Бием се с хитлеристите и след 9 май

16.05.2016;

При Страцин е първият български боен парашутен десант.

През септември 1944 г. тримата вече бивши регенти - Богдан Филов, княз Кирил и ген. Никола Михов, са в Москва, където ги подлагат на всекидневен обстоен разпит. И тримата знаят, че дните им са преброени. През това време българските войски се изтеглят от Македония. Ген. Михов има значителен военен опит и смята това за голяма грешка.

По негова молба му уреждат среща с ген. Герман Маландин - началник на оперативното управление при Генералния щаб на Съветската армия, един от най-близките съратници на маршал Жуков, с когото се познава от времето, когато бил военен министър. На него той казва:

“Оставете българската войска в Македония

Тя там има много добри позиции и ще прегради пътя на германците, които се изтеглят от Гърция.” Но не се вслушват в съвета му. Цялата немска група армии “Е” безпрепятствено стига до р. Вардар и се дислоцира в Македония. Едва тогава съветското командване разбира грешката си и възлага на България да се справи с немската групировка. Задачата е поставена основно на Първа българска армия под командването на ген. Владимир Стойчев. Численият й състав е 125 хил. души, колкото и на германците. Немците обаче имат превъзходство във въоръжението и в бойния опит.

Българската войска - въоръжена с пушки, а немската - с автомати

Нашите разполагат с 1100 оръдия и минохвъргачки, а немците - с 3900. Картечниците са 300 срещу 1200. Както вече казахме, немците имат превъзходство и в боен опит, те са участвали в много сражения, а българите до този момент не са воювали. Затова се смята, че българската армия само в най-добрия случай ще може да принуди германците да останат на позициите си и по този начин да не участват в сражения със Съветската армия. Реалността обаче се оказва друга. Българското настъпление започва от Кюстендил на 8 октомври и още същия ден нашите сломяват съпротивата на немския гарнизон в Крива паланка. На 18 октомври започват боевете за хребета Стражин,

който на 20 октомври е овладян от българите.

Стигат до Страцинската позиция, която е силно укрепена с бункери, окопани оръдия и там германците разполагат с 35 танка, а българите нямат нито един. Една атака би означавало да се дадат много жертви, при това с минимален шанс за успех. Българската войска се е разположила в подножието на Страцин в изчакване. Полковник Николай Николаев, който е зам. началник- щаб на армията (той лично ми разказа това през 1961 г., тъй като е съселянин на баща ми и другаруваха с него), забелязва, че всяка сутрин над Страцин се спуска лека мъгла, която се вдига по обяд. Затова предлага на ген. Стойчев план - да се използва въздушен десант. В състава на армията е

парашутната дружина с числен състав 1200 души

и 8 самолета. Тя обаче е на 130 км от фронта, затова е заповядано да се придвижи в ливадите под Страцин. Пристигат, но полк. Николаев забелязва, че парашутистите са с тъмносини гащеризони. Набързо им правят наметала от чаршафи, които превързват с ремъци към телата си. Всички са въоръжени само с пистолети, затова им дават по пет гранати. На 25 октомври в 9 ч самолетите излитат и от тях се спускат първите 96 парашутисти (всеки самолет носи по 12). Веднага се връщат и закарват следващите. Изненадата за немците е пълна, в мъглата те изобщо не забелязват спускащите се десантчици. Малко преди да се приземят, парашутистите хвърлят гранатите и с това причиняват повече паника, отколкото поражения. Само за 1 час цялата парашутна дружина е стоварена в германските позиции на Страцин, с пистолетни изстрели и с ножовете си унищожават германските войници и офицери. Мъглата още не се е вдигнала и те забелязват само нещо като бели видения, които носят гибел и смърт. А когато тя се вдига, парашутистите са пълни господари на положението. Оцелелите германци излизат от бункерите и окопите с вдигнати ръце. В този въздушен набег са унищожени 1800 германски войници и офицери и са пленени 2300 Българите дават само 80 жертви.

