l Като военен пилот самолетът му е свален, едва не се удавя със счупени ръце и крак, но е пленен

l Отказва да го освободят без останалите и е бит жестоко. Опитва самоубийство, за да не се пречупи

l Русия прие смъртта му с думите: Умря враг. Нека му отдадем почит за честната вражда и ненавист

l След тежка операция, при която откриват болестта му, с риск за живота си се качва на самолет, за да бъде в Сената

"Вярвам, че винаги трябва да поставяме нашата страна на първо място. Вярвам в еволюцията. Но също така вярвам, когато видях Големия каньон при залез-слънце, че и Божията ръка е там. Вярвам в молитвата. Моля се всяка вечер.”

Америка загуби един от най-големите си обожатели и герой, който посвети живота си в служба на своята “любима”. Сенатор Джон Маккейн, един от най-големите критици на президента Доналд Тръмп, изгуби последната си битка, като избра да се откаже сам от нея. Републиканецът почина на 81 години ден след като неговото семейство съобщи, че той е решил да прекрати лечението си от агресивна форма на мозъчен тумор - глиобластома.

Противоборството му с държавния глава на САЩ продължи дори няколко дни след смъртта му, като може да се каже, че срещу него той взе своята последна победа. 

Първоначално Тръмп отказа Белият дом да издаде декларация в почит към героизма на сенатора и самият той се ограничи само с няколко съболезнователни думи в туитър. Поведението му обаче отприщи масово негодувание, като най-възмутени бяха ветераните в САЩ, Американския легион и АМВЕТС. Това, изглежда, принуди президента да признае заслугите на своя противник. По негов адрес, докато бе жив, Тръмп е казвал, че Маккейн го е “предал” и затова “не е приятел”. В официално изявление два дни по-късно обаче държавният глава каза, че уважава сенатора за службата му на страната, и нареди флагът на Белия дом да бъде свален отново в знак на траур до неговото погребение. В писмено съобщение Тръмп обясни, че е помолил вицепрезидента Майк Пенс да говори на церемонията в памет на Маккейн в Капитолия в петък.

И посочи също, че ще изпълни молбата на семейството на републиканеца да се осигури военен транспорт на тленните му останки от Аризона до Вашингтон.

Джон Маккейн приема със стоицизъм тежката диагноза, която му е поставена само преди 13 месеца. Лекарите откриват тумора в мозъка му по време на операция за премахване на кръвен съсирек над лявото око на сенатора, извършена на 14 юли миналата година.

Въпреки състоянието си тогава политикът не отстъпва в борбата си срещу Тръмп, когото нарича “тиранин”. В онзи момент Маккейн дори не се поколебава да прекъсне възстановяването си от операцията в Аризона и да отлети за Вашингтон, за да спре опита на републиканците да отменят Закона за достъпни грижи, известен още като “Обамакеър”. Дъщеря му Меган е твърдо против, защото разбира от лекарите, че ако нейният баща се качи на самолета, има голям риск за живота му. Меган избухва и забранява това пътуване, но баща й само отвръща: “Това е моят живот и това е моят избор”.

Бившият военен пилот се качва на самолета и влиза в Сената на 28 юли, където не гласува и не подкрепя усилията на републиканците да отменят Закона за достъпни грижи, като така спестява милиони от загубата на здравно обслужване.

През следващите месеци той се подлага на химио и лъчетерапия, продължава да работи в Капитолия и да се връща в Аризона, където е заобиколен от близки и приятели. Често е посещаван в дома си близо до Седона от сенаторите Джо Либърман и Линдзи Греъм, с които са толкова близки, че са известни като “тримата амигос”.

“Той не се е предал. Бори се с рака - коментира преди време пред сп. “Пийпъл” Джо Либърман. - Но ще кажа, че тази конфронтация е най-пряката с неговата смъртност от времето, в което е бил военнопленник. Сега Джон се обръща назад и е много благодарен за живота, който е имал. Той е роден да служи на нашата страна и го е правил с голяма чест. Като истински патриот.”

Самият Маккейн признава приживе, че се е влюбил в своята страна, докато е бил пленник на друга.

Героизмът и родолюбието му обаче са част и от неговото семейно наследство. Да бъде войник, е негова съдба. Дядо му е проливал кръвта си и в двете световни войни и е оцелял и след двете. Кошмарът на Втората световна война обаче оставя дълбок отпечатък в душата му, изпива силите му и с тегло не повече от 50 кг той почива от инфаркт четири дни след като японците се предават през 1945 г.

Бащата на сенатора също става адмирал, като се сражава в цели три войни и ръководи всички тихоокеански сили на американската армия по време на конфликта във Виетнам. Синът му расте ту в една, ту в друга военноморска база и съвсем естествено завършва Военноморската академия.

През 1967 г. самолетът на младия и харизматичен военен пилот с руси коси и стройна осанка, олицетворение на перфектния американски герой, е свален над Северен Виетнам по време на мисия за бомбардировка. Машината се сгромолясва в морето, а Джон едва не се удавя, защото ръцете и единият му крак са счупени.

Врагът обаче му се притичва на помощ, за да го отведе в плен. Скоро след като го залавят, виетнамците разбират, че са извадили от морето златна рибка, защото заложникът е син на един от висшите вражески ръководители.

Така те решават да изиграят добре своя коз, като освободят точно този американец, за да покажат двуличието на неговата нация, в която има привилегировани и пренебрегвани.

Джон обаче използва стратегията им срещу тях и демонстрира точно тази ценност, която те искат да използват срещу братята му. Той отказва да бъде освободен, ако всички други военнопленници не бъдат пуснати заедно с него.

