother, първо щях да номинирам за изгонване Сорос

Аз, ако бях във VipBrother, първо щях да номинирам за изгонване Сорос. *Oт

Този уебсайт или инструменти на трети страни може да използват "бисквитки", които са необходими за функциалността им и са необходими за постигане на целите, илюстрирани в политиката за бисквитките. С натискането на бутона "Приемам" вие се съгласявате с използването им.