Войната обаче продължава. Германците са заели позициите, които преди изтеглянето на българските войски само преди по-малко от месец, са били български и от тях оказват яростна съпротива. Нашата войска ги превзема с големи усилия. На 11 ноември се разгаря голяма битка при р. Пчиня и Куманово. В нея

българите използват 35-те пленени танка при Страцин,

както и немски оръдия и картечници. На 13 и 14 ноември части на Първа и Четвърта българска армия влизат в Скопие, където са възторжено посрещнати от населението, както това става в Крива паланка и в други градове и села. То приема влизането на българските войски като последното им и окончателно присъединяване към майка България.

Както през 1941 г., хората отново разтварят домовете си да настанят в тях българските войници и офицери. Но те им казват, че вече каузата е друга - проливат кръвта си за чужди интереси. В Куманово-страцинската операция загиват 9 хил. български войници и офицери.

Според ген. Михов, ако българската войска не е била принудена през септември да се изтегли от Македония, сега жертвите са щели да бъдат не повече от 300-400. А общо в т.нар. Отечествена война, България дава 32 хил. убити и 14 хил. тежко ранени, повечето от които остават инвалиди до края на живота си.

Последните битки

от войната в Европа

На 30 април Хитлер се самоубива. На 2 май Берлин е превзет от Съветската армия. На 8 май адмирал Дьониц подписва безусловната капитулация на Германия. Руснаци, американци, англичани и французи спират военните действия. Продължават да воюват само българите. На 3 май на сражаващите се в Австрия български войски става известно превземането на Берлин и искат от противопоставящите им се германски военни части да сложат оръжието си и да се предадат в плен. Командирът на 68-а германска дивизия щурмбанфюрер Мариус Гьослер отказва и заповядва да се открие огън срещу българските позиции.

Това става в околностите на градчето Фьолнермант, което е на австрийска територия, но след аншлуса от 1938 г. германците я смятат за част от хинтерланда. Завързва се сражение, при което и двете страни дават жертви. През следващите дни се води позиционна война с артилерийски престрелки. Командващият българските военни части полк. Стоименов иска помощ от главното командване и от Съветската армия, но тя така и не му е оказана. На 50 км на север е най-близката друга българска част, която също води сражения с германски войски при Волсберг, а най-предните части на Съветската армия са на стотици километри назад (на територията на Унгария). На 8 май българите научават за капитулацията на Германия и отново приканват германците да се предадат. Но на същия ден откъм Клагенфурт идва подкрепление за немската дивизия в състав 4 пехотни роти, две моторизирани, три батареи и два танка, поради което

положението на българските военни части значително

се усложнява

Ръководейки се от военната максима, че най-добрата отбрана е нападението, на 9 май полк. Стоименов след усилена артилерийска подготовка започва атака с цел да прогони германците отвъд река Гурк и тя успява.

На 10 май германците предприемат контраатака, за да си върнат позициите, но нашите войски успешно я отбиват.

Окуражени от успеха, на 11 май войниците ни преминават река Гурк на север и юг от разположението на германците. Към 15 ч те ги атакуват по слабо защитените флангове и им нанасят значителни загуби. В същото време българската артилерия с точни попадения унищожава укрепените пунктове на германците по централния фронт.

Понесъл сериозни загуби в жива сила и техника, противникът започва изтегляне на запад. Българите обаче го преследват. На 12 май в околностите на Клагенфурт се разразява

последната битка от Втората световна война в Европа

Българската кавалерийска част обхожда противника в тил като всява смут у него, а фронталната и фланговите атаки на пехотата напълно го сломяват. Към 16 ч на 12 май германците вдигат бялото знаме. Оцелелите 630 офицери и войници се

предават в плен на

нашите военни сили

Отделни групи обаче продължават съпротивата чак до 15 май и едва тогава оръжията престават да стрелят. В знак на уважение към победилия го противник щурмбанфюрер Гьослер сваля от куртката си железния кръст, който е едно от най-високите военни отличия в германската армия, и го поднася на полк. Стоименов. Казва му, че ако България беше останала съюзник на Германия, Райхът е нямало да загуби войната, защото българската армия е доказала, че е най-храбрата в целия свят. Полк. Стоименов вежливо отказва жеста, като му казва, че има 6 български ордена, всеки един от които за него е по-ценен от германския железен кръст.

Всичко това не е отразено във военните сводки и комюникета. Колкото и странно да е, за героизма на българските войници и офицери първи разбират в английската военна експедиция, щабът на която е разположен в най-северния италиански град Брунино, защото англичаните се стремят да изпреварят влизането на Съветската армия в Австрия. Това става на 22 май.

