Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

- Г-жо Иванова, Странджа е известна с многото на брой малки манастирчета, които могат да се срещнат край почти всяко село. Каква е тяхната история?

- Това са култови постройки, наричани манастирчета, и най-често са изграждани след пророкуване или съновидения. Патрон е някой от най-почитаните светци, който е дал и указание за изграждането на манастирче чрез сън или пророчество.

Местата се посещават на празника от шествие, водено от икона и музиканти. Задълженията по поддържането на изворчетата и култовите постройки край тях са поети от определен род - родоначалникът е сънувал светеца и мястото, а

хората от този род

се наричат висии

Думата "висия" е много изразителен реликт от древността, буквално означава "господар" и идва от личното име на легендарния тракийски цар Бисас/Визас, който дава името си на земите, които владее - Бизантион.

Тракийската столица в Странджа планина е Виза (днес гр. Визе в Турция). Висиите на практика са стари жречески родове, които поддържат култа към определен светец. Манастирчетата в планината всъщност не са църковни постройки, не са освещавани от свещеник и за всичко свързано със светците са отговаряли висиите.

- Вероятно има нещо общо, което свързва всички тези култови места?

- Всички манастирчета-одърчета, осеяли пълната със светци политеистична Странджа, са покрай лековита вода или на стари скалисти свещени места. Свещеното място е там, където четирите енергии присъстват и встъпват във взаимодействие.

В наши дни това може да бъде видяно в село Заберново, защото това е селището, съхранило всичките си стари параклиси. При построяването им те всъщност са

възстановили схемата на тракийските светилища

Когато висиите са сънували тези места и са идвали за изкопаването на основите, навсякъде са намирали стари архитектурни детайли, които внимателно са вграждали в новите си свети места.

- Можете ли да посочите конкретно такива параклиси?

- Да, разбира се. В параклиса на св. Георги в Заберново вместо икона стои вградена оброчна плоча от мрамор на тракийски конник,

за олтарна масичка е подложен мраморен

постамент от колона, а прагът е от дялан мраморен елемент, който принадлежи на тракийския храм, съществувал на това място. Повечето от манастирчетата са построени върху могили и имат вековни дъбове пред входовете си.

Сигурен тракийски произход имат култовете при манастирчето на Св. Дух, който е устроен в разрушен долмен, а в манастирчето на Св. Богородица (и двата в Заберново - б.р.)

е зидана фигура, наподобяваща женски бюст,

намерена на това място.

В село Визица параклисът на св. св. Константин и Елена е устроен в развалините на разрушен тракийски долмен, от който на място е запазена само северната плоча. Това, което прави впечатление, е, че всички свещени постройки ограждат почти идеален кръг около селището, т.е чрез тях е заградено сакрално и защитено пространство. Има много легенди, свързани с епидемии или масова смъртност, които се пресичали посредством построяването на ново манастирче за "стесняване" на този кръгъл свещен участък.

- Кои светци са най-тачени сред местното население и нестинарството ли е обредът, наситен с най-голяма тайнственост?

- Изключителна е почитта на рупското население в Странджа към светците Константин и Елена, Марина, Илия и Пантелеймон. Те са патрони на повечето селища, панагирите им са най-важните религиозни празници на общността и са

тясно свързани с нестинарската обредност

Малко се знае, а и не се казва, че в миналото около 30 селища в Странджа и Източна Тракия са имали нестинарски родове, които са играли в огъня на тези летни светци.

Най-големият ден за нестинарите е този на светците Константин и Елена, защото те са единствената двойка християнски светци, които са Майка и Син. Траките изповядват своята вяра-обредност към Великата богиня майка и нейния Син-Слънце. Жриците на Богинята са нагазвали в нагорещени въглени, тъпкали са жаравата с голи нозе без болка и това сведение е оставено от Страбон (1 в. пр. Хр.)

В дните на Илия, Марина и Пантелеймон, до ден днешен се влиза в огъня в селата, на които светците са патрони.