Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Злото идва от невежество! Тензин Дхаргие

 

През 1977 г. едно 9-годишно момче, син на бедни бежанци от Тибет, пристъпва за пръв път прага на каменния манастир "Сера Мей".
Наоколо цъфтят дивите рози, на които е кръстена свещената обител. Построеният през 1419 г. "Сера Мей" е един от трите най-големи университетски манастири от будистката философска школа "Гелугпа".
Между стените му роденият в Индия тибетец Тензин Дхаргие ще изучава дълги години 5-те основни аспекта на будистката наука и философия - "Логика", "Усъвършенстване на мъдростта",
"Средният път"
"Метафизика" и "Етични дисциплини". Негов наставник ще бъде Йонгзин Линг Ринпоче, 97-ият висш представител на традицията "Гелугпа" и учител на Негово Светейшейство 14-ия далай лама. Девет години по-късно, с навършване на пълнолетие, младият Тензин е избран за преподавател на монасите в "Сера Мей" и ги обучава от 1986 г. до 1995 г.
"Общество, което не признава и не разпознава духовните ценности, изпада в криза. Това е неговата историческа, фундаментална грешка!... Трудно е да се формулира еднозначно кой е най-големият порок на един живот или на поредица от животи. Въпросът е пряко свързан с целта на Негово Светейшество 14-ия далай лама - опазването на човешките ценности. В този свят хората трудно осъзнават и разбират търпимостта към различните, грижата за другите, любовта и състраданието, а става все по-лошо и по-лошо... Страданието е два вида: човешко творение и природно. Безсилни сме пред земните стихии и няма как да избегнем катаклизмите, но със сигурност можем да спрем себе си... Човекът е източник на неописуеми мъки за другите живи същества. Причината е липсата на духовни ценности. На емпатия, милосърдие, любов, доверие, на чисти и открити сърца..." - споделя Тензин Дхаргие в интервю за в. "168 часа".
През 1995 г. 27-годишният монах Тензин полага успешно изпит за научната степен "Геше Ларампа", еквивалентна на доктор по философия - най-високото ниво в будистките учения от традицията "Гелугпа". След няколко месеца е поканен да преподава и от тибетския
тантричен манастир
"Гюдмед". Светата обител е създадена през 1433 г. в столицата на снеговете Лхаса и вече 500 години съхранява свещеното изкуство и тайните практики на тибетския будизъм. През 1959 г., когато далай лама решава да напусне Тибет, 150 монаси от "Гюдмед" го следват в изгнанието му. В жестоки зимни условия 151 мъже преминават Хималаите, носейки със себе си чудодейни тъкани и свещени текстове, символизиращи учението на Буда. Тибетците намират убежище в Индия и след 13 години получават от индийското правителство участък земя в щат Карнатака. Тук с благословията на далай лама изграждат втори манастир "Гюдмед", копие на оригиналния, сред селище на тибетски бежанци. Работят години наред, борейки се с джунглата, глада, сухата и неплодородна земя,
без средства
за съществуване. Тензин пристига в индийския "Гюдмед" вече убеден, че историята на Буда и битката му за истина е история на всяко живо същество.
"Буда е основателят на будизма, но той е и най-великият учител, който ни показва пътя към просветлението. Ако се вгледаме в биографията му, ще се убедим, че всички съзнателни същества притежават същите способности, същия потенциал. Наричаме го естествено постоянно стремление към природата или същността на Буда (на тибетски: rang-bZhin-gyi-rigs) и към усъвършенстването є (rgyas-'gyur-pa'i-rigs). И двата термина напомнят за способност­та на всяко създание, не само на човека, да постигне
