Акордеонистът на певческия хор към пенсионерския клуб в Световрачене и неговата съпруга също са сред загиналите в катастрофиралия край Своге автобус на 25 август, научи "168 часа".

Мъжът и жената от дълги години пътували заедно с останалите до различни дестинации. Отскоро обаче музикантът станал част от групата. Двойката, която е приблизително на 70-годишна възраст, била от най-редовните екскурзианти. Още преди 5 години, когато се организирало и първото пътуване, те били от хората, които канели другите да се включат.

"Освен че свиреше на акордеона, той беше и душата на компанията - разказа пред "168 часа" Лидия, която работи в местната книжарница и познава всички загинали. - Хорът съществува от много години. Нещо като традиция е, който се пенсионира, да се включи в него. Ходеха на различни състезания и надпявания, като съчетаваха това с посещение на манастири и забележителности.

Пътуваха

постоянно

до Перник, Божурище, Велико Търново, Плевен и други градове. Понякога се случваше да отидат и извън България. Миналата неделя например бяха до Гърция. Правеха и двудневни екскурзии."

По думите на жената всяко едно от пътуванията през последните години се извършвало със същия автобус и шофьор и никой не е имал оплаквания от него.

"Хората дори сами питаха дали той ще ги вози", споделя още тя.

Лидия разказва, че за по-голямата част от участниците в певческия хор пеенето не било просто развлечение, а мисия. Те имали и специални носии, с които се явявали на състезанията, а в косите си задължително слагали бели и червени цветя. Последното надпяване, на което се явява хорът, е фестивал във врачанското село Царевец. Дни преди да заминат част от хористите коментирали, че се вълнуват от участието си и ще го съчетаят с екскурзията. Оказва се, че за първи път те пътували до този район, а съвсем случайно от познат

научили

за надпяването,

което щяло да бъде точно в дните, в които ще са там.

"Искаха да вземат първа награда - разказва Лидия. - Състезанието беше трето издание на Националния фолклорен фестивал "Белокаменица 2018", което се организира от кметството и местното читалище "Просвета 1928". Основното мото на фестивала е "Популяризирането на българското народно творчество" и показването на красотата на един от най-добре развитите занаяти в селото - добиване и обработка на прочутия врачански камък, използван за строежа на различни значими сгради и обекти в страната."

На този фестивал

световраченската група

печели втора награда, но не успява да я вземе, тъй като си тръгва по-рано. Журито и гостите там обаче ги запомнят като позитивни и усмихнати. За всеки един от хора има и грамота.

"В Световрачене живеем около 2000 души - разказва още Лидия. - Всички се познаваме добре и трагедията е огромно нещастие. Във всяка една къща има починал роднина или приятел. Говорим само за това. Малко над мен има три къщи една до друга. В едната е починала бабата, в другата братовчедка, а в третата - приятел."

Тя определя всички като обикновени и добри хора, които нямали пререкания с никого. От всички починали Лидия е най-близка със 70-годишната Снежа, която е нейна съседка.

"Спокойна жена - разказва за нея Лидия. - Преди да се пенсионира работеше в каучуковия завод "Чавдар", който днес носи името "Еластик". Ние сме малко село и почти всички хора сме били там. Тя чакаше пенсионирането, за да гледа внуци. Минаха години и се появиха и правнуците. Казваше ми, че животът й е много хубав. Ходеше задължително по

два пъти

в седмицата

до пенсионерския клуб, където се събираха и с певческата група."

Дни преди катастрофата Лидия вижда Снежа и възрастната жена й споделя, че ще заминава скоро на екскурзия и ще се яви на състезание. Запомня я с голяма усмивка на лицето.

"Славчо е друг от певческата група, когото познавам добре - споделя жената. - Той бе единственият мъж от хора, който пееше. Дядо си е, на близо 80 години е, но се чувстваше много добре. Въпреки че ходеше с бастун, ние все се шегувахме с него, че е като 60-годишен. На сбирките на пенсионерския клуб беше винаги пръв. Семейството му страда много сега. Внуците и правнуците все му помагаха. Жена му почина преди години и след това той много често говореше за нея. Има и две дъщери."

Колко често групата е пътувала на екскурзии, четете в печатното издание на "168 часа".

Четете още:

Хористите от Световрачене взели втора награда на фестивал, преди да паднат в дефилето

Експерт: Автобусът край Своге е бил закупен с колани, в Испания е возел деца

Виолета от Световрачене се спасила, заминала за Сърбия вместо с групата