Понеже е 9 септември, а ние всичко вече изписахме за тоя ден, мисля да поговоря малко за изкуство.

В музиката винаги са съществували две школи, които я тълкуват.

При социализма се говореше за изкуство, което отразява действителността.

В тоя ред на мисли темите по история на музиката бяха нещо от типа - "Музиката на Бетовен и отражението на френската революция вътре".

Или пък - "Стравински в навечерието на ВОСР (Великата октомврийска социалистическа революция, която нито е велика, нито е октомврийска, щото я празнувахме ноември).

Другата школа пък винаги е казвала, че изкуството съществува само за себе си и това, че ние се опитваме да му придадем някакви исторически обяснения е нелепо.

Социалистическите изкуствоведи обвиняваха западните във формализъм и самоцелност.

Западните пък се смееха на соц музиковедите и ги питаха, грубо казано, това изкуство да не е сирене, че да го режат с нож.

А истината е следната - Бетовен пише своята трета симфония и я посвещава на Наполеон Бонапарт.

Още преди премиерата и обаче той се разочарова и къса първата страница на симфонията си.

След което я нарича "Ероика" (героична).

И така симфонията се появява на бял свят.

С име, родено от разочарованието на един велик композитор.

И с история, доказваща, че музиката не може да отрази нещо конкретно, а по - скоро е абстракция, която съществува много по - високо от някакви времеви и пространствени измерения.

По - късно Брехт ще поиска да постави пиесата на Бекет "В очакване на Годо", като на екран зад героите ще минават кадри от войни, глад, бедствия.

И така монологът "Спал ли съм, докато другите са страдали" ще получи в брехтовите виждания много по - голяма сила.

Само че Брехт няма да си даде сметка, че ограничавайки нещо в кратък период от време, ще лиши зрителя от фундаменталното значение на текста на Бекет.

Това е малка история за изкуството.

Разказвам я, защото днес отново говорим за "изкуството като отражение на действителността".

А действителността включва социални мрежи, интернет, риалити шоу, политически замеряния с фекалии, спорове за и против от две грантовомотивирани страни, опит за диктатура на посредствеността и киселини от ядене на джънкфууд.

Има ли смисъл да ви разказвам това на 9 септември 2018 година?

Не мисля.

Днес никой не го вълнуват разказите за музика и изкуство, защото ние нямаме нужда нито от Бетовен, нито от Бекет.

9 септември победи веднъж през 1944 година.

Насилствено.

А днес победи втори път.

Чрез плодовете, засяти тогава и поникнали сега.

Благодатно наторявани от нас и собствените ни мисловни екскременти.

Честита победа, другарки и другари!

На царя му взеха имотите, но за сметка на това си имаме принц Азис, който ще води новия сезон на Вип Брадър.

Чувам, че джакузито там бълбукало в сол мажор...