Това е издание с оригиналния текст на "Записки по българските възстания." Уникална книга, която дава много добра представа за българското общество във време разделно. Захари Стоянов прави много добър социално-психологически анализ на обществото по онова време, книгата е шедьовър и най-удивителното е, че наблюденията му за българите тогава се припокриват със сегашните им характеристики. Според Захари, всички предадени българи-революционери, са били предадени от българи, а не от турци, с които комитите също са имали работа. Само от българи! Най-неприятните според Стоянов, са били еснафите, които не са искали да си развалят отоманското спокойствие с революции. Може да не са имали свободи, може да не са били част от Европа, ама какво от това, нали падишаха не сече преклонена главица...важното е хляб да има. Захари описва как когато са водили революционери оковани във вериги на съд от Севлиево към Търново, по пътя бабички са плюли и кълнели мъжете, за това че „бунят раята” и й нарушават спокойствието. „Три свещи ще палим до утре, за да ви обесят до сутринта!” са крещели те, пише Стоянов. Това не ви ли звучи познато? „Стабилността" и тогава е била в опасност!:-) Захари с тъга отбелязв, че градовете Елена и Котел не са възстанали заради чорбаджиите си. Не са искали да си развалят рахата в тази „отоманска идилия.” Бенковски никога не им е простил това. А пък в Копривщица първоначално въстаниците ги заключват в един хамбар – пак българи—„за да не ставали зулуми.” Чак когато пристигат и други четници и казват на чорбаджиите, че „московците идат” (блъфирайки) уплашените чорбаджии отключват вратите на пленниците си...че знае ли се кой ще дойде на власт.....

Та много има да се научи от историята българска.... А именно, че една шепа хора, се отказват от комфорта си за едната му пуста свобода и независимост. А за голяма част от раята, хлябът винаги е бил по-важен.

Асоциации има ли?

*От фейсбук!