пълно просветление
като Буда и да стане Буда. Всички ние бихме могли да извървим пътя му. И също като него да достигнем истината и вечното щастие!..." - напомня Тензин, чиито изключителни познания са признати от трите най-авторитетни манастири от традицията "Гелугпа" - "Сера Мей", "Дрепунг" и "Гаден", още преди да защити доктората си.
"Ако говорим за поредица животи или за поредица от прераждания, от будистка гледна точка негативните емоции са най-големият ни враг.
Най-погрешният избор!
Разрушителните емоции са истинската причина да привличаме страданието и нещастията. Ако ги отглеждате в себе си, ако привикнете с тях, ако им отдавате енергия и ги оставите да се хранят с вас, те ще съсипят и настоящето, и бъдещето ви. Техният ефект е не просто тук и сега... Нещастието ще стане ваша сянка в този и следващите ви животи..." - предупреждава будистът Тензин.
В Европа Дхаргие изнася първите си лекции върху будистката наука, медицина и философия преди 15 години. През 1997 г. 14-ият далай лама, който е напътствал досега Тензин, го кани при себе си в Дарамсала, Индия - свещеният град за тибетци. Там го благославя
с доживотната мисия
на духовен учител, проповядващ за любовта и състраданието. Оттогава Тензин не спира да пътува из Стария континент, Азия и Америка. През 1999-2000 г. преподава в Университета на Вирджиния, Шарлътсвил, САЩ, работейки със световноизвестния тибетолог проф. Джефри Хопкинс. През 2000 г. е определен от далай лама за духовен наставник на будисткия център "Ши Друп Линг" в Грац, Австрия, където преподава тантрически будизъм. През 2003 г. Тензин основава нов будистки център в Залцбург - "Текчен Дхонгаг Челинг", и заминава за Тайван, за да се включи в спасителните операции след вирусната епидемия SARS. Две години по-късно, пак по настояване на далай лама, поема ръководството на новооткрития с негово участие "Международен институт за висши тибетски изследвания" в Хютенберг, Австрия. Институтът е
създаден под патронажа
на далай лама, с подкрепата на австрийското правителство, управителя на провинция Каринтия д-р Йорг Хайдер, кмета на Хютенберг Рудолф Шратер и на проф. Хайнрих Харер, автор на бестселъра "Седем години в Тибет". Като негов директор Тензин през 2010 г. организира семинари в Любляна, Будапеща и Братислава.
"Питате ме как виждам бъдещето на човека? В този свят негативните действия и злото са следствие от невежество и липса на състрадание. Трудно е да се предвиди какво е бъдещето. Не смятам, че съм способен на това. Аз съм обикновен будистки монах и учител, който следва учението на Буда. Именно в неговата философия е водещ кармичният закон за причинно­следствената връзка. Каквото посадиш днес, това ще пожънеш утре. Ако причината е негативна, следствието ще е лошо, защото казуалността действа безотказно и неизбежно. Ако се вършат
множество злодеяния
и се трупа карма, тогава съвсем естествено ще узреят и негативните последици, тъй като следствието е винаги предпоставено от причината. И негативната последица ще връхлети онзи, който е създал причината. Ако искате да отгледате ябълково дърво, трябва да засадите семенца в подходящата почва, да ги поливате, да им осигурите слънчева светлина и топлина и резултатът няма как да не се прояви - ябълковото дърво. По същия начин, ако не искате отровно дърво, но въпреки това създавате и предизвиквате да се случат всички предпоставки и причини за появата му, тогава, независимо че не сте го искали, не ще го спрете да разцъфне. Това е само груб пример как причината и следствието работят в съзнанието ни, предопределяйки феномените в нас и вън от нас."