Така за Маккейн предстоят пет години и половина на ужасяващи мъчения, които целят да изкопчат информация от него или да го принудят да дава фалшиви показания за пропагандни цели. Изтезанията са толкова жестоки, че от страх да не се огъне пред болката той дори неуспешно опитва да се самоубие. Заради мъченията цял живот не може да вдига и ръцете си по-високо от раменете. Накрая той действително се пречупва. Отчаян и сломен, склонява да подпише фалшиви показания, за което се срамува до последния си ден.

Изпитанието му обаче приключва с почести, когато се завръща в родината си през 1973 г. и е награден със Сребърна и Бронзова звезда, “Пурпурно сърце”, медал за военнопленник и много други военни почести.

Почти десет години по-късно, през 1982 г., Маккейн за първи път е избран в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ. Две години по-рано се е развел с първата си жена - бившия модел Карол Маккейн, а скоро след това среща голямата си любов. Донякъде пътят му към политиката се обуславя и чрез неговия втори брак със Синди Лу Хинсли. Тя е учителка и наследница на един от най-големите производители и разпространители на бира в щата Аризона. След сватбата двамата се местят в родния щат на г-жа Маккейн, където нейният съпруг решава да се насочи към властта и да напусне армията.

През 1986 г. става сенатор, като сяда в стола на дългогодишния символ на консервативното движение в Републиканската партия Бари Голдуотър.

За себе си Маккейн казва, че винаги в политиката е следвал философията на Ейбрахам Линкълн, Теодор Рузвелт и Роналд Рейгън.

“Не мисля, че някой може да се сравни с Роналд Рейгън, защото той беше точният човек в точното време”, сигурен е държавникът.

През 1994 г., когато при републиканците радикалното крило се е превърнало във водещ двигател, Маккейн става опозиционер и всеки ден новите му борби за старите идеали го отдалечават от партията. Той винаги се изявява като яростен критик на всяко управление в САЩ, което не съумява да прозре опасностите, които заплашват страната като място на свободата, носеща светлина на света.

“Нашите споделени ценности ни определят повече от нашите различия. И признаването на тези споделени ценности може да ни види през нашите предизвикателства днес, ако имаме мъдростта да им се доверяваме отново”

В началото на новото хилядолетие Маккейн за първи път се кандидатира за президент въпреки бунта си срещу собствената си партия. Изправя се срещу Джордж Буш-младши и печели надпреварата в първия щат при първичните избори в САЩ - Ню Хампшир.

Щабът на Буш се стряска и мобилизира, като решава да играе мръсно, за да му попречи да спечели вота в Северна Каролина и така да ги изхвърли от съревнованието. Организиран е черен пиар около осиновеното от семейство Маккейн чернокожо сираче, за което кампанията на Буш пуска слухове, че то всъщност е от извънбрачна връзка на Маккейн.

Така бившият пилот губи изборите, но осем години по-късно опитва отново. През 2008 г. печели номинацията на кандидат за президент на републиканците и трябва да се изправи срещу Барак Обама, който току-що е спечелил срещу Хилари Клинтън при демократите.

Тогава Маккейн иска да издигне като свой кандидат за вицепрезидент демократа Джо Либърман, но в крайна сметка решава да заложи на слабо известния републикански губернатор на щата Аляска – Сара Пейлин. Според неговите съветници тя е изгряваща звезда и има потенциала да неутрализира чара на Обама.

Маккейн ще съжалява за това свое решение до края на живота си, защото Пейлин се оказва истинска катастрофа за кампанията му. Все пак той води и тази поредна битка без удари под кръста и с чест, като дори защитава своя опонент, когато той е разпъван на кръст от други, а накрая губи от него с достойнство.

След тези избори Маккейн се фокусира изцяло върху външната политика на САЩ, като не крие своята враждебност към Русия.

“За г-н Путин колебливостта кани агресията. Неговият свят е брутално, цинично място, където властта е почитана, слабостта е презряна и всички съперничества са нулеви”

След неговата смърт Русия не запази мълчание и се прости със своя “враг” чрез думите на руския сенатор Олег Морозов, член на комисията по международни дела в Съвета на федерацията.

“Сенатор Маккейн бе добър в омразата си към Русия - написа Морозов във фейсбук. - Именно той е символ на съвременната откровено антируска мисъл. Нейната идея е следната: Русия не може да бъде никаква друга освен враждебна. Добрата Русия е мъртва Русия. 

Маккейн всъщност обяви, че Русия е непоправима. Това е логиката му и тя е добра в своята прозрачност. Умря враг. Нека му отдадем почит за честната вражда, за честната ненавист, за непримиримостта. Другите мамят. Той говореше това, което мислеше. Той ни научи да разбираме себе си и Америка по-добре.”

Европейските лидери също изразиха скръбта си от загубата на сенатора, определяйки го като “истински американски герой”, “велик държавник, който въплъщаваше идеята за безкористна служба”, “неуморим боец за силен трансатлантически съюз” и т.н.

Цял живот Джон Маккейн води битки за американските идеали и сам се превърна в пример за тях. Той се бори се за принципите на свободния свят и за истината срещу всяка заблуда... за да царуват благоденствие и мир в неговата родина. За да бъде щастлива неговата “любима”.

“Истината понякога е трудно хапче за преглъщане. Това понякога ни причинява трудности у нас и в чужбина. Понякога се използва от нашите врагове в опити да ни наранят. Но въпреки това американците имат право на това. Най-голямата сила на Америка винаги е била обещаващата визия за човешки напредък.”

Още четете:

Ако Маккейн беше спечелил битката за президент, днес светът щеше да бъде друг

Настоящи и бивши политици в САЩ и чужбина почетоха паметта на Джон МакКейн