Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как може да се прекрои Европа. Размяната на територии между Сърбия и Косово може да отприщи конфликти в Кипър, Гърция, Румъния, Словакия и Испания Карлос Пучдемон

 Ако Брюксел допусне сделката, ще има нов конфликт на Балканите, опасяват се анализатори

Може ли границите на Балканите отново да бъдат променени? Дълго време това беше немислимо с оглед съхраняването на стабилността на региона, раздиран от множество войни през 90-те години. Тази вероятност, която тревожи много европейски канцеларии, неочаквано се върна в рамките на дългите и делакатни преговори между Сърбия и Косово.

Вашингтон, който подкрепя Косово от времето на войната през 1999 г., беше против промяна на границите, но смекчи позицията си след идването на власт на Доналд Тръмп. До такава степен, че много европейски дипломати са разтревожени как САЩ биха могли да договорят подобно решение с Русия, която не признава независимо Косово и стоически подкрепя Сърбия, пише “Монд”.

Тайни разговори Тачи-Вучич

Нормализацията на отношенията между двете страни е сред условията за приемането им в ЕС. За пръв път обаче за широката публика стана известно, че се водят разговори за урегулиране на спора чрез сделка – признаване на Косово от Сърбия в замяна на територия. В началото на август Хашим Тачи, президент на частично признатата република Косово, обявила едностранно независимост от Сърбия през 2008 г., обясни, че може да бъдат разгледани "корекции на границите" "в рамките на мирно решение със Сърбия". Тази взривоопасна идея досега се отклоняваше от властите на Косово, където има албанско мнозинство и значимо сръбско население, пише “Монд”. Тачи предложи да се организира референдум “с единствено решение, узаконяващо желанието на живеещите там албанци”. На свой ред в неочаквано изявление сръбският президент Александър Вучич каза, че “се отнася благосклонно” към идеята. Той също поиска на

Сърбия да бъдат дадени територии,

населявани от етнически сърби. "Каквото и да направим... каквито и да са конституционните промени, които ще трябва да направим, трябва да предвидим референдум" - каза Вучич пред телевизия N1. Сръбският президент, който иска да разреши спора с Косово, пречещ на приемането на Сърбия в ЕС, стартира през 2017 г. в страната т.нар. “открит диалог” за Косово, зад което стои идеята за признаване на съществущата реалност. На въпрос за признаване на Косово от страна на Сърбия, сега Вучич уточни само, че е необходима ясна граница. "Има територии, които

никой не знае на кого принадлежат,

те винаги са източник на потенциални конфликти" - каза той. И допълни, че граница е възможна само ако Косово предаде населените в северната й част земи със сърби на Сърбия. В интервю пред “Монд” Вучич припомни, че когато през 2013 г. е подписано споразумение на Сърбия с ЕС за нормализиране на отношенията с косовската част, Белград е изпълнил ангажиментите си, но ЕС е поел задължение да сформира сръбски общини в зоните със сръбско мнозинство. “Нищо не бе направено” – твърди пред “Монд” Вучич. - С времето на всички нас се налага да правим отстъпки. Ние сме готови да обсъждаме всичко, което може да да ни доведе до компромисно решение… Обратно – замразеният конфликт може да излезе под контрол във всеки момент и най-малкият инцидент може да разруши цялата сграда.” Косовските власти, от своя страна, смятат, че е добре Белград да им върне земи с предимно албанско население. „Моето предложение за мирно регулиране със Сърбия е ясно:

никакво разделение по етнически признак

а само коригиране на границата по взаимно съгласие” — уточни Тачи.

На европейски форум в австрийския Алпбах на 25 август Тачи и Вучич подчертаха, че планират цялостен договор възможно най-скоро и призоваха за посредничеството на ЕС. Сред чувствителните въпроси е не само

корекцията на границата,

но и въпросът за енергийната сигурност на Косово, която се осигурява от сръбската електрическа компания “Газивод”. Част от инфраструктурата на „Газивод" е и каналът Ибър-Лепенец, жизненоважен за водоснабдяването на Косово и охлаждането на ТЕЦ "Обилич". Тачи иска да вкара „Газивод" в енергийната система на Косово. Сред нерешените енергийни проблеми са и мините „Трепча", които не работят, но хиляди работници все още взимат заплата.

На 26 август еврокомисарят по разширяването и политиката на добросъседство Йоханес Хан призова ЕС да не възпрепятства сделка между Прищина и Белград, дори ако това включва промяна на границата. Същевременно той добави, че "такова споразумение, ако бъде постигнато, ще бъде уникално и не трябва да се използва като пример за решаване на други проблеми".