В разговора ни се прокрадва сянката на страха от непознатото и тленността. Като съмнение, "минирало" цялата съвременна култура на пазарни "ценности", капитал и преходност. Западният човек отдавна се е
вкопчил в крайностите
"от раждането до смъртта", ограничавайки пътя на душата си от земния живот през смъртта до рая или ада. В малкия отрязък на "Аз бях" най-пътеводните му светлини се оказват и най-илюзорните. Затова Тензин казва:
"Хората на Запад имат шанс да достигнат по-високи нива на осъзнаване и дори просветление чрез духовни практики, състрадание и неегоцентризъм. Това, естествено, се отнася не само до западните общества, но и до целия свят! Погледнете към Азия и Китай: някои от лидерите им са дори по-зловредни от западните. За съжаление цивилизацията ни прави най-фаталната си грешка и залага на сбъркани "ценности"! Алчност, привързване към материалното, издигане в култ на парите и власт­та. И най-вече: убеждението, че всички ТЕ могат да ви направят щастливи! Едва ли има по-грешен път от този. Принципът е: всеки човек, без значение дали е роден в източна или западна култура, има
възможност да промени
своя ум, своя начин на мислене, но когато вече са се развили силни зависимости от материалното, промяната е труднопостижима. Изисква се време, а на финала може да се окажете същият, какъвто сте били в началото. Първо, трябва да откриете своя учител или просто някой, който да ви указва пътя и да ви сочи знаците, и второ - за да ги чуете, това трябва да е кармична връзка. Основният потенциал е заложен във всеки от нас. Въпросът е как ще воювате за себе си! В някои случаи е прекалено болезнено, тъй като най-често хората превръщат привързаността си към материалното в навик и следват цял живот поведение, подчинено на вещи, пари и власт. Важно е да не се отказваме от
духовните ценности
и да не губим духовната си същност. Ние не сме само физически тела. Ние сме много повече от тях!... Ето защо организации като Будистка общност в България са от изключително значение. Те са охранители на духовните ценности, пазят паметта за духовното и се опитват чрез духовни практики и обучения да преподават най-ценния урок на будния ум - състрадание и любов в свят на страдание, подменени добродетели и груб материализъм."
Страхът от смъртта е чужд понятийно на будизма. Именно в будизма откриваме най-подробните описания на самия процес умиране. Последният миг на съзнанието в този живот се нарича "чистата светлина на смъртта". В "Тибетска книга на мъртвите" тя е "чистата светлина на съвършената реалност", в която се потапя умиращият и която по време на
клинична смърт
западният човек възприема като сияйно светлинно същество, дошло да го посрещне.
"Будизмът не приема концепцията за душата във вашия смисъл. Будизмът не приема "Аз", който не зависи от своите елементи, съставящи цялото - "bdag-pa-po". Приема се по-скоро личността или същността Аз (тиб. gang-zag). Идеята за gang-zag означава, че цялото не прекъсва. Тя се запазва. Именно същността е тази, която преминава от живот в живот, съхранявайки се без прекъсване. Това наричаме непрекъснатост на съзнанието. Съзнанието и същността вървят заедно. Съзнанието никога не умира, същността не умира, но конкретната ви личност в този живот умира."

