Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Хайтов намразва Радой първо лично, после политически ОБВИНИТЕЛЯТ: Николай Хайтов, известен писател, автор на "Диви разкази", председател на СБП (1993-1996)

Приживе Николай Хайтов и Радой Ралин обитават квартал "Изток". Не са близки съседи, но са добри приятели.
Както на всички колеги, Радой е симпатичен и на Хайтов с "неговите пощипвания на властта". Когато излиза знаменитата му книга с епиграми "Люти чушки", сатирикът подарява една на писателя с посвещението: "На Николай Хайтов - за братското отношение. 17 ноември 1968 г."
Враждата между двамата творци настъпва 4-5 години след това братско посвещение. По причина, която изглежда доста
маломерна за такива първенци на духа
По онова време Хайтов е председател на Творчески фонд на Съюза на българските писатели (СБП). Този пост е най-важният след председателския, защото във фонда са парите, от които на членовете на съюза се отпускат безлихвени заеми, творчески помощи, контрактации, командировки в чужбина и други финикийски екстри.
Според Хайтов веднъж Радой Ралин, който обичал да почива в писателската станция на СБП в Хисаря, го помолил да отпусне месечна заплата на местен зъболекар, срещу която той можел да лекува зъбите на почиващите членове на съюза.
По това време зъболечението у нас е безплатно, в Хисаря има стоматологични кабинети и Хайтов отказва да създава специален щат за зъболекар към почивната станция. "Отказът ми да зачисля приятеля му на заплата го вбеси и оттогава - ни да ме види, ни да ме чуе", казва Хайтов в едно интервю. - Това беше
поводът за нашето сблъскване,
което с течение на времето се превърна, от негова страна, в едно нестихващо гонение, намерило израз, по едно време, в директното изявление по телевизията, че аз съм му най-омразният човек."
През 1994 г. враждата между двамата творци избухва с нова сила като вулкан. Радой Ралин организира всенародна инициатива "Всеки по левче за сценария "Аз съм Левски". Хайтов го обвинява че това е кощунство с образа на Левски.
Във в. "Дума" писателят публикува статия, в която буквално разгромява сценария на
Радой Ралин
Критиките му са главно срещу историческите неточности в тълкуването на образа на Апостола, но не са спестени и художествените слабости в сценария.
Вместо да се възползва от правото си на отговор в същия вестник, Радой Ралин прави рядко срещана "рекламна диверсия". В броя от 8 ноември под снимка на Хайтов излиза следният текст: "Горепосоченият посредством своята публикация в бр. 159 на в. "Дума" увеличи тройно нашите спонсори, поради което изказваме своята благодарност към редакцията."
В своя бележка "Дума" обяснява, че номерът на Р.Р. минал заради доверчивостта на новоназначена неопитна служителка в рекламната служба. "Но за да остане в сянка - пише още в редакционната бележка - Р.Р. пуска режисьора Андрей Алтъпармаков да брои парите и да подпише фактурата."
Хайтов регира с нова атака срещу сатирика. Обвинява го, че стои зад сериала "Гори, гори, огънче", излъчен по БНТ. Ралин наистина е консултант на филма, който разказва за сложния живот в помашко село. Хайтов, който добре познава бита и нравите в този край, обвинява авторите в тенденциозно показване на хората и проблемите там. Той нарича Радой "подлец" и се заканва
да извади на бял свят банковите му сметки
Кин Стоянов, синът на поета, е свален от поста председател на фондация "13 века България". В предаване по БНТ Радой Ралин заявява в прав текст, че синът му е станал жертва на Николай Хайтов.
През 1993 г. Хайтов е избран за председател на СБП. Докато трае изборът Радой го нарича "агент на Луканов" и "бандит". Хайтов не забравя това. На събрание на съюза през 1996 г. обвинява Ралин, че е сред главните виновници за разделението на гилдията.
В интервю сатирикът отвърща на обвинението на Хайтов: "Гнус ме е да произнасям и коментирам няко имена. Извинявайте.
Така или иначе времето на партийната диктатура е изживяно, с това не могат да приемат те. Писателите не трябва да се конфронтират помежду си, трябва да се конкурират. И то на базата на естетическите си различия - кой ще пише по-ярко за живота.
Аз и група писатели се отделихме от СБП, защото ни омръзна налаганото плахо, сухо, протоколно отражение на реалността. Къде отидоха фантазията, поривите, пламъците, нюансите? Да преразказваш без концепция и чувствителност е по-лошо от социалистически реализъм..."
След всичката тази размяна на удари,
Радой Ралин обявява,
че ще емигрира в Чехия Говори се, че поетът със славата на вечен дисидент прави това, защото не издържал повече войната с Хайтов.
В едно интервю от 31 декември 1996 г. обаче Радой Ралин посочва други причини за емиграцията си: "Не съм доволен от властта и от демокрацията. (Тогава България се управлява от червеното правителство на Жан Виденов - б.а.) Имам критики не само към правителството, но и към всички партии. Но аз не искам да емигрирам, за да бъда дезертьор, за да се скрия. Аз искам да живея в България и да понеса всичките изпитания солидарно, но да не бъда гражданин на тази държава. Нека тя да разбере, че ме е загубила..."