Нарушение на табу на Балканите

Информацията за истинските намерения отвъд думите за публиката и истината за водените тайни разговори между Белград и Прищина е противоречива.

Според “Франкфуртер алгемайне цайтунг”, който се позовава на информация от дипломати, президентът на Косово Хашим Тачи и президентът на Сърбия Александър Вучич

са се договорили за размяна на земи

Северно Косово, населено предимно със сърби да отиде към Сърбия, а Прешевската долина (Прешево и Буяновац), в която живеят основно албанци, да отиде към Косово.

След среща в Австрия на 29 август бе даден заден ход в прекрояване на границите. На форума министрите обсъдиха плана за примирие между Сърбия и Косово, предполагащ промяна на сегашните граници. Диалогът между Вучич и Тачи срещна подкрепата на австрийския канцлер Себастиан Курц. "Ако Сърбия и Косово могат да се споразумеят за промяна на границата, Австрия със сигурност няма да предотврати това" - коментира той.

Берлин, Лондон и Хелзинки

обаче са изразили опасения, че реализацията на този план ще засили междуетническото напрежение в региона на Западните Балкани. Прекрояване на границата по етнически признак заплашва стабилността на Балканския полуостров, особено на Западните Балкани, населени с народи, които често са били в конфликти.

Германия е категорично против промяна на границите в Европа. Канцлерът Ангела Меркел разбира, че това е игра с огъня и може да има непредсказуми последствия за Босна и Херцеговина и Македония и да хвърли в хаос целия регион. “Дискусията за размяна на земи между Косово и Сърбия може да не доведе до очакваната цел, но ще открие много рани, които още не са зараснали у населението” – каза германският външен министър Хайко Маас. – Затова ние оставаме скептични.”

На 14 август британското посолство в Прищина е предупредило за риска от дестабилизация в Балканския регион поради призивите за промяна на границите между Сърбия и Косово.

Заплахата

"Това е голяма опасност за целия регион" – изразява безспокойство Пиер Мирел, бивш пълномощник на Европейската комисия за Балканите. Той казва пред “Монд”, че е възможна "ескалация на движения за промяна на границите по етнически принцип", която може да зарази съседните страни като Македония, Черна гора или Босна, където трудно съжителстват националните малцинства.

Ако етническият принцип бъде претворен в живота, мирната политика на Запада през последните 30 години може да бъде застрашена, пише “Франкфуртер алгемайне цайтунг”. Изданието припомня, че ключов момент в тази политика е създаването на държави, в които малцинствата и гражданите, които не се самоопределят като етническа група, имат гарантирани права.

Чрез Косово може да бъдат прокарани

нови граници по етнически признак на Балканите

което се харесва на националистите. Например проруският президент на Република Сръбска Босна, която е в състава на федерация Босна и Херцеговина, от няколко години лансира идеята за независимост на Република Сръбска и обединението й със Сърбия. Евентуално изменение на етническите граници в Косово за него ще бъде предизборен подарък, смята “Франкфуртер алгемайне цайтунг”. Още по времето на войната (1992-1995) националистите искаха да създадат в Босна и Херцеговина етнически хомогенни райони, а днес Додик вижда шанс да постигне тази цел, която през 90-те години на миналия век доведе до няколко войни, хиляди убити и геноцида в Сребреница. Неотдавна Додик, прославян като героите Радована Караджич и Ратко Младич, предизвика напрежение с покупката на 2500 автомата за своята полиция и той открито говори за “армия на Република Сръбска”. Лидерът обеща да продведе референдум за независимостта на Република Сръбска и твърди, че

за сърбите е

дошло време

да излязат с ясна политическа и национална програма, защото “са се променили обстоятелствата в света”. Дейтънските споразумения, според Додик, са били наложени. "Ние сме поставени в изкуствено създадена ситуация - казва той. - Мнозинството от населението в Босна и Херцеговина, по-голямата част от сърбите и хърватите, не подкрепят подобна Босна и Херцеговина". Според “Фракфуртер алгемайне цайтунг” виждането на Додик, че ситуацията в света е променена, е вярно – Русия действа на Балканите и вътре в ЕС с нарастваща сила, а на САЩ при Доналд Тръмп не може да се разчита. Според някои анализатори в ерата на Путин и Тръмп босненските сръбски националисти виждат “билет” за независимост. “Тръмп е великолепен, и Путин – също – възхищава се Додик. – Те свободно може да устроят света за благото на стабилността”. В края на август съветникът на Тръмп по националната сигурност Джон Болтън заяви в Киев, че

въпросът за Косово

и Сърбия за САЩ не изключва размяна

на територии и Вашингтон няма да пречи, ако двете страни постигнат съгласие. През 2008 г. Болтън бе против независимостта на Косово. Твърди се също, че проруският министър на външните работи на Сърбия Ивица Дачич през юли е обсъдил със зетя на Тръмп - Джаред Кушнър, разделянето на Косово.