 

Равни в правото си на щастие

Тибетският учител тълкува простичко теорията за междувидовото равенство. Обяснява защо будизмът и особено школата "Махаяна" са основани върху концепцията за състраданието и любовта към всички съзнателни същества. Не само към хората. "Състраданието към тях и грижата за тяхното щастие е будистка ценност. Щастието на всички живи същества, сетивни и съзнателни... Всички феномени със сетивност или същества със съзнание притежават изначални и неотменими, еднакви права да получат и постигнат щастие и да не страдат. Никой не иска да страда. Нито ние, хората, нито те. Будизмът ги възприема като равни в правото си да бъдат щастливи. Няма такъв закон или принцип, който да узаконява употребата на друго живо същество за нуждите на човека! Тази грандиозна експлоатация е трагедия, но къде са корените є? Човекът употребява и убива милиони животни, същевременно в обществата ни лица с власт експлоатират други хора и карат по-слабите от тях да страдат. Този порочен кръг определяме като самсара, кръговрат, циклично съществуване, което води до безмерно страдание."

Грешките в Страната на розите и 20-годишния преход

ДОСЕГА Тензин не е идвал на българска земя. Първото му посещение е по покана на "Будистка общност в България" и председателя є Петя Димитрова, писател, главен редактор на в. "Свръхестественото" и журналист. Поканата е отправена веднага след като представители на общността се срещат специално с него и са благословени от далай лама в словенския град Марибор на 7 април 2010 г. На 26 март 2011 г. той ще изнесе първата си лекция в София "Щастие за всички" пред българска аудитория. На въпроса редно ли е човек да бяга от националната карма на народа си, Тензин отговаря без колебание. Никой не може да избяга от себе си. Според него най-горчивият факт за съвременна България са 20-те години преход и върволицата от хиляди напуснали и напускащи я млади хора, лекари, учени, студенти, търсещи по-добър живот и по-добро заплащане извън родината си. "Отговорността да следвате определени цели и да достигнете стандарта на най-богатите страни е изцяло ваша. Всъщност навсякъде е едно и също, независимо че вашите учени и специалисти заминават зад граница в очакване на по-добри условия. Те биха могли да правят същото и в собствената си страна, но за да останат, трябва да знаят защо поемат отговорност като българи, защо са почтени към българското, защо са честни към сънародниците си. На свой ред правителството трябва да поеме и понесе отговорност към собствения си народ. За да има отговорност и от едната, и от другата страна, са необходими духовни ценности. Състрадание, любов към по-слабите и онеправданите, помощ за по-бедните и социално слабите, а не затваряне на очите пред чуждото страдание. За общата национална и индивидуална карма е изключително важно да си помагаме - тогава човек става по-щастлив и пълноценен. Вторият аспект на проблема: учени напускат, след като са получили своите дипломи... Да се стремиш към ниша, в която да задоволяваш собствените си нужди, след като си израснал в друга среда... е грешка, ако загърбваш хората, които са ти помогнали да израснеш" - категоричен е Тензин.

Демократични избори вместо пожизнено лидерство

"ОТ изборите през 2001 г. - признава 76-годишният Тензин Гятсо - аз се оттеглих наполовина, не участвам в ежедневното вземане на управленски решения, с което имам и повече време за благотворителност и хуманни мисии. Същността на демократичната система накратко е поемането на политическа отговорност от избрани представители в името и за доброто на народа. За да завършим процеса на демократизация, трябва да предам властта си на такъв избран лидер. Липсата на опит и политическа зрялост в нашите демократични институции ни спираше да го направим по-рано. Четири века далай ламите на Тибет бяха и политически водачи. Вероятно затова ще е трудно за тибетци да си представят и да приемат политическа система, чийто глава не е далай лама. Не случайно през последните 50 години се опитвах по различни начини да окуража хората да участват в политическия процес... Признавам, че много тибетци във и извън Тибет горещо настояват да остана техен политически водач в това критично време. Идеята ми да прехвърля политическата власт не произтича от желание да се освободя от отговорност или от обезверяване. Точно обратното - искам да поверя другиму своите правомощия единствено в името на тибетския народ и за негово добро. Изключително важно е да осигурим приемствеността и оцеляването на тибетското правителство в изгнание и да продължим борбата, докато въпросът на Тибет не бъде окончателно решен. Ако трябва да останем в изгнание още няколко десетилетия, ще дойде неизбежно времето, в което аз няма да съм способен да изпълнявам правомощията си. Ето защо е нужно да установим стабилна система на управление, докато съм все още здрав, за да може тибетското правителство да стане по-скоро независимо и разчитащо единствено на себе си, а не обвързано с далай лама. Ако успеем да въведем такава система отсега, аз ще продължа да помагам в разрешаване на проблемите, ако съм необходим. Отложим ли приемането є, ще настъпи ден, в който няма да съм годен за лидерство, а несигурността ще се окаже непреодолимо препятствие. Дълг за всички нас е да предотвратим такава възможност."