А защо в Чехия? "Защото знам чешки и защото е страната на Вацлав Хавел, когото обичам и като сатирик, и като драматург, и като човек!", отговаря Радой Ралин. Оказва се, че по конституция чехите приемали само осъдени емигранти. "Какво да правиш - несъвършени закони", махва с ръка той. А
кой в България
ще се осмели
да даде под съд
и осъди този изключително популярен човек?
Николай Хайтов обаче никога не си оставя магарето в калта. През 2001 г. излиза книгата "Който има ухо, да чуе..." Тя е във вид на анкета с писателя, въпросите задава о. р. полк. Иван Гащилов. От 130 страници 22 са "посветени" на Радой Ралин.
Разбира се, не е подминат и прословутия скандал около "Люти чушки", издадена през 1968 г. Тогава Радой Ралин е уволнен от в. "Стършел и си е спечелил славата на непоправим дисидент.
Около него се носят какви ли не слухове: че е под домашен арест и приятели му носят храна, защото семейството му гладува, че е интерниран в Силистра, че е в затвора и т. н.
В книгата си Хайтов опровергава "гладуването" на Ралин с цифри и факти, извадени от архива на Творческия фонд. От документите става ясно, че от 24 ноември 1969 г., след уволнението му от "Стършел", на Радой Ралин са изплащани по 160 лв. месечно. Той се е водел на заплата към Творческия фонд към СБП. Само че парите са му давани под формата на "творческо подпомагане". А от 1956-а до 1988 г. сатирикът е получил 31 400 лв. безлихвени заеми и творчески помощи в размер на 6000 лв.
Хайтов вади още данни. През 1972 г. по нареждане на ЦК на БКП Радой Ралин е изпратен на служба в Кинематографията. После е преместен в звената на СБП - издателството и в. "Литературен форум", където се пенсионира със заплата на зам.-министър върху 670 лв. на щатна длъжност "наблюдател".
През 1968 г. се говори, че непродадената част от тиража на
"Люти чушки" е иззета от книжарниците Най-голям гняв у властта предизвикала епиграмата"Сит но послушен".
 "Сит търбух,
 за наука глух.
Като илюстрация карикатуристът Борис Димовски е нарисувал прасе, чиято опашка завършва с подпис. Говори се, че Димовски умишлено имитирал подписа на Тодор Живков. "Това с подписа Хаим Бенатов (български писател - б. а.) го измисли...", ще каже след години Радой.
Иззетата част от тиража е изгорена в пещта на Полиграфическия комбинат. Но неизгорели страници от книжката започват да изхвърчат през комина, хората ги събирали из околните улици и отново сглобявали книжката.
Хайтов опровергава това твърдение с факта, че в Полиграфическия комбинат "Димитър Благоев" няма пещ и комин.
Писателят обвинява Радой, че в "Люти чушки" безцеремонно е преписал Петко Славейков от неговия сборник "Български пословици", отпечатани през 1956 г. "От общо 124 епиграми в "Люти чушки" - твърди Хайтов -
Радой е заимствал
69 от Славейковите
и ги публикува
без никаква промяна
и без никъде да спомене името на същинския автор, т.е. събирач." Аргументира твърдението си с конкретни примери. На стр. 217 при Славейков е: "Дето брадва заповядва - там народът не се радва." При Радой досущ същото: "Дето брадва заповядва - там народът не се радва." И т.н.
В интервю Кин Стоянов разказва, че е чел протокола от заседанието на ЦК на БКП от 1968 г., на което се разглежда историята с "Люти чушки". Баща му Радой Ралин и художникът Борис Димовски са заклеймени като автори, застанали на антипартийни позиции, като хора, които чернят ръководството на БКП. Някои от участниците в заседанието настояват на двамата да бъде забранени всякакви публикации.
Всеки от критикуваните изпраща писмо до Живков. Радой пише, че е подложен на репресии заради клеветнически внушения. Писмото му завършва така: "За пети път оставам без работа, но нали който е решил да става пожарникар, ще се опарва неведнъж."
В "Задочни репортажи от България" Георги Марков размишлява върху "феномена
Радой Ралин"
Той описва своя среща с Тодор Живков, на която "първият ръководител" посрещнал него и един кинорежисьор в много мрачно настроение. По време на разговора изведнъж извадил "Люти чушки", показал карикатурата с опашката на прасето и избухнал в яростен монолог.
Хайтов обаче е на съвсем друго мнение по въпроса за отношението на властта и Живков към сатирика. "Нека сме наясно, че Радой Ралин никога и от никого не е бил "преследван" - казва писателят. -
Той беше
най-влиятелната
фигура пред
самодръжеца Живков
и единствен от писателите имаше в тефтерчето си личния му телефон. Той можеше с една дума да издейства апартамент за когото си иска - от личната квота на Живков; или пък среща със самия "Първи" без посредничеството на неговата секретарка..."
Прерових много архиви, но никъде на намерих реакция на Радой Ралин по повод "Който има ухо, да чуе..." Тия дни попитах Кин Стоянов дали я е чел. Той каза: "Не искам да коментирам отношенията между баща ми и Хайтов поради различни причини. Нека двамата продължат да спорят във Вечността...

Коментара ()

Вашият коментар