Очарован от враните над резиденцията си в София, той я кръщава "Врана"

Цар Фердинанд още няма 13 години, когато близките му с ужас разбират, че той не е роден нито за политик, нито за военен, а за учен. Малкият прекарвал часове в полето, изучавайки птиците, пеперудите и бозайниците.

Често придружавал австрийския принц Рудолф в научните му орнитологични експедиции.

Списание "Нейчър" дори отбелязва, че увлечението на Фердинанд съвсем не било на аматьорско ниво. Напротив, той постепенно

се превърнал в

учен с приноси

в ботаниката и орнитологията, открил редица нови непознати видове.

Една от причините е, че през 1879 г., точно когато навършва 18 години, той и брат му предприемат дълго пътуване из поречието на Амазонка, за да проучат птиците и видовете в Южна Америка. Оттам се връщат с богата колекция от екземпляри, някои от които напълно непознати до момента. По този повод през 1884 г. е публикувана студия, озаглавена “Описание на птиците на принц Фердинанд Сакскобурггота”.

Неслучайно, когато идва поканата да стане княз на България, той е на лов за пеперуди. Пристигайки в София, той се установява в резиденция и първото нещо, което забелязва, са враните, които кръжат над нея. Затова бодро обявява, че тя ще се нарича "Врана".

Постепенно в нея князът развъдил над 400 вида птици. Обхожда всички планини и покорява по-високите върхове, наблюдавайки и описвайки живота там.

Събира екип от най-добрите учени в Европа, сред които и лекаря му Пол Леверкюн, и така до 1907 година Царският естествен музей вече притежава над 8 хил. експоната.

С това не само че става един от най-богатите на Балканите, но вече може достойно да съперничи и на аналозите си в Европа.

Амбициите на царя обаче са по-големи. Той иска Леверкюн да създаде модерна организация на научните институти у нас. Така през 1888 г. е създадена Царската зоологическа градина, година по-късно - Природонаучният музей, Царската научна библиотека, Царските ботанически градини се изграждат до 1912 г., Царската ентомологична станция.

За научните увлечения на царя свидетелства и фактът, че за издръжката на тези институти той е плащал с лични средства чрез Царската цивилна листа.

След тях са открити Държавният университет, Художествената академия, Духовната семинария и няколко технически училища.

Вероятно затова казват, че невероятният икономически бум след Освобождението е резултат и от духовното пробуждане, независимо от изтощителните войни и националните катастрофи. 

Как 30-ина години след турското робство България става една от силните икономики в Европа, четете в хартиеното издание.