Далай лама няма да избира свой наследник

НА 7 март 2011 г. назначеният от Китай губернатор на Тибет Падма Чолин заяви, че на 14-ия далай лама Тензин Гятсо няма да бъде разрешено да избира сам своя наследник.
Малко по-рано Тензин Гятсо обяви решението си да се оттегли от лидерския пост и да го предаде на свой заместник. По традиция далай лама е едновременно духовен водач и държавен глава на тибетското правителство в изгнание до смъртта си.
След смъртта на най-висшия духовен водач висшите лами търсят момче, родено около времето, в което е починал. Използват се различни методи за разпознаването на истинския преродил се лама. Тъй като той е с огромно влияние, изборът е от изключително значение не само за тибетския народ, но и за Пекин. За да предотврати поредните намеси в тибетската религиозна и културна автономия, далай лама официално предложи няколко решения, включително и сам да посочи наследника си. Този ход ще е сериозно нарушение на традицията. Същото намерение е заявявал и през ноември 2007 г.
"Ако Китай избере моя наследник след смъртта ми, народът на Тибет няма да го поддържа, тъй като в него няма да бие сърце на тибетец!" - категоричен е той още тогава.
На 14 март 2011 г. Негово Светейшество Тензин Гятсо оповести своето окончателно решение да се оттегли от политическия пост в обръщение до представителите на XIV-ото народно събрание на тибетци в изгнание. "Всеизвестно е, че древен Тибет, съставен от три провинции (Cholkha-sum), е бил управляван от 42-ма тибетски царе, започвайки с Нятри Тсенпо (127 г. пр.н.е.) и завършвайки с Три Ралпачен (838 г.). Тяхното управление е продължило почти хиляда години. По това време Тибет е бил известен из цяла Азия като могъща нация, сравнима по военна сила и политическо влияние с Монголия и Китай. С развитието на тибетската литература, с дълбочината и обхвата на тибетската религия и култура страната ни се е утвърдила като втора след Индия. След раздробяването на централната власт през IX в. в Тибет властват няколко управници, чиито правомощия са ограничени до техните феодални владения. Тибетското единство е отслабвало с годините. В ранния XIII в. Китай и Тибет попадат под контрола на Чингиз хан. Въпреки че Дрогон Пагба възстановява суверенитета на Тибет през 60-те години на XIII в. и властта му се разпростира над трите провинции, честата смяна на владетели през следващите 380 години води до невъзможност да се отстоява и поддържа единството на Тибет. Липсата на каквато и да била централна власт и честите вътрешни конфликти рефлектират върху политическата власт на Тибет, която гасне" - припомня Тензин Гятсо в обръщението си, публикувано на официалния му сайт. Дрогон Чогял Пагба, известен още и като Пагба лама, е петият глава на тибетската будистка школа "Сакя". Той е първият тео­кратичен монарх на Тибет, който утвърждава за векове напред политическото и религиозно влияние на Тибет в региона. Пагба е духовен наставник на Кубилай хан - петият и последен велик хан (хаган) на Монголската империя и основател на династия Юан, който властва над по-голямата част от територията на съвременен Китай и Монголия.
Откакто 5-ият далай лама през 1642 г. установи правителството на Тибет "Ганден Подранг", следващите далай лами бяха едновременно духовни и временни политически лидери на Тибет. При неговото управление всичките 13 административни области на Тибет се радват на политическа стабилност, будизмът процъфтява в Тибет, а тибетският народ е благословен с мир и свобода. В края на XIX и началото на XX в. на Тибет не само му липсва адекватно политическо управление, но и възможност да развива международните си отношения. 13-ият далай лама придобива за кратко власт през 1895 г., но е принуден също да избяга в Монголия и Китай през 1904 г. заради нахлуването на британските войски, а през 1910 г. - в Индия, след инвазията на манджурски Китай. През 1913 г. се завръща в родината, а тибетският суверенитет е възстановен. Действията му водят до известен напредък, но той не е в състояние да изпълни крайната си цел, което е завещанието му от 1932 г. - една година преди смъртта му. Като изключим избледнялото политическо лидерство, недостатъците на временно управляващите и тяхната администрация, правителството "Ганден Подранг" осигури като цяло стабилна власт през последните четири века.
"От млад съм наясно колко необходима е нова политическа система за Тибет. На 16 години бях принуден да поема политическото лидерство, без да познавам тибетската политическа система и външните є отношения. Независимо от това, исках силно да направя адекватни за времето реформи и успях да постигна някои фундаментални промени. За съжаление, нямах възможността да продължа реформите заради обстоятелства, независещи от мен. Наскоро след пристигането ми в Индия през април 1959 г. ние учредихме министерства, начело с министри, отговарящи за образованието, опазването на културата ни, благоустрояването и социалната защита на тибетската общност. През 1960 г., следвайки принципите на демокрацията, избрахме и първата комисия от представители на тибетския народ, а през 1963 г. приехме проектоконституция за бъдещия Тибет.
Нито една система на управление не може да осигури стабилност и прогрес, ако зависи само от един човек, без подкрепата и участието на народа в политическия процес. Правилото "един човек - една власт" е отблъскващ анахронизъм. Положихме огромни усилия да закрепим нашите демократични институции, за да служат на дългосрочните интереси на 6-милионния ни народ, не от желание да копираме другите, а защото демокрацията е най-представителната система на управление" - убеден е далай лама.

Коментара ()

Вашият коментар