Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Светилищата на Странджа: Бездетни зачеват, ако преспят край пещера на света Марина

Ванга праща болни на тракийското оброчище Индипасха

Казала ли е пророчицата, че в планината са скрити скрижалите на Моисей

Култов комплекс на бог Аполон разкрит на Мишкова нива

Древни светилища са осеяли мистичната Странджа, която през последните години става все по-привлекателна за поклоннически туризъм.

Туристически маршрути разкриват забулените в тайнственост места като Индипасха, Мишкова нива и Гробницата на Бастет. Сред най-ценните за археолозите открития пък е Светилище на бог Аполон в местността Мишкова нива, което проф.Александър Фол проучва по време на програмата "Странджа Сакар".

На 26 август т.г. стотици станаха свидетели на възстановка на древен ритуал към Слънцебога и Богинята Майка на Мишкова нива. Ритуалът бе част от Летните културни празници на община Малко Търново.

От всички светилища, разкрити в Странджа, това на Мишкова нива се смята за най-значимо от гледна точка на археологията и историята. То е

едно от най-впечатляващите, най-древните

и се намира само на 8 км от град Малко Търново. Изследователи са единодушни, че мястото все още не е проучено докрай и си струва усилията разкопките да продължат. От община Малко Търново се готвят да кандидатстват по проект, чрез който ще осигурят поне първоначалните средства за бъдещо проучване.

"Желанието ни е работата на Мишкова нива да продължи, а каквото бъде намерено да бъде консервирано и запазено там, където е открито", сподели пред 168 часа кметът на община Малко Търново Илиян Янчев.

Първи за светилищата в месността Мишкова нива съобщават братя Шкорпил, които в началото на XX в. описват на това място

голяма могила

и мраморни

архитектурни детайли.

Археологическите проучвания обаче идват десетилетия по-късно, от 1981 до 1983 г., и са ръководени от проф.Александър Фол и доц. д-р Петър Делев. През 1986 г. Тракийският култов комплекс е обявен за археологически паметник на културата с национално значение, датиран между средата на II хилядолетие пр.Хр. и епохата на Късната античност.

Светилището е част от обширен археологичен комплекс,

който се състои от укрепена сграда, могилен некропол, римска вила и крепост на близкия връх Голямо Градище. Укрепената сграда е оградена от монументална мраморна крепида с диаметър около 25 метра, изградена от три реда мраморни блокове с височина 1,80 м. Концентрично на външния зид има вътрешен, изграден от необработен гранит.

Самата култова сграда е от мрамор и се състои от дромос (дълъг коридор или проход, водещ към погребална камера) и централна камера. Над входа на дромоса е имало триъгълен мраморен фронтон (класически архитектурен елемент, увенчаващ дадена хоризонтална структура), който днес може да се види пред Историческия музей в Малко Търново. Той е с триъгълна форма, с изобразени щит и стрела и две обърнати напред човешки длани, които се възприемат като символ на слънчев култ.

Пред входа се вижда мраморна площадка, най-вероятно за жертвоприношения. В близост има и мраморни блокове, плочи, каменни корита. Според изследователи изграждането на култовия комплекс условно може да се раздели на няколко строителни периода, част от които са видими днес.

В края на бронзовата епоха

е бил вдигнат долмен,

от който няма видими следи. Предполага се, че гранитният пръстен, заедно с гранитните блокове и страничното помещение са част от най-ранния установен засега строителен период. Вероятно това е гробница на тракийски племенен вожд - жрец.

С времето мястото прераства в общоплеменно светилище, а изградената гробница става център на голямо тракийско светилище, което се свързва с бог Аполон. Плочи-жертвеници, пренесени от това място в Малко Търново, свидетелстват, че е бил почитан Аполон Аулариок, каквото му казват местните.

Един от надписите върху жертвеник,

който се съхранява в Историческия музей в Малко Търново, гласи: "На добър час! На изслушващия бог Аполон Аулариок аз Стратон, син на Стратона, началник на елините, които работят в железните рудници, издигнах този жертвеник в осемнайстата година от провъзгласяването на Антонина за Август, като сторих обет за спасение и успешния труд на себе си, на близките си и на работниците".

Съдейки по надписите, учените предполагат, че главни божества в района на Малко Търново са били Зевс-Дионис и Аполон Авлариок. При проучването на култовата сграда е открит и надпис с посвещение на Херакъл, както и множество оброчни плочки с образа на тракийския конник.

Освен че е едно от най-привлекателните места в Страндажа, светилището на Мишкова нива е и едно от най-достъпните. За сметка на това тайнствената местност Индипасха не се открива лесно.

Тракийското оброчище с жива вода, на което Ванга е пращала болни, е едно от най-закътаните и изпълнени с тайнственост места на Странджа. До него се стига трудно, но в същото време е сред най-посещаваните в мистичната планина.

Допреди няколко години Индипасха е била само за посветените. Отстои на 17 км от Малко Търново и е древно тракийско оброчище, на което всяка година, в първата неделя след Великден, се извършват поклонения и се вричат курбани. Разположено е в дълбок и усоен дол, обрасъл с гъста букова гора. Светилището представлява огромна отвесна скала, в чиято основа блика извор.

Пътят до Индипасха е истинско предизвикателство

Някои от стотиците поклонници предпочитат да извървят пеша последните 3-4 километра, други наемат джип от Малко Търново и разчитат на опитен водач, който гарантира безпрепятствен преход в сърцето на планината.

Индипасха е сгушена навътре в гората, маршрутът криволичи, а на места се губи в тесни чакълести пътечки. Стръмни стълбички отвеждат до отвесната скала, от която блика лековита вода. Според легендите тя помага най-вече при очни и кожни болести, но всеки, дошъл на Индипасха с вяра, е убеден, че лечебната й сила е далеч по-универсална.

