Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Християнски светци наследяват древни тракийски богове Белият кукер и свитата му обикалят из странджанското село Бродилово.

Странджа е планина, вплела в себе си цвета на различни религии, вярвания и обичаи, които и днес привличат изследователи и туристи.

През последните години девственото кътче все повече се открива за любопитните зрители, а пограничната община Малко Търново успешно прилага модела на културния и поклонническия туризъм.

"Изцяло сме се отдали на това, имаме привилегията да разполагаме с културноисторическо наследство, което трябва да развиваме. За съжаление Странджа е като отлъчена, забравена е, а това е тъжно и страшно. Донякъде се дължи и на факта, че допреди години достъпът бе ограничен,

имаше

гранични зони,

през които се преминаваше само с пътен лист. Истината обаче е, че държавата е длъжник на Странджата", смята кметът на Малко Търново Илиян Янчев.

Макар позабравени от държавата, жителите на странджанските села ревностно пазят и тачат обичаите и традиците си. В странджанския фолклор Огънят, Скалата, Слънцето и Великата богиня майка са именувани с християнски имена, тъй като тук християнските светци са наследили тракийските богове.

"В тази дълбоко пазена вяра все още се долавя почитането на предхристиянски богове и стихии. Старото тракийско население, живяло поне от II хил. пр.Хр. по тези земи, първо се славянизира, но същевременно влиза в контакт с византийския културен кръг. Когато в тази част на Балканския полуостров идват турците, те завладяват една област, която около четири столетия е преминавала ту в български, ту във византийски ръце и над която не е упражняван едностранен военнополитически контрол. Това спомага за естественото съхранение на най-силните антични вярвания в народната култура", разказва директорът на Историческия музей в Малко Търново Ивелина Иванова.

Според изследователи много от реликтите, които се определят като остатъци от културата на траките, се локализират най-вече в Странджа заради географската й откъснатост и специфична историческа съдба. Предполага се, че тук

до най-късен исторически период се запазва

значително многобройно тракийско население, което пази своите традиции.

Точно по тази причина рупската етнографска група (територията на днешните общини Малко Търново, Царево, Приморско и Созопол), съхранява обичаи като нестинарство, Бял кукер, почита светилища с лечебна вода, свързани със светци, които наследяват характерите на старите божества.

Отбелязването на религиозни празници, които в Странджа се наричат "панагири", е основно през пролетта и лятото. И това не е случайно - празниците са свързани с определени слънчеви фази.

В такава фаза е денят на най-почитаната светица в Странджа - Марина. Тя е патрон на много селища в планината, на аязма и параклиси в землищата на всички странджански села без изключение!

Почитана е като лечителка

и е наричана

Огнена Марина,

защото това е стихията, която управлява, а денят й е един от Горещниците. Марина е господарка и на змиите, тя владее земните стихии и се почита в пещери. Странджанска песен разказва, че е зачената от своята майка с помощта на Слънцето. Майката царица обещала на Слънцето, че ако се роди момиче, ще му го предаде в служба. Но тя скрива Марина и я отглежда в пещера. Марина все пак е открадната от Слънцето, тогава започват и нейните чудеса, разказват възрастни обитатели на мистичната планина.

Един от най-значимите и тачени празници в Странджа е

нестинарският панагир при

Голямата аязма

Всяка година в последната неделя на месец май, неделята преди празника на св. св. Константин и Елена (3 юни по стар стил) нестинари от селата Българи, Кости, Кондолово, Граматиково, Сливарово, но и от други странджански села, са ходели на място, наричано Влахов дол, или още Припор, Голямата аязма, Родината.

Според легендите, предавани в нестинарските родове, в Голямата аязма е съществувало селище, в което се е зародила вярата в светците Константин и Елена и огнената обредност в тяхна чест.

Там са се родили и първите нестинари,

след което са се разселили по другите села. Заради това в техните представи Голямата аязма се въприема като Родината.

Според древни предания на това място светците Константин и Елена били намерени мъртви. Там св. Костадин (така в Странджа наричат св. Константин) се явявал и е проговорил на хората да стъкмят голям огън и да тъпчат в жаравата му. Всяка година жители от странджанските селища правят

общ панагир, като всяко село имало своя олтар-одърче

Пет са одърчетата на Влахов дол - на Българи, Кости, Граматиково, Кондолово и Сливарово, пет са били и нестинарските шествия, които се стичали от различни посоки в планината. Смята се, че през 1947 г. е последната среща на братята нестинари в Родината, после мястото е изоставено и забравено.

През 1986 г. все още е можело да се видят разрушените дървени конструкции на одърчетата на петте нестинарски села. През 2005 г. обаче мястото, помнено само от най-възрастните, е възстановено и на Голямата аязма отново започват да прииждат нестинари.

Странджа е и единственото място, в което

съществува т.нар. Бял кукер, наричан още Кукер без маска

Той е облечен в бели агнешки кожи, а лицето му е намазано със сажди. Ритуалът се прави винаги на Сирни заговезни, за да изгони бесовете, злите сили и зимата.

Според етнографа Горан Стефанов празнуването на Белия кукер е част от живото наследство на Странджа.

"Кукерът тук е само един, а дружината му се състои от различни персонажи. Основната цел е да бъде пресъздадено битието на обратно, затова се играе т.нар."обратно" хоро. След това идва 40-дневният великденски пост, през който старото време трябва да се възроди наново и да възкръсне новият аграрен цикъл за нов живот", обяснява Стефанов. Празникът продължава през целия ден и завършва с традиционния обред "Пали-кош", символ на края на зимата и настъпването на пролетта.

Коментара ()

Вашият коментар