Командващият тази част ген. Хейс научава за събитията от избягали германски офицери и войници, които се предават в плен на англичаните. Техните разкази му се струват направо недостоверни и затова той отлита със самолет за Клагенфурт. Там се среща с полк. Стоименов и му изказва възхищението си от проявения героизъм, но той скромно заявява, че българските войници и офицери са

изпълнили своя

воински дълг

Едва тогава случаят става известен на съюзническото командване, както и на военните кореспонденти. Стига се дотам, че се обсъжда дали е правилно за край на Втората световна война в Европа да се смята 9 май, след като е имало сражения и след тази дата. Меродавно обаче се оказва становището на ръководителите на страните от антихитлеристкия съюз. На Потсдамската конференция през юли-август 1945 г. Сталин, Чърчил и Труман обявяват за Ден на победата 9 май (по-късно той става и Ден на Европа) и окончателно си поделят сферите на влияние. Въпреки че България е дала

32 500 жертви във

войната с Германия,

тя се третира като победена страна. На Парижката конференция през юли-октомври 1946 г. на нея са й наложени репарации. С кръвта на убитите се запазва само териториалната цялост на България отпреди включването й във войната, защото Гърция и Югославия имат претенции да отнемат части от нея.

Някакво скромно признание за българския принос в окончателния разгром на хитлеристка Германия е поканата за участие на командващия българската армия ген. Владимир Стойчев в парада

Още от Секретно

Полковник от ДС: Госпожо, първо ще разстреляме децата ви, после мъжа ви и накрая вас!

Проф. Иван Дреников е най-младият политически затворник “Госпожо Дреникова, първо ще разстреляме децата ви, после мъжа ви и накрая вас!" Тези думи, отправени към майка му от полковник от ДС през

Преди 110 г. Турция ни признава за независими, но срещу 82 млн. франка за Русия

Комунистите отменят празника на 22 септември като царска отживелица, възстановен е през 1992 г. от кабинета на Филип Димитров Според решенията на Берлинския конгрес България е васално на турския

Как почиваше номенклатурата? Тодор Живков плувал няколко дължини в басейна в Евксиноград. Не обичал морето, защото ходел през август и тогава имало мъртво вълнение и водорасли

Само членовете и секретарите на Политбюро можели да отсядат в резиденцията, министрите – на Ривиерата, а окръжните лидери – на “Република” Бившият Първи предпочитал планината и за последно

Планиран ли е 11.09.2001 още през 40-те години?

Предупреждения, че нещо ще се случи с двете кули, има почти постоянно, а последното е само месеци преди самолетите да се разбият в сградите и да изпепелят всичко след себе си.

Какво е Predictive Programming и кой контролира бъдещето ни

Понякога ги виждате във филми, книги, реклами, предавания или обикновени изображения. Съобщения, които в дадения момент не са имали абсолютно никакъв смисъл или са били просто част от историята.

Как промиват мозъка ни?

Да ни втълпяват идеи чрез Predictive Programming, не е единственият начин, по който действат правителствата, за да контролират съзнанието ни. Те използват и много други техники.

Ленин заповядва на Сталин да си почива и да ходи на курорт

Владимир Илич се уплашил, че наследникът му за висшия партиен пост няма да доживее конгреса, на който щял да бъде избран, и го задължава да замине на Черно море По-късно на ВИП комунистите им се

Офицерът от ДС със смъртна присъда Владо Костов: Аз оцелях, а Георги Марков - не, заради дозата на отровата

-Господин Костов, наближавате почетен юбилей. Как се чувствате и с какво се занимавате в момента? - Какъв юбилей? 85-и рожден ден и какво? То беше нещо, което изглеждаше трудно достижимо,

Русия започна най-големите военни учения в съвременната си история. Подготвя се за "голям конфликт"

НАТО предупреди, че Русия се подготвя за "голям конфликт", информира ДПА. Русия започнаха най-големите военни учения в съвременната история на страната.

Този уебсайт или инструменти на трети страни може да използват "бисквитки", които са необходими за функциалността им и са необходими за постигане на целите, илюстрирани в политиката за бисквитките. С натискането на бутона "Приемам" вие се съгласявате с използването им.