Около изворчето вярващи са изградили иконостас, на който палят свещи, оставят яйца по Великден, отправят молитви. Казват, че водата е най-силна в първата неделя след Великден и това е поводът в този ден тайнствената местност да гъмжи от хора.

Тези, които посещават мястото не за първи път, знаят, че трябва

да стигнат до Индипасха рано сутринта, за да изпълнят

на спокойствие ритуала

на свещеното място. Екип на "168 часа" попада на един от най-опитните водачи и стига до тракийското оброчище навреме. По обед опашката от поклонници вече е толкова голяма, че се вие до полянката, от която се слиза към изворчето, а по стълбичките се пъпли с часове.

На Индипасха могат да се срещнат както християни, така и мюсюлмани, вярващи в лековитата сила на мястото и на водата, която струи от скалите. Да си напълниш шише от изворчето обаче не е лесна работа, тъй като трябва да се свиеш буквално на кълбо под скалите. Че мястото е специално, се усеща и по дрехите, закачени върху клоните над скалите и по скалните процепи.

Чорапи, бельо и тениски неслучайно висят между земята и небето. Легендата разказва, че само така болестта остава в нищото, разказват местни. Това е една от най-древните индоевропейски традиции за закачване на дрехите на болните по спускащите се от скалата лиани. Така болестите са нито на небето, нито на земята, тоест не съществуват, изчезват от този свят.

"За Индипасха има предание, което тръгва от жители на Сливарово. Оброчището е било преоткрито от местен жител, който отглеждал стадо биволи. Водачът на стадото остарял и ослепял. На стопанина му било жал да го убие - биволът му служил вярно толкова години. Затова решил да го пусне.

След известно време биволът се прибрал при своя стопанин, но зрящ

След време пак ослепял, изчезнал отново, после пак се завърнал. Когато това се повторило за трети път, стопанинът решил да проследи своето животно и така стигнал до Индипасха, откривайки лековитата вода", допълва Виктория Колева от Туристическия информационен център в Малко Търново.

Една от легендите неминуемо свързва тракийското оброчище Индипасха с пророчицата Ванга. Преди много години завели при нея тежкоболно дете от Странджа. Всякакви лечители преди това не успели да му помогнан, затова родителите на детето го отвели при Ванга. Тя обаче ги отпратила да си ходят с думите "Оти ми го водите това дете тука, до вас е живата вода" и тогава им посочила мястото - Индипасха.

"За трети път идвам. Правя го, защото се чувствам добре тук", споделя възрастна жена от Малко Търново. Тя разказва, че за първи път посетила тракийското оброчище преди десетина години. От тогава си запазила бурканче с вода от изворчето, която си седяла все така кристално чиста.

"Дори светената вода от църквата плесенясва, ако я държиш дълго време, но не и тази от Индипасха", споделя малкотърновката, убедена в чудодейната й сила. Според легенда, която помнела от баба си, ако бездетна жена посети Индипасха, ще зачене.

В Странджа има още едно мистично място, което се свързва със зачеването и е магнит за жените, които мечтаят за дете. Пещерата-светилище "Св. Марина" до село Сливарово представлява голяма, естествена скална ниша, от чиито стени капе силно варовита вода. Вярва се, че тази вода е свещена, очистителна и лечебна. Освен за зачеване, тук се идва и с надежда за изцеление на тежка болест, смятат местни.

Най-силната страна на Света Марина е способността й

за добиване на рожба

Нейният празник е нощен - на 16 срещу 17 юли, а вярващите трябва да преспят край пещерата и преди първите лъчи на Слънцето да влязат вътре, за да поднесат даровете си на скалния олтар, да се измият с аязмената вода, да се преоблекат с нови дрехи и да излязат през една малка, тясна дупка в дъното на пещерата. Ако успеят да преминат оттам ще бъдат честити, излекувани, желаното дете ще се роди и Марина ще го покровителства, вярват местните.

По време на комунистическия режим почитането на тази пещера е прекъснато, а възрастни жени от Сливарово са пророкували, че скоро селата ще се обезлюдят, хората ще избягат и деца няма да се раждат.

В миналото на мястото са идвали хора от цяла Странджа, пещерата е била известна като място за лечение и сред турското население чак до Истанбул, казват възрастни жители на Малко Търново.

Втората пещера на св. Марина се намира в землището на село Стоилово, в резервата Средока, но достъпът до нея е спрян преди много години, разказват странджанци. Все още обаче се носят легенди за най-големия среднощен панагир в чест на светицата и нейното покровителство над лефтерите - момичета и момчета в предбрачна възраст.

Празникът се е наричал лефтерски панагир и е играл ролята на инициационна обредност преди встъпването в брак. Участието в обреда е било гарант за създаването на силно и здраво поколение. Тук наричат светицата Маринка-Побаринка, което прозвище много точно описва какво са правели младежите и девойките, когато са влизали в пещерата на светицата, разказват баби от Стоилово.

Още едно място в Странджа вълнува от години, за него се носят легенди, граничещи с фантазии. То се намира в подножието на връх Голямо Градище край Малко Търново и е познато като

Гробницата на Бастет

Историята за египетската богиня е свързана със стара карта и отново с пророчицата Ванга.

През далечната 1981 г. дъщерята на Тодор Живков Людмила Живкова организира тайна експедиция в Странджа, описана в книгите на двама от участниците - Красимира Стоянова, племенница на баба Ванга, и Кръстю Мутафчиев, тогавашен шеф на отдела за културно наследство. В проучването взима участие и археологът Иля Прокопов.

Какво секретно проучване е направено на светилището, четете в хартиеното издание.

Коментара ()

Вашият коментар