Община Лозница отмени скандалното решение за увековечаване на комунистическия деец - заграждат го с лента и го покриват до демонтажа

Паметник на Пенчо Кубадински – вдъхновител и организатор на един от най-срамните епизоди в близката ни история, т.нар. възродителен процес, няма да има. На 3 септември общинският съвет на град Лозница, Разградска област, реши да отмени разрешението за поставяне на бюст на висшия функционер на БКП.

Съветниците възложиха на кмета Севгин Шукри да обезопаси участъка и да ограничи достъпа до паметника, който всъщност вече близо месец е поставен на площада, като мястото бъде оградено с лента, а самият бюст - покрит с платно. Така ще остане 14 дни или по-дълго, ако инициативният комитет обжалва решението от 3 септември.

Като основание общинарите посочват факта, че

“личността на Пенчо Кубадински

е исторически свързана с дейността на БКП в качеството му на ръководен деец на партията“ и “поставянето на негов паметник противоречи на чл. 3, ал. 1 от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен”.

За решението пръв съобщи във фейсбук писателят Захари Карабашлиев - един от 24-мата интелектуалци, подписали откритото писмо срещу паметник на Кубадински.

“Колко нелепо, че в XXI век се занимаваме с тези глупости – пише Карабашлиев. – Но имаме добра новина около паметника на Пенчо Кубадински: вчера, 3 септември 2018 г., общинският съвет в Лозница е взел решение, с което отменя предишното си решение от 31 май 2017 г. за поставяне на паметник на Пенчо Кубадински в града. Дали от писмото е имало полза? Не знам. Но ако едно гражданско действие е довело до конкретен резултат – значи има смисъл. Нужен е отпор.”

Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ също

определи като неприемливо решението

на общинския съвет в Лозница да бъде издигнат паметник на Пенчо Кубадински, което е подкрепено от 12 съветници от ДПС през 2016 г.

"На първо място паметникът би бил един символ на комунизма, а те у нас са забранени със закон - коментира новината пред "168 часа" проф. Михаил Неделчев, един от подписалите протестното писмо. - Пенчо Кубадински

е компрометирана личност,

която освен с ловните си подвизи навремето беше известна и с активното си участие в т.нар. възродителен процес. Жалко е, че част от обществото ни още не е разбрало защо на такива хора не трябва да се вдигат паметници."

Пенчо Кубадински е роден точно преди сто години именно в Лозница. Доколкото първото известно име на селището е Кубадън, то има и пряка връзка с името на бившия партизанин и комунистически деец. Според мнозина точно благодарение на този факт разградското село е обявено за град през 1974 г.

Скандалът е голям, тъй като

Кубадински е пряко отговорен

и е в групата, инициирала т.нар. възродителен процес, и в началото на 1985 г. ръководи специална временна комисия, която координира неговото реализиране. В същото време първоначалното решение за издигане на бюста е на съветниците от ДПС, които би трябвало да са категорично против почитането на този срамен процес.

През дългите години, прекарани във властта, Кубадински е и сред най-близките до Тодор Живков партийни функционери и се ползва с неговото особено доверие.

Член е на Политбюро на ЦК на БКП повече от двадесет години. Бил е министър и заместник министър-председател. В края на 1967 г. представя обширен доклад, посветен на демографското развитие на България. В него са очертани тревожни тенденции: намаляване на раждаемостта и оттам – опасността от намаляване на българското население в по-далечна перспектива. Въз основа на този доклад е изработена стратегия за поощряване на раждането на трето дете и облагане с "ергенски данък" на неженените и бездетните.

По незнайна прищявка на съдбата като член на Политбюро в продължение на дълги години

"отговарял" и за археологията

Именно той ръководи разкопките в центъра на София през 50-те години на ХХ век, при които варварски се разрушава ценното археологическо наследство на древна Сердика.

Според ръководителя на Управлението за безопасност и охрана в края на 80-те години той прекарва почти цялото си време в скъпи ловни излети не само у нас, а и в чужбина.

И досега бродят легенди как покойният ОФ лидер Кубадински ранил мъж по време на поредното си "сафари". "Ловната драма" се разиграла в прочутия правителствен резерват "Кормисош" край родопското село Борово.

На 24 май 1974 г. в специалния ловен резерват на десния бряг на язовир "Искър" след изпълнен с богат улов ден последната случайна мишена на Пенчо Кубадински става Христо Тосков от Самоков, редови служител в резервата.

Няколко сачми дълбоко засядат в лявото му око след изстрела на "великия" ловец. Бай Христо окончателно загубва зрението на лявото си око, девет години се лекува от нетърпимо главоболие и накрая умира. Починалият през 1995 г. Кубадински го надживява с 14 г. въпреки огромната разлика във възрастта им.

Четете още:

Заражда се тенденция да се строят паметници на хора от бившето политбюро

Децата на Политбюро: Къде са те днес