По време на Втората световна война Царство България и СССР поддържат нормални дипломатически отношения. Всъщност това е едно от доказателствата, че не сме били „фашистка” държава, както десетилетия наред нагло и просташки лъжеха у нас комунистите, а в Р Македония –слугите на Белград. Съветският посланик Александър Лавришчев е „постоянно присъствие” на царските и министерски приеми, осъществява свободно многобройни контакти на различни равнища. С автомобил, германско производство, обикаля надлъж и нашир България, и дори през пролетта на 1944 г. отправя искане за откриване на две нови съветски консулства у нас – в Русе и Бургас. Обичал е да си прави „селфи” във Варна. Нима не е странно едно такова поведение за посланик във „фашистка” държава?

Всъщност няма никаква „фашистка” държава, а по-скоро е обратното. Съветският посланик представлява държава, чийто режим е тоталитарен, т.е. „фашистки” или което е все същото – комунистически. Това обяснява и защо тази комунистическа, т.е. безправна, тоталитарна, враждебна на човека и на другите народи, държава – СССР, обявява война на нашата родина на 5 септември 1944 година. При това я обявява след като година по-рано е взела "предпазни мерки" като ликвидира българския цар Борис III. Обявява е тази война след като отлично знае, че в България има ново правителство и то е решило да води политика на неутралитет.

Веднага след нахлуването на съветската армия в отечеството ни местните комунисти-родоотстъпници, които заради кокала на властта винаги са продавали страната ни, започват да изпълняват нарежданията на окупаторите. Какви са тези нареждания? Известно какви: да убиват, да репресират, да гонят хората от домовете им, да ни сменят конституцията, да ликвидират по възможно най-бързия начин нормалната ни държава. И да я заменят с т.нар. „народна република” – колония на кремълските господари. Така и става.

Българските комунисти, насърчавани от съветските нашественици, репресират и избиват десетки хиляди достойни наши сънародници – общественици, политици, държавници, предприемачи, културни дейци, учени, генерали и офицери, земеделски стопани, духовници, кметове и общинари, полицаи. А това са хора, които с труда си са направили Царство България силна и авторитетна държава в края на 30-те години и нещо, което не е маловажно – не са допуснали българи да загиват по фронтовете на най-страшната световна война. С други думи Н.В. Царя и правителството на проф. Богдан Филов са спасили българския народ от ужаса на войната. Но какво значение има животът на човека за комунистите? Та нали техният поет казва: „Разстрел и след разстрела– червеи. Това е толкоз просто и логично...” Е, как ще е просто, как ще е логично? Нито е просто, нито е логично. Защото човешкият живот е висша ценност и ако се отнема, то тази участ заслужават само доказани национални предатели като автора на горните стихове. Лица работили за чужди интереси срещу своята държава и народ.

Истината е, че след като съветската армия окупира Царството ни, комунистите освен масови убийства и незаконни „народни съдилища”, създават и концлагери – по нацистки и болшевишки образец. Там те въдворяват "неудобните", "враговете", „бившите хора”. Изселват в затънтената провинция семействата на „враговете”. Отнемат им имотите. Но и това не е най-страшното. Най-зловещото бе налагането със сила на скапаната съветска „социалистическа система”. Точно тази система раздели трагично българската нация. В определен смисъл това разделение продължава и до днес. Защото именно днес членове на БСП (партията наследник на БКП), както и техни симпатизанти представящи се за „русофили”, продължават да имат „култово” отношение към обявената за „престъпна” от българското законодателство Българска комунистическа партия. Същите изпадат в телешки възторг и изповядват култ към чуждата нам руска държава, чиято официална политика днес е като хермафродит – сбърканост и мешавица от руско имперски и съветски политически модели.

5 септември 1944 г. е зловеща дата в българската история. Не трябва да я забравяме. За това злодеяние, включително и за всичко, което последва след него, Кремъл ни дължи официално извинение, доколкото днешна Русия се изживява като наследник на пропадналата и Слава Богу, държава СССР. Нашите държавници и политици трябва да настояват за такова извинение. Днес в парламента би трябвало някой да прочете декларация в този смисъл. Ако имаме достойни политици и все още сме достоен народ. Другото е да си замълчим, да се снишим, да се скатаем, отново някой и друг милиард към Русия да прехвърлим, Ангелкова или Петкова да кажат нещо за руските туристи и АЕЦ „Белене”, Корнелия Нинова да разкаже поредните си преживявания сред електората, Пеевски да се появи неочаквано в парламента, Доган да се събуди по-рано в сарая, Сидеров да измръцка нещо против НАТО и ЕС (той нещо напоследък стана по-нисък от тревата в градинката зад парламента!), Каракачанов да прати за ремонт в Русия поредната руска катафалка. Изобщо да продължим така, както си знаем открай време. Впрочем, Борисов е в чужбина, в Израел,да не го безпокоим поне днес. Радев кой го знае той пък каква ще я свърши. Може и ново коремно да направи, може и реч да дръпне – за санкциите например, отдавна не е говорил по този въпрос. А може и да се смълчи. Президент е! Каквото иска, това ще си прави. Да му берат срама тези, които го избраха. Лош ден е 5 септември за България, наистина лош ден.

*Коментарът е от фейсбук