Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Веселяци и олигарси реализираха мечтата “България  на три морета!”

Как полицаи, митничари и търговци се приспособяват към българското преселение към курортите в Гърция

Съдейки по обживяването на гръцките курорти, лозунгът “България на три морета” рязко се изпълва със смисъл. Българските летовници са дислоцирани по цялата беломорска брегова ивица от Атон до Атина, най-нагъсто са в околностите на Кавала и на Халкидическия полуостров, но се срещат и по островите, чак до Йонийско море.

През 90-те беше рядко щастие да срещнеш сънародници, карайки ваканцията си в “Люлката на цивилизацията”, докато днес там на седем-осем руснака се падат поне по двама българи. На всяко: “Федя, иди сюда”

се чува и едно:

“Нидей гази в

трънкити, чи

боцкат”

През юли и август в южната ни съседка се наблюдава натрапчива липса на туристи от Западна Европа, явно се щадят, предпочитайки по-хладните месеци в началото и в края на сезона.

Българите, румънците, сърбите и македонците от друга страна на драго сърце се пържат под зловещото гръцко слънце в пика на лятото, а за руснаците е ясно - те са преобладаващи целогодишно и навсякъде по света.

Независимо от печалните експертни анализи за икономическия ни разтеж, през последните години част от престижното ни гражданство е станало и гръцки данъкоплатец, закупувайки недвижими имоти главно около Кавала и на Халкидики.

Някои са горди

собственици на

малки къщички, кацнали върху голи баири, от които се открива чудна гледка към морската шир, но и минимум петнайсет минути бъхтане с кола до плажа в жегата. По-заможните населяват вили с модерен дизайн в китни селища с подстригани градини, дискретно скрити сред хладни иглолистни гори. Друга категория заможни наши хора отсядат на същите места, но търсят разнообразието, не са склонни да се обвързват със собственост в чужда държава, затова всяка година наемат вила на различно място в Гърция.

Луксозните имения рядко са на брега, освен ако съответният богат българин не си е присвоил и заливче, повечето се намират на няколко километра от шума и навалицата, и разполагат с добре поддържани басейни.

Яхтите на

най-

напредничавите

ни олигарси тържествено се поклащат в уютни пристанища като Сани, Никити и Порто Карас, разполагат с екипаж, готвач и всичко необходимо, за да оцелеят минимум седмица при ядрена атака. Единственото, които им трови почивката са яхтите на руските олигарси, в пъти по-големи, по-нови и по-мощни.

Заради това масово българско преселение, гръцките митничари са особено бдителни, зорко следят например за нелегален внос на домашна ракия. Сред летовниците ни битува тревожен слух, че за десет литра сливова без бандерол конфискуват автомобили на границата. Понеже гръцката минерална вода не може да се намаже на малкия пръст на нашата, човек с нея не се напива дето се казва, се мъкнат цели багажници с “Горна баня” и “Девин”. Случвало се е

при митническа

проверка да се

разопаковат

стековете

и да се опитва от бутилките, за да се увери гръцката власт, че вътре има гола вода, а не ракия.

Друга особеност на дестинацията е нощният живот. Крайморските селца и градчета не предлагат кой знае какво, имат основно таверни и тук-таме по барче на плажа. Клубове и дискотеки като на френската ривиера са извънредна рядкост, ако не се броят напудрените заведения в ризортите, които обаче затварят в полунощ. Но има и изключения. На Касандра, първият ръкав на Халкидики, градчето Калитея е фрашкано с увеселения, там българите се тълпят дори повече от руснаците. Всяка нощ

местната

полиция дебне

правото

двайсетина

километрово

шосе

между Калитея и Неа Моданя за коли с нашенски регистрации, които се прибират с несъобразена скорост в ранните часове на деня. Ако шофираш до плажа посред бял ден обилно почерпен с узо, никой няма да ти обърне внимание, но ако се връщаш от Калитея в пет часа сутринта, със сигурност ще срещнеш полицейска палка. Въпросната скоростна отсечка е капан предимно за български, македонски и румънски веселяци.

 

Магазините в ризортите са скъпи, почти всичките им клиенти са руснаци, но за сметка на това, минеш ли покрай “Лидл”, на паркинга българските номера са почти равни по брой с гръцките.

Почиващите в скъпите хотели запалват джиповете си, за да вечерят в отдалечени закътани таверни, а на гезмето излиза пременена мултинационална работническа класа. Веят се прозрачни рокли, тече съревнование на прически и токчета, , рамо до рамо дефилират кандидати за манекени и бебешки колички - един трогателен панаир на суетата в сърцето на богаташките владения.

В прословутото “Сани” е хотелският комплекс “Астериас”, по-известен сред шегаджиите като “Истериас”. В сезона да наемеш вила там за нощ, струва 5000 евро. Който иска да види на живо парчето на Роби Уилямс Party Like a Russian, там да иде. Покрай марината се разхождат шлосери с вталени ризи, а в “Астериас” дългокраки московчанки се черпят с “Дом Периньон” и пресни стриди.

Доскоро гръцкият търговец уважаваше само руския турист, по витрините пишеше “Дубльонки, меха и кожи”, но вече в много таверни менютата са триезични - на гръцки, руски и български, а някои сервитьори са научени да казват: “Добър ден”. Напредваме, макар че “дубльонки” още не купуваме.

Коментара ()

Вашият коментар