От друга страна, размяната на територии може да ускори и процеса на интеграция между Косово и Албания, което да доведе в по-дългосрочна перспектива до разделяне на Македония. През август Пандели Майко, държавният министър на Албания по въпросите на диаспората, съобщи за предстоящо отваряне на границата между Албания и Косово от 1 януари 2019 г. Според някои анализатори това означава Косово да се интегрира с Албания, което ще повлече след себе си отделяне на територии с албанско население в други държави, коментира ръководителят на Балканският кризисен институт по славянознание към руската РАН Елена Гускова. “Ако бъде отворена границата между Косово и Метохия и Албания и затворена тази между Косово и Сърбия и между Албания и Сърбия, това означава, че започва процес на обединяване на двете територии –

вливане на Косово и Метохия в Албания

Албанците прекрасно знаят, че примерът “Косово” може да стане пример и за други региони. Ако Косово след референдум влезе в състава на Албания, ще се вдигнат земите с албанско мнозинство в другите държави” – коментира Гускова. “Това ще бъде сигнал и за албанците в Македония да поставят въпроса за отделянето си от Македония, което ще повтори историята на сръбския Юг. Напълно е възможно това да има отзвук и в Гърция.

Това е много опасна тенденция”

- казва тя пред РИА Новости. Северната област Епир в Гърция е населена с албанци и понякога тази област влиза в картите на т.нар. Велика Албания (Република Албания, Косово, населените с албанци части от Македония, Сърбия и Черна гора). Албанска етническа общност – около 4,91% от населението, има в Черна Гора. Тя населява югоизточната и източната част на Черна гора до албанската граница, като най-голяма тази общност е в Улцин.

Косово все още продължава да бъде частично признато в света, като пет страни членки на ЕС – Кипър, Гърция, Румъния, Словакия и Испания, не са го признали заради свои опасения от подобни прецеденти. Позицията на Испания за непризнаване на едностранно обявената независимост на Косово е ясна. Според Мадрид тя е основана на защитата на принципите на териториалния интегритет на държавите. Ситуацията с Каталуня и референдумът за независимост на испанската автономна област втвърди отношението на Испания спрямо Косово. Мадрид не иска да чува за прецеденти, защото от това може да се възползват някои испански региони. Обяснима е и позицията на Кипър за непризнаване на Косово. Островът е разделен между гръцката си част и Севернокипърската турска република, призната от Турция. През 2017 г. турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че трябва

да се ревизира Договорът от Лозана

с който през 1923 г. се уреждат редица въпроси, в това число границите на новата Турска република с Гърция, България, Близкия изток и статутът на Проливите.

Немалко наблюдатели и експерти по Балканите са единодушни, че разговорът за подялба на Косово през всички изминали години, в които Западът е изключвал такъв въпрос, говори за слабостта на ЕС. Към днешна дата изявленията от различните страни са противоречиви и не дават ясна представа за водените конфиденциални разговори. Косовският външен министър Беджет Пацоли заяви, че е против идеята за корекция на границите на Косово и Сърбия, и изрази мнение, че решението е в установяване на обща икономическа зона. А сръбският президент Александър Вучич призна, че става все по-ясно, че ще се стигне много трудно до разрешаването на косовския въпрос.

На 31 август Федерика Модерини, върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността, заяви на пресконференция във Виена след края на двудневната неформална среща на министрите на външните работи на ЕС, че Европейският съюз като посредник ще подкрепи всяко споразумение между Сърбия и Косово, което ще бъде приемливо за Белград и Прищина и ще съответства на международните норми. Тя отказа да коментира възможността за размяна на територии между Сърбия и Косово, но изрази надежда, че

споразумение ще бъде постигнато в близките месеци

В прогноза, публикувана през август на сайта на “Джърмън Маршал Фонд” – старшият сътрудник Майкъл Лий казва, че би било “почти невъзможно” ЕС да постигне консенсус в полза на промяна на статуквото между Сърбия и Косово. Признаване на Косово от Сърбия в замяна на териториални отстъпки едва ли ще получи одобрение от сърбите и косоварите или подкрепа от петте държави членки на ЕС, които отказват да признаят независимостта на Косово. Разделение, основано на търсене на етническа чистота, а не на необходимостта да се живее заедно в многоетнически общества, е подход, който има трагична история на Балканите и не съответства на принципите на ЕС, смята той.

Четете още:

Сърбите поканиха Путин, за да им види новите оръжия

Коментара ()

Вашият коментар