Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Емблематичните кадри - манипулация и действителност

Филмът с Чапай е нарочно заснет дублаж, а хората се подиграват на лентата с Тодор Живков

Тържественото посрещане на Червената армия от столичани и всенародната радост от идването на власт на правителството на ОФ са две от най-фрапантните фалшификации, характерни за най-спорната дата в българската история.

Истината е, че изписаните пропагандни клишета по времето на тоталитаризма се разминават жестоко с действителността, а сравнително оскъдният брой фотографии, запазени оттогава, са монтирани допълнително само с цел да се въведат в заблуждение поколения българи.

Една от първите задачи на новото ръководство е да изпрати оператори за посрещането на съветската армия. За целта екипи заминават по Искърското дефиле, на Витиня и на Петроханския проход.

"Червеноармейците обаче ни изненадаха, защото дойдоха оттам, откъдето най-малко ги очаквахме", пише Васил Холиолчев в спомените си. Този факт обяснява наличието на малко кинокадри от посрещането на Съветската армия. Седмичният кинопреглед е наречен "Отечествен" и в него вече влизат само подходящите лица и събития. Първият излиза чак на 25 септември 1944 г. и съдържа всички най-значими кадри от 9-и и посрещането на червеноармейците.

Истината е, че специално от София няма филмови кадри, тъй като няма и масов възторг. Напротив, уплашените и потиснати столичани предпочитат да посрещнат сакралната за комунистите дата по домовете си. В първите дни по улици и площади с вдигнати юмруци се движат само групи от комунистически активисти и голяма част от тях са докарани с автобуси от провинцията. А съветските военни части се появяват чак на 15 септември. Но не като на парад - войниците са зле облечени, а в няколко джипа, и то американско производство, се возят само офицери от Червената армия. Впоследствие се появяват груби монтажи на фотографиите, на които колите са заменени с танкове и са добавени радостни тълпи от посрещачи с цветя и лозунги в прослава на Сталин и СССР.

Има и два епизода от 9 септември 1944 г., превърнати в символ на

“всенародната антифашистка борба”

и “ден първи на социализма”: Тодор Живков се здрависва с партизаните от отряда “Чавдар” и влизането на Чапай в гара Белово.

Eпичните кадри от възторженото посрещане на партизанския командир Чапай на 9 септември 1944 г. в Белово са едва минута и половина.

Те са без звук и само по отворените уста на хората може да си представяме колко възторжени са били виковете “Ура”. А по пушека от пушките – колко силни гърмежите. В краткото филмче от минута и половина Чапай сякаш се появява изневиделица и също така изведнъж изчезва. Причината е, че те са

нарочно

заснет дублаж

Фабричният работник Александър Пипонков, станал партизанин под името Чапай, влиза в обектива на кинокамерата абсолютно случайно. В началото на септември 1944 г. в Белово пристига екип начело с режисьора Борис Борозанов, който снима игралния филм “Росица” - сантиментална история за любовта, който така и остава незавършен.

Според по-късни разкази, когато на 9 септември партизаните слизат в градчето, Борозанов пръв се усеща, че това събитие трябва да бъде запечатано за поколенията, и нарежда на оператора си Георги Парлапанов да включи камерата.

Първоначално Чапай се стряска от нея, може би я мисли за някакво оръжие, разказва синът на Борис Борозанов – Борислав. После обаче с удоволствие се съгласява да повтори прегръдките и целувките със сестра си специално за снимките.

Основната заслуга за кадрите с Чапай е на Кирил Петров, един от първите български филмови продуценти. На 8 септември Петров научава от кмета на Белово, че партизаните слизат от планината. Георги Парлапанов и помощникът му Александър Вълчев снимат с две малки камери, в които има по 15-20 м лента.

Когато обаче сестрата на Чапай го прегръща и целува, тълпата избутва Парлапанов и той пропуска момента.

“Бай Киро, не можах да го

снимам това”,

извиква операторът. Тогава Кирил Петров отива при Чапай и го моли да повтори прегръдката, за да я заснемат.

Така в интерес на пропагандата историческото събитие е режисирано. Самият Чапай едва месец след триумфалното му посрещане загива в боевете срещу германците край Крива паланка.

Другите най-популярни кадри са как Тодор Живков се здрависва с партизаните от отряда “Чавдар” в София.

Те са заснети от Васил Холиолчев, който съвсем случайно се озовава на това място. Тъй като никой тогава не знае кой е Тодор Живков, при озвучаването дикторът на националното радио Петър Витанов произнася фразата: “Човек от народа поздравява партизаните”.

Народът се шегуваше, че на тези кадри се вижда как Тодор Живков всъщност се запознава с партизаните от отряда. А изразът “Човек от народа” стана заглавие на документалния филм, който Христо Ковачев засне за 70-годишния юбилей на диктатора.

Коментара ()

Вашият коментар